Потоп в райската градина на Италия

Североизточната италианска област Емилия Романя беше връхлетяна от истински потоп в средата на миналата седмица. Циклон от Африка донесе много влажен въздух в района. Това предизвика интензивни валежи, които на места продължиха 36 часа. Те от своя страна предизвикаха катастрофални наводнения и свлачища. Според експерти за кратък период от време на някои места в областта са паднали такива количества валежи, колкото падат за половин година там. Това беше втората вълна на лошо време в Емилия Романя за месец. Първата беше в началото на май.

Жертвите

Жертвите на потопа засега са 14. При първата вълна на лошото време в областта жертвите бяха две.

Щетите

Засега щетите се оценяват на милиарди евро. Преляха 23 реки. Наводнени бяха десетки населени места. Десетки хиляди хектара в Емилия-Романя бяха залети с вода и кални маси. Пет хиляди стопанства с животните в тях свършиха под водата. Унищожени бяха разсадници, овощни градини и оранжерии. Над 600 пътища остават напълно или частично затворени в областта. Бяха регистрирани над 280 свлачища. Близо 36 000 души бяха принудени да напуснат домовете си, а в пика на бурята 50 000 останаха без ток, като на места електроподаването още не е възстановено. Това са само част от приблизителните данни за мащабите на бедствието. Според италианската асоциация на земеделските производители Колдирети в наводнените райони в Емилия Романя има 400 птицеферми и ферми с над 250 000 глави едър рогат добитък, овце, прасета и кози, както и 45 000 пчелни кошера. Всички те се нуждаят сега от спешни грижи, от доставка на храна и на вода. Според Стефано Боначини, областния управител на Емилия Романя, бедствието може по мащаби да бъде сравнено с катастрофалното земетресение от 20 май 2012 г., причинило тогава щети за над 10 милиарда евро.

Реакция на властите

Веднага след бедствието властите обявиха бедствено положение в Емилия Романя. За утре е насрочено заседание на министерския съвет на Италия, на което ще бъде прието постановление с конкретни мерки за подпомагане на засегнатите райони. Премиерката Джорджа Мелони следеше ситуацията по време на пътуването си за срещата на върха на Г-7 в Хирошима в Япония. Тя бе принудена да си тръгне от срещата по-рано, за да посети засегнатите от наводненията и райони. Вчера тя пристигна в Емилия Романя и обиколи редица засегнати места. После описа видяното от нея като истинска трагедия, но каза, че от тази трагична ситуация районът с помощта на колективни усилия би могъл да се възроди и да стане по-силен. Мелони обеща, че институциите няма да изоставят бедстващите и че ще бъдат осигурени нужните средства, в това число и от европейския механизъм за солидарност при бедствия.

Каква е значимостта на областта Емилия Романя за цяла Италия

Североизточната италианска област Емилия Романя обединява два исторически района – Емилия и Романя. Главен град на областта е Болоня. Областта граничи на север с областите Ломбардия и Венето, на запад - отново с част от Ломбардия, а също и с част от Пиемонте, а на юг - с Лигурия, Тоскана, Марке и Сан Марино. На изток има излаз на Адриатическо море. На запад се простират Апенините. Населението на областта е 4,5 милиона души. В района Емилия са провинциите Пиаченца, Парма, Реджо Емилия, Модена и Ферара. В района Романя са провинциите Равена, Форли-Чезена, Римини. Провинция Болоня, около областния център Болоня, отчасти е разположена в Емилия, а отчасти в Романя. Всички тези населени места са привлекателни за туристите, прииждащи там от целия свят.

