ISW: Путин търси сътрудничество с Африка и Китай

Вероятно украинските сили са извършили удар с дрон близо до сградата на руското Министерство на отбраната (МО) в Москва на 24 юли. Руското министерство на външните работи (МВнР) твърди, че руската електронна война (РЕБ) е потиснала два украински БПЛА, които са детонирали, увреждайки две нежилищни сгради.

Един дрон падна на Комсомолски проспект, на около 500 метра от сградата на Министерството на отбраната и 200 метра от обявената за секретна сграда на Главното управление на руския генерален щаб (ГРУ).

Още новини от Украйна

Руски източници съобщиха, че вторият дрон е ударил бизнес център на проспект Лихачов. CNN съобщи, че неуточнен представител на украинското разузнаване е потвърдил, че украинските сили са извършили атаката.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната за хода на бойните действия в Украйна.

Украинският министър на цифровата трансформация Михайло Федоров заяви, че неуточнени БЛА са атакували столицата и предупреди, че ще има още атаки с БПЛА срещу Русия.

Руски опозиционен източник The Insider съобщи, че руските власти са забранили на руските телевизионни канали да отразяват ударите с дронове, цитирайки източници в руските държавни медийни канали. Руските блогъри реагираха сдържано на тези удари; някои критикуваха руската противовъздушна отбрана, че позволява на дроновете да проникнат толкова далеч в Москва, докато други твърдяха, че информационната победа на подобни атаки е минимална и краткотрайна.

Вероятно украинските сили са се насочили към руски военни активи в Крим, прекъсвайки временно руската логистика през Крим на 24 юли. Руското МВнР обвини украинските сили, че са атакували Крим със 17 БПЛА, а МВнР твърди, че руските РЕБ са потиснали 14 БПЛА, докато противовъздушната отбрана е свалила три БЛА.

Ръководителят на кримската окупация Сергей Аксьонов заяви, че един БПЛА е ударил склад за боеприпаси в района на Джанкой.

Известен руски блогър твърди, че украинските сили също са изстреляли три ракети Storm Shadow в депо за боеприпаси във Вилне (19 км югозападно от Джанкой) и ремонтна база в Новостепно (непосредствено южно от Джанкой). Съветникът на украинския кмет на Мариупол Петро Андюшченко съобщи, че ударите са ранили трима руски служители на военното летище Веселе (10 км югозападно от Джанкой) и съобщи за други експлозии близо до Краснохвардийске (20 км югозападно от Джанкой).

Аксьонов временно спря движението по шосето Джанкой-Симферопол, както и железопътното движение през Джанкойски район. Аксьонов също обяви евакуация на всички цивилни в радиус от пет километра от района на удара в Джанкойски район. Съветникът по окупацията на Крим Олег Крючков заяви, че окупационните власти ще следят стриктно публикации в социалните медии, които биха могли да помогнат на украинските сили да идентифицират цели в Крим.

Руският президент Владимир Путин публикува на 24 юли статия, която вероятно има за цел да смекчи щетите върху позицията на Русия в Африка и собствената му репутация. След оттеглянето на Русия от украинско-руската сделка за зърно, руските атаки срещу украинските зърнени и пристанищни съоръжения и невъзможността на Путин да присъства на предстоящата среща на върха на БРИКС поради издадената за него заповед за арест от Международния наказателен съд (МНС). Путин очерта целите на Русия за установяване на партньорски отношения с Африка и призова за продължаване на "традиционно тясното сътрудничество на световната сцена".

Путин също подчерта търговията на Русия с африканските икономически партньори и значението на "непрекъснатото снабдяване с храна" за "поддържането на политическата стабилност на африканските държави", като обвини колективния Запад, че използва зърнената сделка за своя собствена изгода за сметка на Русия и страни като Етиопия, Судан и Сомалия.

Статията на Путин следва оттеглянето на Русия от сделката за зърно и атаките, които унищожиха десетки хиляди тонове украинско зърно и украински съоръжения, които са от съществено значение за транспортирането на зърното до райони на Африка, които разчитат в голяма степен на украинско зърно. Путин също така вероятно се опитва да смекчи алтернативните разходи и неудобството от невъзможността си лично да присъства на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка поради заповедта за арест на МНС.

През нощта на 23 срещу 24 юли Русия извърши нов удар с дрон срещу украинската пристанищна инфраструктура в Одеска област. Украински военни източници съобщиха, че руските сили са изстреляли ирански дронове Shahed в пристанищната инфраструктура в Рени, по поречието на река Дунав в далечната западна Одеска област, в рамките на няколко километра от румънската граница.

Ръководителят на Одеска област Олег Кипер също заяви, че ударите с дрон са повредили 25 архитектурни паметника в Одеска област, включително Преображенската православна катедрала в град Одеса.

Руски източници твърдят, че Украйна използва пристанищната инфраструктура в Рени за износ на оръжия, оборудване и зърно.

Украинските сили продължиха контранастъпателните операции в най-малко три сектора на фронта на 24 юли и според съобщенията са напреднали в определени райони. Украинският заместник-министър на отбраната Хана Маляр съобщи, че през изминалата седмица украинските сили са напреднали постепенно на южния фланг на Бахмут и в направленията Бердянск (западна граница на Донецк и източна Запорожка област) и Мелитопол (западна Запорожка област).

Маляр също отбеляза, че тези контранастъпателни действия се провеждат на фона на продължаващите руски операции в Купянск, Лиман, Авдеевка и Маринка.

