Ренк, Южен Судан: Живот, смърт и страх за бежанците (ВИДЕО)

Ренк, Южен Судан – Под импровизирана палатка Ниалуак люлее момченцето си, родено само преди минути и гледащо спокойно в очите на майка си, без да забелязва заобикалящата го среда. Тя и новороденото са тихи – и имат късмет, защото са живи.....засега.

Тънките платнени стени на палатката не могат да спрат безутешните ридания на една майки само на метри от тях, оплакваща смъртта на петмесечно бебе, чието тяло лежи безжизнено в краката ѝ, увито в кафяв плат на калната земя.

Съпоставянето на радост и тъга от безутешната травма не може да бъде по-ясно от това, което става ежедневно в транзитния център Ренк, на 40 км (25 мили) южно от границата със Судан, където според местния екип за помощ бебета умират почти всеки ден и където животът и смъртта са станали уморени спътници, тъй като хората бягат от насилието между съперничещи военачалници, започнали жестока война сееща смърт в суданската столица Хартум.

Повече от 100 000 души са избягали от Судан в съседен Южен Судан след избухването на конфликта на 15 април, според данни на ООН. Близо 60 000 от тях са преминали през Ренк, граничен град, който обикновено е сух, докато годишните дъждове не го наводнят, както се случва сега.

Създаден в изоставените сгради на стар университет, Renk Transit Center първоначално е проектиран да приеме 2000 души. Но тъй като транспортирането от Ренк става все по-трудно с началото на дъждовете, сега той е пълен с повече от 11 000 души, които се справят по най-добрия начин в калта.

С наближаването на дъждовния сезон Ренк носи повече опасности. В Джода, граничния пункт преди Ренк, полева клиника обслужва онези, които преминават границата. Един служител на лагера разказва: „Всеки ден умират деца“, след което добави: „Вчера също двегодишно дете почина. Завчера загина шестмесечно бебе. Ден преди това също почина дете. Това са просто деца, които умират пред очите на техните майки и те нищо не могат да сторят.....Защо? Защо е всичко това....Та това са просто невинни дечица, и няма кой за им помогне...."

„Всеки ден хората тук умират, защото няма здравни заведения. Така идват болестите. Лекар няма, медикаменти няма, хигиена няма, лекарства, дори най-обикновени лекарства няма, питейната вода е замърсена, храната е недостатъчна.....Положението е катастрофално! “

Както правителствените власти, така и хуманитарните организации се колебаят да създадат постоянен лагер. Те се стремят да презаселят възможно най-много хора по-нататък в Южен Судан, където има по-добри транспортни връзки и по-значима инфраструктура, за да се справи с наплива.

От Ренк онези, които могат да си го позволят, вземат автобуси, камиони или лодки по-на юг до Малакал, където обектът на ООН за защита на цивилните (POC) вече е опасно пренаселен и работи с двоен капацитет с 41 000 души.

Много судански бежанци също се отвеждат от агенциите на ООН с автобуси от Ренк на изток до 10-годишния лагер Мабан Доро, където е създадена нова секция заедно със 160 000 судански бежанци, които вече са в лагера.

Свидетелство за опасностите тук са редиците ярко бели палатки, поставени от Агенцията на ООН за бежанците, които се виждат лесно от центъра Ренк. Повечето са празни, защото хората в центъра казват, че са твърде уплашени, за да се преместят там, тъй като въоръжените грабежи са често срещани, наводненията представляват сериозна заплаха и смъртоносните змии изобилстват.

Фаниел, който избягал от Хартум и живее под открит бетонен навес в центъра Ренк от месец, казва, че мястото ще бъде наводнено след два месеца.

„Вземат ни чантите, парите ни… имат оръжия, ние нямаме нищо“, казва Фаниел. „Това е точно като в Хартум... от война на война.“

* Имената на лицата в статията са променени, с цел тяхната безопасност и защита.

Източник: Al Jazeera

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед