На повече от 10 000 километра от френските си корени, един сорт грозде изстреля Уругвай на световната винена карта, разказва Франс прес. В страната на гаучосите и месото на грил, той е намерил идеалното си място заради умерения и влажен климат.
Виненият сорт Танат със синьо-черните си зърна, които имат повече семки от другите сортове, е богат на танини, придаващи стипчив вкус на виното: доминираща характеристика, от която произлиза името му и дълго време е допринасяла за лошата му репутация.
В Уругвай обаче се смята, че това силно и концентрирано вино е идеално, за да "придружава" местното говеждо месо, чиято мазнина се топи при приготвяне на жар и това допълнително засилва ароматите.
Танатът "се съчетава много добре с месото", на което Уругвай е най-големият потребител на човек от населението в света, заяви пред АФП енологът Едуардо Бойдо от винарната "Буса" (Bouza), близо до Монтевидео, която изнася 40 на сто от производството си, като половината вино е от сорта Танат.
"Ядем месо, пием глътка Танат, за да почистим небцето и пак ядем", обяснява той, застанал по средата на току-що обраните лозя в ранната есен на южния паралел.
Превърнал се в национален сорт грозде на Уругвай, Танатът, който вероятно произхожда от някогашната френска провинция Беарн, е споменат за първи път в югозападния френски департамент Жерс през 1783 г.
Този сорт грозде пристига в Уругвай през 1870 г. благодарение на Паскуал Ариаг, който е от баски произход. "Дълго време Танат бе известен с наименованието Ариаг и бе по-скоро домашно трапезно вино, което родителите ни и дядовците ни пиеха", казва пред АФП Никола Капелини, собственик на бар в Монтевидео.
Чак през 80-те години на миналия век акцентът се поставя върху търсенето на по-голям финес. Понастоящем Уругвай произвежда широко многообразие от стилове в различни ценови гами.
Вината от сорта Танат, които се произвеждат в Уругвай, си съперничат с тези от Мадиран или Каор във Франция, където този сорт също е обект на критики от дълго време заради понякога агресивната си киселинност.
Както във Франция, "уругвайските производители също са се научили да управляват естествено високото съдържание на танини в гроздето", пише на официалния сайт на уругвайското вино и се твърди с гордост, че страната е превърнала този сорт грозде в истински шампион, колкото и малко вероятно да е изглеждало това.
Понастоящем близо една трета от този сорт в света се произвеждат в Уругвай (с население от 3,5 милиона жители), като той се нарежда зад Франция (45 на сто), Аржентина (15 на сто) и САЩ (4 на сто), според Ким Андерсон. Той е участвал в изработването на глобална база данни за сортовете грозде от университета в Аделаида, Австралия.
Около 1200 уругвайски лозя, по-голямата част от които са малки семейни ферми, са разположени между 30 и 35-ия южен паралел на същата географска дължина като големите производители на вино – Чили, Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия.
Всички те се намират на един хвърлей разстояние от Рио де ла Плата и се възползват от морския бриз през цялата година. Според Бойдо именно тази влажност прави танините на уругвайския Танат "много по-деликатни, отколкото на други места".
Според Джулия Хардинг, магистър в областта на виното в Лондон "това, с което се характеризира уругвайският Танат, е свежестта, дължаща се на климата".
Танатът е най-разпространеният сорт грозде в Уругвай с около 1575 хектара и се нарежда далеч пред Мерло (619 хектара), Каберне совиньон (337 хектара) и Каберне фран (216 хектара), с които рядко се смесва за разлика от този в Мадиран, където Каберне фран придава известна гъвкавост.
В Уругвай това е въпрос на традиция, тъй като Танатът се използва основно за отделни сортове грозде, обяснява пред АФП Едуардо Феликс, технически съветник в Националния институт по виното (INAVI).
Макар че износът на вино не може да се сравнява с този на говеждото месо, млякото или соята, около 4,8 милиона бутилки, основно от сорта Танат, на стойност 18,5 милиона долара, са били експортирани през 2022 г., според данните на института.
Горд с емблемата си, която популяризира страната в чужбина, Уругвай дори е посветил и конкретен ден на Таната - 14 април, датата, на която през 1894 г. е починал Паскуал Ариаг.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ямболски Селяндур 👨🏻🌾
19:40 09.04.2023
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 В България
Коментиран от #6
19:48 09.04.2023
5 Хасковски каунь
И хубав човек срещу тебе.
Коментиран от #11
20:24 09.04.2023
6 гост
До коментар #4 от "В България":
От старите български сортове забравихте ГЪМЗАТА от Сухиндол или Гъмзово ! А има ли още гъмзови лозя или всички минаха на каберне?20:45 09.04.2023
7 До гост 6
21:13 09.04.2023
8 Дядо Петко
Коментиран от #9
22:41 09.04.2023
9 един от стадото
До коментар #8 от "Дядо Петко":
още се пие по селата. Някъде му казват Алжирка. Мио Уно се пие в Добруджа и Румъния, на много места Зайбер и Отел, на други Липа/червена и бяла/. Големите винари/в кавички/ в южна Русия и Украйна, Молдова и северна Румъния, дори Беларус се хвалят с една Изабела. Да, на вид здраво грозде, студоустойчиво..и толкоз. Всички тези сортове са първични/директни/ създадени уж временно след като миролюбивите американци унищожават лозята на Европа със филоксерата. Гледай от кога са ни почнали само...Първи се усещат французите, после италианси, португалси, испанци/ до нялъде/, още ползват първичните някъде, но ги мешат. Развива се пепиниерството. Цяло Килифарево е чакало на времето на него..Тамянка, Керацуда, Широка Мелнишка, МАВРУД, Димят, Гъмза, на такива хора дължим възстановяването им..Такива вина са се пиели още при траките02:01 10.04.2023
10 киро казана
02:10 10.04.2023
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Фен
05:22 10.04.2023