Живот на края на света: те искат да умрат в Чернобил

Нито радиацията след ядрената авария, нито руската окупация през 2022 успява да прогони тези хора: в Чернобил днес живеят около 50 души, които смятат да останат там до края на живота си. Какво ги задържа?

Безлюдни улици и изоставени домове, които 37 години след аварията в Чернобил постепенно се рушат. Официално Чернобил е обявен за град без население. Но истината е, че тук живеят около петдесетина души - т.нар. самонастанили се жители. Те са преживели аварията, после са били евакуирани, но въпреки забраната за обитаване на района все пак са решили да се върнат. Преобладаващата част от тях са на преклонна възраст.

Един от тях е Михаил Шилан - един от най-известните заселници в Чернобилската забранена зона. 85-годишният мъж е купил къщата си тук в началото на 1980-те години. Той е бил евакуиран след аварията заедно със семейството си. Но не могъл да остане дълго време далеч от своя дом. Завърнал се в изоставения и затворен град през 2000 със съпругата си. След това започнал да събира различни предмети от Втората световна война и постепенно създал импровизиран исторически музей в двора си.

Руски танкове край Чернобил

Мислел си, че надали някаква нова беда ще посмее да сполети този район и че този музей ще бъде единственият спомен за войните наоколо. Но на 24 февруари 2022 руските войници навлезли с танкове в Чернобилската зона. През първия ден на инвазията Чернобилската централа била окупирана, а няколко дни по-късно - и самият град Чернобил.

По-рано вратите на имота на Михаил Шилан са били боядисани в цветовете на украинското знаме. Но по време на руската офанзива той решил да ги пребоядиса, защото се страхувал за живота си. "Честно казано се уплаших. Ами ако дойдат и ме застрелят за нищо? Затова ги пребоядисах", спомня си мъжът. И един ден руснаците наистина пристигнали. "Какво искат - така и не казаха."

Скоро окупаторите се нанесли в съседната къща, за която Михаил се грижил от години. "Дойдоха в къщата на съседа. Казвам: "Момчета, ще ви дам ключовете". А те казват: "Не ни трябват вашите ключове!" Автоматите и прикладите разбиха ключалките, разбиха и вратата, обърнаха всичко с главата надолу", спомня си Михаил.

Пенсионерът преживял окупацията сам. Жена му починала преди 15 години. За нея той страда и днес. Децата и внуците на Михаил напуснали Украйна заради руската инвазия. Затова днес животът му се състои от градината, стария му котарак и спомените за покойната му съпруга. Той внимателно се грижи за цветята, които тя е посадила. "Взех си жена с 10 години по-млада от мен, за да не гледам чуждите момичета, а тя се разболя от ужасна болест и умря", казва тъжно старецът.

След всичко, което е преживял - аварията в Чернобил и руската окупация - Михаил вече е сигурен, че никой и нищо не може да го изхвърли от родния му дом. Независимо колко пъти децата му са се опитвали да го вземат да живее с тях, мъжът категорично отказвал. "С моя характер и моите болести - на кого съм необходим? Те ме канят, а аз не искам", казва той. На въпроса какво толкова силно го задържа тук, мъжът отговаря: "Моите цветя... Моите цветя, посадени от моята Паша. Това ме задържа."

"Осъзнах, че не мога без Чернобил"

И Валентина Кухаренко се върнала в родния Чернобил - 10 години след аварията. "Това е моят Чернобил. Заради него се върнах. Защото разбрах, че без Чернобил няма да оцелея. Нищо никога няма да замени това място за мен. Винаги, когато съм била далече от Чернобил, съм се чувствала зле", разказва 84-годишната жена.

Дори и руснаците, пристигнали миналата година в началото на войната, не могли да принудят възрастната жена да напусне дома си. В продължение на един месец тя и другите жители на Чернобил били принудени да живеят без вода, светлина и комуникации. Дворът на Валентина Кухаренко бил под постоянен обстрел: "Имаше снайперисти на сградата, която се виждаше от двора. Разбира се, беше много страшно да се разхождаш наоколо. Те лежаха там по цял ден."

Войната на Русия срещу Украйна вече е засегнала семейството ѝ. "Братът на съпругата на внука ми почина на 5 март. Нямаше никакви съобщения. Само че казаха, че не се е върнал от мисия. Той е бил на фронта, в Бахмут", разказва възрастната жена.

Никой от местните няма намерение да си тръгва оттук. Те са толкова привързани към тази земя, че въпреки радиацията и окупацията са взели решение да изживеят старините си в Чернобил.