Масови протести в Бейрут

Масов протестен митинг, предизвикан от влошаването на социално-икономическата ситуация в Ливан, се проведе в сряда в центъра на Бейрут. Според кореспондент на ТАСС от мястото на събитието участниците в него, които се бяха събрали на площад "Риад Солх", се опитаха да превземат правителствения дворец. За митинга съобщава и Ройтерс.

Демонстриращите, сред които и бивши служители на силите за сигурност са били блокирани от полицейски сили с гранати със сълзотворен газ, в резултат на което някои от активистите са били ранени.

"Хиляди хора излязоха на площада по призива на синдикатите, каза един от протестиращите, инженерът Хюсеин Хамуд, "Ливанците са възмутени от безпрецедентното покачване на цените поради срива на националната валута. Според него "правителството не прави нищо, за да подобри ситуацията, затова хората излязоха на улицата, за да защитят правата си".

Ливанската лира падна до рекордно ниско ниво във вторник от 100 000 на 120 000 за един щатски долар. От октомври 2019 г., когато страната изпадна в безпрецедентна социално-икономическа криза, доларът е поскъпнал 80 пъти спрямо ливанската лира.

Централната банка на страната се опита да спре срива на националната валута, като във вторник продаваше неограничени количества долари при курс от 90 000 ливански лира и за щ.д., но това не успокои ситуацията, а на черния пазар лирата падна до 140 000 за един щатски долар.

Ливан, някога една от най-богатите и проспериращи арабски държави, се намира в безпрецедентна икономическа и политическа криза и неработещи органи на властта. След като изтече мандата на президента Мишел Аун в края на месец октомври миналата година, президентският офис е незает. Страната няма избрано правителство, а парламентът е блокиран. Вакуумът във властта подхранва допълнително и без това тежката икономическа криза. Премиерът в оставка Наджиб Микати - - най-богатият ливанец, изпълнява и ролята на президент на страната, но правомощията му са значително ограничени заради неработещия парламент.

Политическата криза се усложнява от сложната система за подялба на властта в страната, установена след края на гражданската война през 1990 година. Съгласно конституцията на страната президентът трябва да е християнин, а премиерът - мюсюлманин.

В страната често спира електричеството, а държавните власти не винаги разполагат с пари да закупят гориво за работа на ТЕЦ-овете.

От 2019 г. ливанските банки наложиха ограничения върху тегленията в щатски долари и ливански лири, които никога не бяха формализирани със закон, което кара вложителите да търсят достъп до средствата си чрез съдебни дела и често със сила.

Източник: ТАСС / Ройтерс