"Това се случи в България. Но се почувствах като в Русия."

"Охраната ме хвана грубо под мишниците, извъртяха ми ръцете зад гърба и ме изхвърлиха от сградата на Руския културно-информационен център. Почувствах се в Русия, нищо че съм в България."

Това са думи на Александър Стоцки - руснак, избягал в България след нахлуването на Русия в Украйна. Когато разбира, че в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София ще бъде излъчен филм за превземането на Мариупол и завода "Азов", отива да гледа филма. "Знаете ли как се влиза в РКИЦ - претърсват те като на граница, бъркат в чанти, опипват дрехите. Какъв културен център е това?" Много по-важен за него обаче се оказва филмът. "Той беше чиста пропаганда, изпълнен с неверни твърдения, които чуваме от началото на войната. Украинците били нацисти, руските войски били освободили Мариупол, а не са го разрушили до основи и избили хиляди невинни хора там. Във филма показваха руски войници, сапьори и глас зад кадър обясняваше как това били спасителите. Имаше и интервю с възрастна жена от града, която разказваше как руснаците ѝ дали храна. Но какво друго би могла да каже пред микрофона на руска телевизия и с руски войски около нея, че ги мрази ли? Зад мен една жена в салона подсмърчаше и плачеше от умиление, гледайки този "героизъм" и "хуманно" отношение на руската армия в Украйна. Бях дълбоко възмутен от всичко, което видях във филма и около мен в салона."

Още новини от Украйна

Още в началото на разговора ни Александър ме пита: "Защо вашите институции допускат излъчването на такъв филм, който на всичкото отгоре е продукция на забранената от ЕС руска телевизия RT, а вие сте страна членка на ЕС?". Обяснявам му, че вероятно нямат основание да се месят, ако РКИЦ е част от дипломатическата мисия в България. Той не се съгласява с мен и казва: "Все нещо могат да направят, ако ги интересува. Този филм е пълен с неверни твърдения, а в залата имаше и българи. Те гледат, слушат, вярват и после разпространяват тези лъжи. Най-малкото, от украинското посолство излязоха с позиция против излъчването му, а вашите политици можеха поне официално да изкажат също несъгласие. Аз обаче не чух такова нещо. Все едно не са знаели. Не може да не са знаели."

След края на прожекцията в РКИЦ Александър се изправя и се опитва да обясни на присъстващите в залата, че са гледали пропаганден филм. "Една от най-големите лъжи във филма за мен беше, когато онзи глас зад кадър каза, че пленените украински войници трябва да бъдат разстреляни, защото са нацисти, а на края на филма един дядо каза, че най-добре да бъдат обесени. Извадих руския си паспорт, за да видят, че един руснак може да мисли по различен начин и попитах хората в салона дали знаят, че в Русия по закон няма смъртно наказание, как тогава ще разстрелват и бесят пленени войници. Попитах ги и дали знаят, че всъщност около стотина от пленените украински войници от "Азов" по-късно бяха разменени срещу "кума на Путин" Виктор Медведчук.

Как така Путин се съгласява да размени тези "нацисти", които трябвало да бъдат "разстреляни", според филма, срещу Медведчук? Къде са тук руският идеализъм и твърдост, за които претендират властите там? Значи "кумът на Путин" е толкова важен, че за да си го върнат руснаците, се отказват от пленените украински войници "нацисти" от "Азов"? Попитах хората в залата не им ли се струва странно всичко това. Но никой от тях не пожела да дискутираме в културно-информационния център тези теми. Вместо това започнаха да ме наричат провокатор. Наобиколиха ме едри, цивилни мъже. Извадих украинското знаме и извиках "Слава на Украйна". Това окончателно ги озлоби. Хванаха ме под мишниците, извиха ми ръцете зад гърба и започнаха да ме влачат към изхода на сградата. Изхвърлиха ме навън. Имам няколко синини по тялото от това, но те ще минат. Това, което ме тормози, е, че в България, за която вярвам, че е демократична страна, изведнъж се почувствах все едно съм в Русия."

Питам Александър защо е извадил украинското знаме насред РКИЦ и не е ли целял наистина провокация с това. Отговаря ми, че е искал да подложи на тест доколко наистина има свобода на изразяване в Русия, та дори и да си в нейно представителство някъде по света. "В Русия няма закон, който да забранява някой да развява украинското знаме. Защо да съм провокатор. Те нали спасяват Украйна с тази "специална операция", защо ги дразни да развявам украинско знаме тогава. Ако спасяваш някого, той не ти е враг. Същото важи и за нещата, които казах след филма. Путин твърди, че в Русия има демокрация и свобода на изразяване. Да видим - в родината ми бяха закрити всички опозиционни медии, както и достъпът до различни социални мрежи. Десетки журналисти и опозиционери са в руски затвори. Аз само се опитах да покажа нагледно, че никой не може да говори свободно в Русия и го доказах." Александър показва и синините по тялото си: "Ето, вижте, тези синини по тялото ми са от опита ми на територията на културен център на "демократична" Русия в чужда държава да изоблича неистината и пропагандата в един техен филм. Това е демокрацията в Русия."

ДВ потърси за коментар и РКИЦ в София. От центъра получи следния отговор:

"Относно повдигнатия от вас въпрос можем да съобщим следното:

1. На 25 май т.г. в Руския дом в София се състоя прожекция на филма

"Азовстал", който съдържа разкази на местни жители, пострадали от братоубийствената политика на киевското ръководство, и кадри от местата на пребиваване на батальона "Азов", неоспоримо потвърждаващи неонацистки характер на това формирование. Внушенията, че филмът уж пропагандира военна агресия, са откровено подвеждащи.

2. В съответствие с длъжностните си инструкции сътрудници на охраната на Руския дом трябва да осигуряват безопасността по време на мероприятия. В частност, на 25 май т.г. лицата с предизвикателно държане са били отстранени от прожекцията. Умишлено увреждане на здравето не е допуснато.

3. Горепосоченият текст беше изпратен в отговор на запитването от БНТ на 26 май т.г. Твърдението в репортажа, че Руският дом се е въздържал от коментар, дължи или на умишлено игнориране на нашата позиция, или на техническа грешка. Бихме помолили коментарът ни да бъде даден без съкращения или корекции, за което предварително благодарим.

Пресслужба на Руския дом в София"

Пред ДВ от район Средец потвърдиха, че сградата е собственост на Руската федерация.

Междувременно в понеделник стана ясно, че е излязло решението на Върховния административен съд (ВАС) по молбата на Александър Стоцки за убежище в България: той е получил отказ. "Няма основания да бъде прието, че от страна на официалните власти в Руската федерация се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента". Това е аргументът на ВАС, с който е отхвърлена молбата на Стоцки. "Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите различни политически възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства", смятат съдиите от Върховния административен съд. Те са решили да откажат бежанския статут, защото Стоцки не е имал проблеми с официалните власти и с полицията; не е имал етнически и религиозни проблеми, не е задържан, арестуван, съден или осъждан, заплашван, не му е оказвано физическо насилие.

Автор: Николета Атанасова