Ердоган е изправен пред трудни избори на 14 май

В началото на политическата му кариера опустошително земетресение и икономически проблеми помогнаха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да дойде на власт в Турция. Две десетилетия по-късно подобни обстоятелства излагат на риск лидерската му позиция.

Силно разединеният и популистки настроен Ердоган се стреми да се сдобие с трети пореден мандат като президент на изборите на 14 май, след три мандата като министър-председател, което би удължило управлението му до трето десетилетие. Той вече е най-дългогодишният лидер на Турция.

Президентските и парламентарните избори могат да се окажат най-трудните за 69-годишния Ердоган. Повечето проучвания на общественото мнение показват лека преднина на неговия опонент Кемал Кълъчдароглу, който оглавява светската, лявоцентристка Народнорепубликанска партия (HPП). Изходът от президентската надпревара е възможно да бъде определен и на втори тур на 28 май.

Ердоган е изправен пред тежко изпитание на тези избори заради общественото възмущение от нарастващата инфлация и заради предприетите мерки при земетресенията на 6 февруари в Южна Турция, при които загинаха над 50 000 души, сринаха се градове и милиони жители останаха без дом. Политическите му опоненти твърдят, че правителството е реагирало бавно след природната катастрофа и че вината за големия брой жертви се крие в неспазването на строителните норми за безопасност.

Някои дори изтъкват извършени нередности от страна на правителството след земетресението през 1999 г. в Северозападна Турция близо до град Измит, при което загинаха около 18 000 души. Те твърдят, че данъците, наложени като следствие от това бедствие, са били изразходвани неправилно и са влошили последиците и от тазгодишното земетресение.

Политическата партия, основана от Ердоган през 2001 г., дойде на власт в условия на икономическа криза и непосредствено след земетресението в Измит. Неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) почерпи сила от обществения гняв заради неуспешното справяне на правителството с бедствието през 1999 г., за да стане Ердоган министър-председател през 2003 г. и никога повече след това да не напусне ръководната си роля в страната.

Въпреки това, дори и при недоволството, насочено към Ердоган заради справянето му със земетресението през февруари и влошаващата се икономика, анализаторите предупреждават, че Ердоган не бива да бъде подценяван, като посочват трайната симпатия към него от страна на религиозните гласоподаватели от работническата и средната класа, които дълго са се чувствали отчуждени от бившия светски настроен и западно ориентиран елит на Турция.

Националистическата политика на Ердоган, възгледите му, които често са в противовес с вижданията на Запада, и действията му, които повишиха авторитета на исляма в страната, продължават да намират отклик сред консервативните поддръжници. Съмишлениците му изтъкват икономическия бум през първата половина на неговото управление, който е извадил много хора от бедността, и добавят, че миналите успехи на Ердоган са доказателство за способността му да промени нещата.

„В Турция има икономическа криза, не може да се отрече. И да, тази икономическа криза има огромно влияние върху нас, (...) но все пак не мисля, че някой друг (освен Ердоган) може да дойде и да поправи това“, каза Сабит Челик, 38-годишен собственик на магазин за почистващи препарати в Истанбул. „Мисля, че спасението ни отново е в (управляващата партия)“, заяви той.

Мнозина посочват и големите инфраструктурни проекти, започнати по време на неговия мандат – магистрали, мостове, летища, болници и жилища за хора с ниски доходи.

Самият Ердоган призна, че е имало недостатъци в първите дни на земетресението през февруари, но настоя, че ситуацията е била бързо овладяна.

Оттогава насам той фокусира предизборната си кампания върху възстановяването на засегнатите от земетресението райони, като обеща да построи 319 000 жилища в рамките на настоящата година. Митинг след митинг той набляга на предишните си проекти като доказателство, че само неговото правителство може да възстанови региона.

Ердоган обяви поредица от мерки по финансовите разходи за временно облекчаване на най-засегнатите от инфлацията, включително повишаване на минималните заплати и пенсиите, въвеждане на мерки, позволяващи на някои хора да се пенсионират по-рано, и предоставяне на помощ на потребителите на електроенергия и природен газ.

Той се фокусира и върху отбранителния сектор, като увеличи производството на дронове и изтребители и построи амфибиен десантен кораб, който правителството описва като „първия в света самолетоносач на безпилотни летателни апарати“.

„Както бяхме страна, неспособна да произвежда дори щифтове, в един ден над небето ни полетя безпилотен самолет“, каза Мустафа Агаоглу, друг поддръжник на Ердоган в Истанбул. „Сега имаме наши военни кораби, наши самолетоносачи, наши пътища, наши мостове, наши градски болници“, отбеляза той.

Ердоган си е разпределил времето за откриване на редица инициативи така, че те да съвпаднат с предизборната кампания. Миналия месец той ръководи церемония по повод доставката на природен газ от наскоро откритите запаси в Черно море и предложи безплатен газ за домакинствата в продължение на един месец. Миналата седмица обяви откриването на нов петролен резерв в югоизточната част на страната с капацитет от 100 000 барела на ден.

Когато Ердоган имаше стомашно-чревни проблеми, което прекъсна работата му за няколко дни, той се включи чрез видео участие в събитие, отбелязващо доставката на гориво за първата атомна електроцентрала в Турция.

Освен това по-миналата неделя той заяви, че разузнавателните екипи на Турция са убили лидера на групировката „Ислямска държава“ по време на специална операция в Северна Сирия – изявление, което изглежда имаше за цел да укрепи имиджа му на силен лидер.

На предстоящите избори шест партии се обединиха зад основния му опонент Кемал Кълъчдароглу, въпреки различните им политически възгледи. Коалицията, известна като Национален алианс, обеща да обърне тенденцията на отстъпление от демокрацията, на репресиите срещу свободата на словото и на разногласията при управлението Ердоган, като се стреми да премахне въведената от него мощна президентска система, която концентрира огромна власт в ръцете му.

Както и в предишните години, Ердоган води ожесточена кампания, в която се нахвърля срещу Кълъчдароглу и другите опоненти. Той ги обвини, че заговорничат както онези, които той нарича терористи. Тази година той също така се опита да омаловажи опозицията, като заяви, че тя подкрепя „отстъпническите“ права на ЛГБТ+ общността, които според него застрашават „свещената семейна структура“ в Турция.

Миналия понеделник той представи изборите като „избор между две бъднини (перспективи)“.

„Или ще изберем тези, които се грижат за семейната институция, която е основният стълб на обществото, или тези, които имат подкрепата на отстъпнически умове, враждебни към семейството“, каза Ердоган.

Той разшири политическия си алианс, който преди това включваше две други националистически партии, като добави в него още две малки партии с ислямистки възгледи, които призовават за поправки в закона за защита на жените от насилие с аргумента, че той насърчава разводите.

Опозиционните партии се оплакват за пореден път от неравнопоставеност по време на кампанията, като обвиняват Ердоган за изразходването на държавни ресурси, както и за преобладаващия контрол на правителството му върху медиите.

Някои от тях се питат и дали Ердоган би се съгласил на мирно предаване на властта, ако загуби. През 2019 г. Ердоган оспори резултатите от местните избори в Истанбул, след като управляващата му партия загуби кметското място там, само за да претърпи още по-смущаващо поражение на второто гласуване.