В географски план планините съставляват 25,1 процента от територията на Емилия Романя, хълмистите райони заемат 27,1 процента от терена, но в областта определено доминират равнините – 47,8 процента от територията. В Емилия Романя текат големите реки По, Енца, Панаро, Парма, Рено, Секия, Таро, Требия. В допълнение на тях има още 96 реки, потоци, изкуствени канали, като повечето от тях са притоци на река По. Тези географски условия превръщат областта в райската градина на Италия. Тук има огромни площи лозя, градини с плодни дръвчета – кайсии (над 20 процента от всички кайсиеви градини в Италия са тук), праскови и нектарини (над 10 процента от всички градини с праскови и нектарини в Италия са тук), ябълки, круши, киви, ягоди. Тук се отглеждат разнородни зеленчуци, зърнени култури за хранително-вкусовата промишленост и за фуражната индустрия. Тук има много оранжерии и разсадници, ферми за едър рогат добитък, за кози, за овце, птицеферми, кошери. Според асоциацията Колдирети всичко това е тежко пострадало сега. Водата от наводненията, задържала се в овощните градини, е задушила корените на дръвчетата и те са започнали да гният. Това може да наложи изкореняването на близо 15 милиона дръвчета. Бедствието е нанесло огромни щети и на селскостопанската техника, което в допълнение с унищожените ферми за животни, разсадници и оранжерии и овощни градини, може да изложи на риск 50 000 работни места в райската градина на Италия. Според Колдирети реколтата от плодове е била компрометирана за идните четири-пет години, а това може да се отрази и на цените в страната.

Реакции на чуждестранните лидери на бедствието

Редица чуждестранни лидери изразиха по време на срещата на Г-7 солидарност и готовност да помогнат на Италия. Сред тях бяха председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентът на САЩ Джо Байдън, президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Японио Фумио Кишида, премиерът на Канада Джъстин Трюдо. „Италия бе връхлетяна от наводнения, които причиниха значителни щети. Цели райони бяха засегнати. Нашата мисъл е с жертвите и със семействата, изгубили всичко. Франция е солидарна. Казах и на министър-председателката Мелони, че сме готови да предоставим всяка полезна помощ”, написа дори в Туитър на италиански френският президент.

„Бих искала да благодаря на лидерите от Г-7 и на партньорите от други държави, които в тези часове изказват думи на солидарност с Италия и със засегнатото от наводненията население. Вашата близост е осезаем знак за нашето единство в трудни моменти”, написа пък Мелони във Фейсбук.

Реакции на спортния свят

Заради наводненията бяха съкратени етапи от колоездачната обиколка на Италия. Беше отложено и поредното състезание от „Формула 1” в Имола, което трябваше да се състои вчера. Това доста натъжи състезателите и феновете на високоскоростния автомобилизъм. Но те казаха, че уважават решението на властите и го намират за напълно адекватно. „Анулирането на състезанието е тежък удар, но най-важното е да можем да помогнем на всички онези, които бяха евакуирани, на всички, които страдат от екстремния климат”, заяви испанският състезател Карлос Сайнц от екипа на „Ферари” във „Формула 1”.

Японският състезател Юки Цунода от екипа на „Алфа Таури” пък смело се включи в усилията по разчистване на калта и миенето на улиците в град Фаенца в провинция Равена, където той живее от две години. Помагаха му хора от неговия екип. Негови фенове приветстваха действията му като достойни за пример. В Инстаграм Цунода, който качи снимки от бедстващия град, разказа, че навсякъде има кал, прах и миризма на бензин. Той добави, че хората се борят, за да намерят храна и подслон. Цунода призова всички да дарят средства за бедстващата италианска област. „Всичко, което можете да направите, за да помогнете, ще бъде оценено. Няма значение колко голямо или малко е вашето дарение”, написа той в профила си в Инстаграм. А организаторите на „Формула 1” обявиха, че ще дарят незабавно един милион евро на Агенцията за териториална безопасност и гражданска защита на Емилия Романя.

Реакция на шоубизнеса

Бедствието породи редица реакции на звезди от италианския шоубизнес. Поп дивата Лаура Паузини, която е родена във Фаенца, но е израснала в Солароло в провинция Равена, съобщи в социалните мрежи, че домът на нейните родители е бил наводнен. Тежко пострадал е и нейният фен клуб в Солароло. А нейните родители, 75-годишната Джана и 78-годишният Фабрицио, и нейни приятели от детинството ѝ се включиха в разчистването от калните наноси, затрупали фенклуба ѝ. Лаура Паузини им благодари в социалните мрежи и заяви, че това е достоен пример за подражание. Тя допълни, че много хора помагат на бедстващите в Емилия Романя, а други като нея биха искали да помогнат, но се чувстват сега безсилни. „Тук ще трябва да се възстановяват и ремонтират къщи, както и да се влее надежда на хората. Въпреки че сме далеч, ние сме съпричастни с вас”, заяви Паузини, намеквайки, че би оказала помощ за възстановяването на бедстващата италианска област.