Руски източници твърдят, че украинските сили са извършили ограничени наземни атаки в западна Донецка област на юг от Велика Новосилка и са напреднали южно от Оригов в западна Запорожка област.

Кремъл продължава да кодифицира вътрешните репресии в руското законодателство, генерирайки минимална опозиция от избрани руски законодатели. Руският президент Владимир Путин подписа закони на 24 юли, които позволяват на руското Министерство на правосъдието да провежда непланирани проверки на лицата, класифицирани като "чуждестранни агенти" съгласно новите руски закони и изискващи от руските граждани, държавни служители и организации да спазват ограниченията за чуждестранни агенти.

Путин също така подписа закон, който ще глобява гражданите до 50 000 рубли (около 550 долара), длъжностните лица до 100 000 рубли (около 1100 долара) и организациите до 300 000 (около 3300 долара) рубли за нарушаване на закона за чуждестранните агенти.

Руският опозиционен информационен бюлетин Важные истории съобщи на 24 юли, че Руският съвет на федерацията е предложил законопроект, който ще позволи на руските власти да лишават родени руски граждани от гражданство поради определени "политически престъпления" и "дезертьорство".

Разследване на Politico, публикувано на 24 юли, съобщи, че Китай изпраща несмъртоносна, но полезна от военна гледна точка помощ на Русия чрез руски фиктивни компании, които внасят оборудване с двойна употреба.

Русия е внесла дронове на стойност над 100 милиона долара от Китай досега през 2023 г., което е 30 пъти повече, отколкото Украйна е внесла от Китай.

Politico съобщи също, че китайският износ на керамика - която се използва в бронежилетките - за Русия се е увеличил с 69%, докато китайският износ на същия артикул за Украйна е намалял с 61%.

На 24 юли руският президент официално подписа поправки за увеличаване на възрастта за пенсиониране на резервистите.

Възрастовите ограничения за всички резервисти бяха увеличени с пет години: личният състав със звания "първи клас" се увеличи от 35 на 40 години, "втори клас" от 45 на 50 години, "трети клас" от 50 на 55 години, младши офицери от 55 на 60 и старши офицери от 60 на 65 години.

Руската опозиционна медия СОТА предложи наблюдението, че тези нови закони създават условия за допълнителни възможности за мобилизация, отбелязвайки, че руски граждани с чуждестранни паспорти или разрешения за пребиваване в чужбина вече не се изключват от резерва и че резервистите вече могат да бъдат мобилизирани до 50 години (преди 45 години).

Руски източници съобщиха, че руската Държавна дума планира да промени наказанията за избягване на военна служба.

На 20 юли бяха направени изменения, които увеличиха глобата за неявяване пред наборната комисия от 3000 рубли ($33) на 50 000 ($553), но се твърди, че вместо това Думата ще определи глобата на 30 000 рубли ($331). Руското законодателство относно процесите на генериране на сили остава хаотично и неорганизирано.

Руските военни власти продължават усилията си да вербуват етнически малцинства да се бият в Украйна. Руската опозиционна медия SOTA твърди, че през юли на автогарите във Волгоград са се появили плакати, насочени към вербуване на узбеки за подписване на договори с руското министерство на отбраната.

Плакатите, написани както на узбекски, така и на руски език, предлагаха парични награди и гарантираха руско гражданство за онези, които подпишат договори с МО. SOTA твърди, че руските власти са казали на журналисти, че тези плакати са били специално насочени към чуждестранни граждани, които посещават тези автобусни маршрути и че има планове за пускане на подобни реклами на други езици като таджикски и казахски в бъдеще.

Съобщава се, че руските власти експлоатират студентския труд, за да увеличат производството на ирански дронове Shahed в Елабуга, Република Татарстан. Разследване на руското опозиционно издание Protokol установи, че Политехническият колеж Alabuga в Татарстан, Русия принуждава студенти да сглобяват дронове Shahed.

Protokol по-рано съобщи, че специалната икономическа зонав Република Татарстан е мястото на фабрика, където компонентите на Shahed, доставени от Иран, се сглобяват в Русия.

Украински служители продължават да разкриват участието на беларуски организации в принудителното депортиране на украински деца. Главният прокурор на Украйна Андрий Костин съобщи на 23 юли, че Беларуският червен кръст е участвал в принудителното депортиране на деца от окупирана Украйна в Беларус.

ISW по-рано съобщи, че беларуски служители, включително президентът на Беларус Александър Лукашенко, работят с руски служители, за да улеснят депортирането на украински деца в Беларус.

Групата "Вагнер" продължава да установява постоянно присъствие в Беларус. Независимата беларуска мониторингова група The Hajun Project съобщи на 24 юли, че около 3450 до 3650 служители на "Вагнер" са в полевия лагер Цел, Асиповичи, Могилевска област. Проектът Hajun също съобщи, че 10 конвоя, състоящи се от общо 670 до 700 превозни средства, са пристигнали в Цел от 11 юли и че последният конвой е пристигнал на 23 юли.

Представителят на украинското Главно разузнавателно управление Вадим Скибицки съобщи на 24 юли, че продължава да наблюдава дейностите на "Вагнер" и оценява, че няма пряка заплаха за Украйна от Беларус, което е в съответствие с оценките на ISW, че силите в Беларус в момента не представляват военна заплаха за Украйна или страните от НАТО.