Русия и Китай погазват религиозната свобода

Американска група за наблюдение на религиозната свобода препоръча на Държавния департамент на САЩ да определи 17 нации като „Страни от особена загриженост“, включително пет държави, които не са включени в списъка: Афганистан, Индия, Нигерия, Сирия и Виетнам, предаде Aleteia.org.

Комисията за международна религиозна свобода на Съединените щати издаде своя годишен доклад по-рано през тази седмица, като препоръчва включването в черния списък за религиозна свобода на следните 12 държави: Бирма, Китай, Куба, Еритрея, Иран, Никарагуа, Северна Корея, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия, Таджикистан и Туркменистан.

Съгласно определението особено тежки нарушения на религиозната свобода означават „систематични, продължаващи, [и] груби нарушения . . . , включително нарушения като 1) изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание; 2) продължително задържане без обвинения; 3) изчезването на лица чрез отвличане или тайно задържане на тези лица; или 4) друго явно отричане на правото на живот, свобода или сигурност на хората“.

Освен това правителствата на някои от изброените държави участват или толерират тежки нарушения на религиозната свобода.

В двете най-населени нации в света – Индия, с приблизително 1,6 милиарда души, която тази година надмина Китай – условията за религиозна свобода продължиха да се влошават през 2022 г., се казва в доклада. В Китай нов закон, забраняващ религиозно съдържание в интернет; арестуването и наказателното преследване на пенсионирания епископ на Хонконг кардинал Джоузеф Дзен; и принудителното задържане на католически свещеници и епископи, които отказаха да се присъединят към контролираната от правителството Китайска католическа патриотична асоциация, са само част от примерите за погазване на религиозната свобода.

Условията за религиозна свобода в Русия продължават да се влошават, като властите все по-често преследват членове на религиозни малцинствени общности. Неясните закони като законите срещу „нежеланите организации“ продължават да дават на властите широки правомощия да забраняват религиозни групи, да преследват лица въз основа на тяхната религиозна реч или религиозни дейности и да забраняват религиозна литература, считана за „екстремистка“. Правителството също така продължи да глобява протестанти, католици, мюсюлмани и други за незаконни мисионерски дейности и други нарушения на различни ограничения. Нахлуването на Русия в Украйна добави нов слой към тези съществуващи тенденции. „Украинските религиозни общности, живеещи в райони, нападнати от Русия, претърпяха груби нарушения на религиозната свобода, извършени от руските сили“, се казва в доклада. Руската артилерия и оръжие редовно унищожаваха и повреждаха украински храмове и други религиозни съоръжения. Съобщава се и за случай в Херсон, при който руските войници са пребили, душили и насилвали сексуално свещеник от Украинската православна църква, докато той не се е съгласил да им сътрудничи.