Певецът Джани Моранди също насърчи с пост в социалните мрежи жителите на Емилия Романя. Моранди е роден в Монгидоро в провинция Болоня и живее в близост до град Болоня. „Емилия Романя бе създадена така, както Бог я пожела, за да позволи на хората да изобретят „Ферари”, написа той в социалните мрежи, визирайки, че областта е не само райската градина на Италия, но е и бастион на автомобилната компания „Ферари” – още една от националните гордости на Италия. Моранди сподели в акаунта си в Инстаграм снимка на доброволци, целите в кал, които разчистват един от засегнатите от наводненията и свлачищата градове в Емилия Романя. После похвали съгражданите си от областта с думите: „Те не се спират, не се изморяват и ако трябва да направят нещо, те обичат да го свършат добре и то да е полезно за всички”.

Рок певицата Джана Нанини посвети песента си „Моя Романя” на бедстващата област. В социалните мрежи тя качи видео отпреди две години, когато е имала концерт в театъра в Чезенатико в провинция Форли-Чезена в Емилия Романя. На видеото се вижда как тя пее от прозорец на партера на театъра и преминаваща по улицата възрастна жителка се присъединява към нея в импровизиран дует. С това изпълнение, постнато сега в социалните мрежи, Джана Нанини искаше да окуражи жителите на Емилия Романя и да изрази съпричастност с тях.

Бедствие не само в райската градина, но за културата

Трагедията нанесе удар и на италианската култура и на историческото наследство. Много музеи, исторически имения, библиотеки, градини и паркове също пострадаха от наводненията и свлачищата в Емилия Романя. В Болоня частично пострада Средновековният музей. Свлачище бе регистрирано в градините на историческата Вила Спада, издържана в неокласически стил, в която се помещава музей на текстила и на гоблените и която е била построена в края на 18-и век от италианското благородничество семейство Дзамбекари. Във Форли, административен център на провинция Форли-Чезена, произведения на изкуството, датиращи от 16-и век и приютени в сградата на Новата семинария, също трябваше да бъдат спасявани от потоци от кал и вода. В Банякавало в провинция Равена Градският музей на Ордена на монасите капуцини, съхраняващ 15 000 произведения на изкуството, пострада не само сега, но и при първата вълна на лошото време в началото на май. В Луго в провинция Равена пострада Фотографският архив. Пак в същия град щети бяха нанесени и на местния театър „Росини”, най-стария в Емилия Романя. В Казола Валсенио в провинция Равена бурните ветрове повалиха дървета в градините на вила Кардело, в която е живял италианският писател Алфредо Ориани. В Бризигела в провинция Равена бяха повалени дървета в градината на Вила Джинани Фантуци, в която има винарна, къща за гости и ферма за аграрен туризъм. В Тредоцио в провинция Форли-Чезена стихията нанесе щети в градините на Палацо Фантини – имение, което едно време е било дом на благородническото семейство Фантини. В Гамбетола в провинция Форли-Чезена щети бяха нанесени на Каза Фелини, къщата, в която са живели бабата и дядото по бащина линия на режисьора Федерико Фелини и в която според легендите е бил заченат самият той по време на кратък престой там на родителите му. Във Фаенца в провинция Равена от наводненията, причинени от преливането на река Ламоне, пострада музеят на художника и ваятел на керамични творби Гуерино Трамонти, в който има 1800 керамични произведения на изкуството и картини. Наводнение имаше и на първия етаж на музея на Карло Дзаули, ваятеля на керамични произведения на изкуството и скулптор. В Библиотека Манфредиана, която носи името на улицата, на която е била построена през 18-и век и която е общинската библиотека във Фаенца, водата пък достигна един метър височина. В Чезена в провинция Форли-Чезена водата проникна в Библиотека Малатестиана, построена през 15-и век, кръстена на аристократа Малатеста Новело и вписана през 2005 г. в списъка на ЮНЕСКО на обектите, които могат да бъдат възприемани като живата памет на света.

