Германия и Китай подготвят среща на върха през юни на фона на напрежението в Тайван

Германският канцлер Олаф Шолц желае да постигне напредък в икономическото и климатичното сътрудничество с Китай и да намали напрежението около Тайван чрез правителствените разговори на високо равнище, които планира да проведе през юни, съобщи “Политико“.

Шолц и ключови министри от кабинета ще се срещнат с китайските си колеги, водени от премиера Ли Цян, за двустранни правителствени консултации в Берлин на 20 юни, информира агенция Блумбърг.

ДПА припомня, че Германия е организирала подобни разговори с много стратегически партньори, включително Франция, Япония, Индия, Бразилия и Израел.

За последен път Берлин и Пекин проведоха разговори в този формат през 2021 г., като срещите бяха осъществени чрез видеоконференции поради пандемията от КОВИД-19 и в условията на политическо напрежение.

Германско-китайските разговори на високо равнище ще се проведат около седмица преди ключовата среща на върха на лидерите на ЕС на 29-30 юни, на която отношенията между ЕС и Китай ще бъдат сред водещите теми в дневния ред, както обяви наскоро председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Министрите на външните работи на ЕС също ще обсъдят отношенията с Китай на неофициална среща в Швеция на 12 май.

Германия се надява да използва разговорите си с Китай, за да възпре Пекин от ескалиране на напрежението по отношение на Тайван, което, както каза по-рано този месец външната министърка Аналена Бербок, би било "сценарий на ужасите". Берлин също така иска Пекин да спре (не толкова пряката) си подкрепа за войната на Русия в Украйна.

На икономическия фронт, тъй като Китай е най-важният търговски партньор на Германия, правителството на Шолц желае да продължи отварянето на китайския пазар за чуждестранни инвестиции - особено след като германските производители на автомобили се стремят да играят по-голяма роля на бързо развиващия се китайски пазар на електромобили. Шолц заяви, че иска германският бизнес да се "освободи" от рисковете, свързани с Китай, като диверсифицира веригите за доставки, но се противопостави на призивите на САЩ за прекратяване на икономическите връзки с Пекин, посочват наблюдатели.

"Ние сме против отделянето и разграничаването; ние сме за намаляване на риска", каза Шолц миналия месец в Брюксел, като добави, че последицата от руската инвазия в Украйна е, че компаниите по света се стремят да диверсифицират веригите си за доставки.

Всъщност в позицията на Шолц за отношенията с Китай няма промяна. В края на миналата година Шолц направи първата си визита в Пекин, придружаван от германска бизнес делегация. Преди пътуването говорителят на канцлерството Щефан Хебещрайт заяви, че Шолц иска да "диверсифицира и да сведе до минимум рисковете, но че не подкрепя разтрогване на връзките с Китай".

Тогава германски фирми с инвестиции в Китай изразиха загриженост от влошаването на отношенията. Ръководителят на химическия гигант БАСФ (BASF) Мартин Брудермюлер, който придружаваше Шолц, призова да се сложи край на "нападките срещу Китай".

В средата на април „Ню Йорк таймс“ констатира, че докато САЩ се опитват да изолират Китай, германски компании като “Фолксваген“ и БАСФ се стремят към засилване на връзките с Пекин, които дори и към този момент са огромни.

"Фолксваген", който има повече от 40 завода в Китай, обяви, че предприема нови усилия за адаптиране на произвежданите от него автомобили към желанията на китайските си клиенти и ще им предлага функции като караоке машини в арматурното табло например. Компанията ще инвестира милиарди в местни партньорства и производствени обекти.

БАСФ, чиито производствени обекти в Китай са 30, също продължава с плановете си да инвестира 10 милиарда евро за нов завод за производство на химикали. Той ще съперничи по размери на огромния комплекс на централата ѝ в Лудвигсхафен.

Федералният канцлер не може да не взима предвид интересите на такива гигантски компании, доколкото чрез печеливш бизнес с Китай те покриват финансово необходимите преструктурирания в производството си във вътрешен план у дома.

Внимателната позиция на Шолц в известна степен съвпада с отношенията, които френският президент Еманюел Макрон иска да се изграждат с Пекин. На връщане от посещението си в Китай в началото на април Макрон направи изявление пред изданието ”Политико“ и френският в. “Лез еко“. Тогава стопанинът на Елисейския дворец каза, че тайванският конфликт не засяга пряко Европа. Макрон заяви пред двете издания, че Европа не трябва да става последовател нито на САЩ, нито на Китай в случай на конфликт относно Тайван. Една така формулирана позиция e в съзвучие с идеята за “стратегическа автономия“ на Европа (която пак е на Макрон).

В същото време за отбелязване е, че в Берлин няма единодушие какви отношения да се градят с Пекин. По време на неотдавнашното си пътуване до Китай външната министърка Бербок предупреди, че Германия, но и Китай, ще бъдат особено засегнати от ескалацията на напрежението в Тайванския проток, тъй като около 50 % от световната търговия и 70 % от световното производство на полупроводници се транспортират през тези води. И, противно на икономическите интереси на Германия в Китай, тя посочи, че част от неотдавнашното ѝ пътуване до Китай е била "повече от шокираща" и заяви, че Пекин все повече се превръща в системен съперник, а не в търговски партньор и конкурент, припомня Ройтерс.

Берлин също така желае да накара Китай, на който се пада почти една трета от световните емисии на въглероден диоксид, да поеме по-амбициозна роля в борбата с изменението на климата.

Трябва да се отбележи, че Берлин е активната страна в отношенията с Пекин, което се забелязва от многобройните визити на германски представители в Китай.

Преди няколко дни китайският министър на търговията Ван Вънтао проведе разговор с баварския премиер Маркус Зьодер за задълбочаване на китайско-германското икономическо и търговско сътрудничество, съобщи Ройтерс.

Министърът на финансите Кристиан Линднер планира да пътува до Китай в началото на май, за да обсъди сътрудничеството по финансови въпроси преди срещата на финансовите министри от Г-7 в Япония на 11-13 май.

Германското правителство също така изготвя първата си стратегия за Китай, но документът може да бъде отложен за след правителствените консултации с Китай, твърдят официални лица.

Какво стимулира “инвазията“ на германски политици в Китай? Обяснимо е, че на фона на сложната и изпълнена с кризи международна обстановка управляващите в Германия търсят оптимален подход за защита на интересите на страната си, за да може икономическият двигател на Европа да не губи обороти.

Пламен Йотински, БТА