Мнения на климатолози

Климатични експерти многократно предупредиха, че климатичните промени, дължащи се на човешката дейност, засилват интензивността и честотата на екстремните метеорологични феномени, като горещите вълни, сушата и горските пожари, но също и на бурите, придружавани от проливни дъждове. Емилия Романя може да се възприеме сега като нагледен пример.

В условията на климатични изменения вали повече, но валежите са концентрирани в по-малко дни и са по-малко полезни за земеделието и напояването, като същевременно са по-опасни за хората, казва Антонело Пазини, климатолог от италианския Национален съвет за научни изследвания, цитиран от Асошиейтед прес. Според него в Италия се установява една опасна тенденция – увеличават се количествата на валежите като цяло за годината, но намалява броя на валежните дни. Тоест има нарастване на интензивността на валежите, но те са съсредоточени в по-малко дни. Това може да обясни парадокса защо Италия в последните две години хем страда от ендемична суша, довела до рекордни спадове в нивата на река По или на езерото Гарда, хем е жертва на спорадични наводнения.

В последните две години в северните части на Италия снеговалежите бяха по-малко от обичайното през зимните месеци. Това бе фактор, изиграл роля в продължителната суша, от която бе засегната и самата Емилия Романя. Обичайно в Италия топящите се снегове от Алпите, Доломитите и Апенините осигуряват нормално и постоянно ниво на водите в езерата и реките през пролетта и лятото. Оттам пък се напояват селскостопанските площи. Без нормални снеговалежи равнините в подножието на планините страдат от засушаване, езерата и реките пресъхват. При проливни дъждове после те не могат да се възстановят, защото земята е станала заради сушата до голяма степен непромокаема и проливната дъждовна вода само отмива горния ѝ слой и го завлича накрая в морето, като преди това този поток нанася огромни щети през районите, през които преминава. Така че сушата не се компенсира от екстремните дъждове, наблюдавани в Италия, отбелязва експертът Пазини.

Според министъра на гражданската защита Нело Музумечи тази нова нормалност на екстремно време поражда необходимост от адаптиране към нея. Италия трябва да преосмисли коренно защитата си от наводнения. Музумечи припомни и бурята, причинила проливни валежи на остров Иския, край бреговете на Неапол, миналата есен. Тогава в множество свлачища на острова загинаха 12 души, сред които и българска гражданка. „Не можем да се преструваме, че нищо не се случва. Всичко трябва да се промени. Планирането на хидравличната инфраструктура трябва да се промени, инженерният подход също”, казва Музумечи. Според него тези промени са нужни, за да се предотврати такъв тип наводнения, като тези в Емилия Романя сега. Ключовото оттук нататък трябва да е превенцията. „А ние сме страна, която не е склонна към превенция. Ние обичаме повече да възстановяваме, отколкото да предотвратяваме онова, заради което после трябва да възстановяваме”, каза Музумечи, цитиран от Скай Ти Джи 24.

"Никога за един век и особено никога за толкова кратко време не е имало три толкова близки едно до друго екстремни метеорологични събития и това буди наистина безпокойство", казва Пиерлуджи Ранди, председател на италианската Асоциация на професионалните метеоролози, цитиран от в. "Република". Трите събития, които той визира са продължителната суша в Емилия Романя, последвана от две вълни от проливни дъждове - първата в началото на май и втората през миналата седмица. Според експерта хората трябва да се подготвят, защото това е климатична криза. За наводненията от миналата седмица Ранди казва, че това е вероятно най-тежката ситуация за последните най-малко 100 години.

Полемики

Всяко бедствие води и до полемики. В този случай също имаше няколко полемики и те бяха от различно естество. Когато вчера Джорджа Мелони посети бедстващите райони местни жители ѝ казаха, че други представители на властите не са дошли досега при тях. Самата Мелони обаче преди това бе упрекната, че следи ситуацията от чужбина, вместо да побърза да се върне обратно в страната. Вчера по време на визитата си в засегнатите зони Мелони си направи и селфита с някои от местните жители, помолили я за това. Което пък породи критики, че тя е отишла там като на ревю. В отговор на което Мелони заяви, че не става въпрос за дефилиране като на моден подиум, а за изразяване на съпричастност с пострадалите и проява на топлота към тях.

Полемика породи и вицепремиерът Матео Салвини. В Туитър той написа, че с цялото си сърце и мисли е с хората от Емилия Романя, които се борят с водата и калта, докато "Милан", който е безсърдечен, без идеи и без хъс, не заслужава дори и една мисъл. Така Салвини де факто направи паралел между бедствието и елиминирането на футболния отбор "Милан", на който той е фен, на полуфиналите на „Шампионската лига” от италианския отбор "Интер". Вицепремиерът бързо изтри туита си, но не и преди много хора да успеят да му направят скрийншот и да го завъртят в интернет, където заваляха критики срещу него.

Трета полемика дойде от мегашоуто на Брус Спрингстийн във Ферара в едноименната провинция в Емилия Романя. То се проведе непосредствено след бедствия и наводненията. Феновете на изпълнителя бяха купили за грандиозния концерт билетите си шест месеца по-рано. Тричасовото шоу се състоя в градски парк, където Брус Спрингстийн пя пред 50 000 зрители въпреки призивите за отлагане на концерта заради бедствието, почернило областта. Областният управител на Емилия Романя Стефано Боначини също намекна, че Брус Спрингстийн може би е трябвало да отмени концерта си. Той обаче призна, че шоуто е било в един град, който е бил засегнат много по-малко от стихията в сравнение с останалите градове в областта. Боначини отказа да навлиза по-дълбоко в полемиката и заяви, че важното е, че по време на концерта не е имало никакви инциденти, въпреки метеорологичната криза в областта. Министърът на вътрешните работи Матео Пиантедози, запитан относно полемиката, заяви, че местните власти са оценили, че от гледна точка на логистиката, концертът е можело да се проведе. Той добави, че в такива моменти е правилно и да се даде на хората сигнал, че животът продължава, че всичко ще се върне постепенно към нормалността с общи усилия. Кметът на Ферара Алан Фабри поясни, че в подготовката на концерта са участвали хиляди хора, той е привлякъл хиляди туристи, а италианските железници са успели да осигурят транспорта до Ферара въпреки бедствието, което е позволило на много хора да дойдат от цялата страна. Според Фабри отлагането на концерта е щяло да бъде много трудно от логистична гледна точка. А Клаудио Трота от фирмата „Барли артс”, организираща редовно концертите на Спрингстийн в Италия, припомни, че Ферара не е била в така наречената червена зона, затова е било взето решението шоуто да не се отменя и да се състои при максимални мерки за сигурност. Преди началото на концерта паркът, в който той се проведе, е бил проверен пет часа за евентуални поражения от лошото време. За охраната на събитието са се грижили 900 души, сред които 200 полицаи и представители на Финансовата гвардия, 150 доброволци от Гражданската защита, парамедици, представители на Бърза помощ и на Червения кръст.

Концертът на Брус Спрингстийн във Ферара беше първият от поредица негови концерти в Италия. По време на него обаче певецът не спомена нищо за трагедията в Емилия Романя и това мълчание също стана повод за полемика.

Четвъртата полемика дойде от неуморните активисти от протестното движение „Последно поколение”. Вчера те изляха черна течност в емблематичния фонтан Ди Треви в Рим. А после свързаха протестната си акция със случилото се в Емилия Романя. Според тях подобни трагедии като тази в италианската област ще продължат да се случват и бъдещето на човечеството ще е черно, ако властите не вземат смели решения за намаляване на последиците от глобалното затопляне. „Последно поколение”, което зачести с акциите си в Италия в последната половин година, протестира по подобен начин и след свлачищата на остров Иския. Тогава активисти на движението заляха с боя фасадата на театъра „Ла Скала” в Милано и аргументираха действията си по същия начин, както сега. И в двата случая властите определиха тези протести като чиста форма на ековандализъм.

Габриела Големанска, БТА