Западът допуска една и съща грешка, отново и отново. Поразително е неразбирането на руските намерения

Империя в сърцето. Виталий Портников за "истинската Русия"

Документи от западни архиви, с които имаме възможност да се запознаем след тяхното разсекретяване (например наскоро станаха известни доклади на британски експерти и реакцията на ръководството на страната), още веднъж демонстрират поразителното неразбиране на Запада както на реалните външнополитически намерения на ръководството на Русия, така и на последствията от реализацията на тези намерения за съседните страни и целия окръжаващ свят.

Западът буквално "проспа" разпадането на Съветския съюз и, изглежда, все още не е разбрал истинските причини за това. Дори през есента на 1991 г., след провала на пуча, повечето западни лидери се опитаха да помогнат на Михаил Горбачов да запази „обновения Съветски съюз“ и порицаха лидерите на бившите съветски републики за „неуместен сепаратизъм“.

Но най-любопитното е, че дори след окончателното изчезване на преименуваната от болшевишките, но не по-малко жестока и измамна Руска империя от политическата карта на съвременния свят, западните лидери продължиха да се отнасят като към Съветския съюз и към Руската Федерация на Борис Елцин, а след това и на Путин. При това като към „добър“, демократичен Съветски съюз. Но бившите съветски републики (може би с изключение на балтийските страни, които всъщност никога не са били смятани за бивши републики на Запад) им се струваха географски недоразумения, ръководени от бивши партийни секретари. Така че изглеждаше логично Елцин, който, по думите на Бил Клинтън, носи „демокрацията в сърцето си“, да опекунства над своите съседи като над глупави деца. А пък Джордж Буш-младши, както знаете, прие Путин като "абсолютно нормален човек, възприемащ реално нещата" и като съюзник в борбата срещу тероризма след 11 септември 2001 г. Оценките на повечето европейски лидери бяха още по-комплементарни.

Путин има само един реален интерес: да достигне границите на „истинската Русия“, тоест на Съветския съюз от 1991 година, и да поправи “грешките на историята”.

При това през всичките тези десетилетия на Запад не искаха, а мнозина и сега не искат, да забележат най-важното. Не само западните лидери възприемаха Руската Федерация като "почти Съветския съюз". Самата Русия се възприемаше по този начин, само че без "почти". Бившите съветски републики, които обявиха суверенитет, бяха смятани за временни образувания, които определено ще се „върнат в родното пристанище“. Оттам и запазването на конфликти, наследени от СССР, и провокирането на нови. Оттам и съюзната държава с Беларус, която изобщо не е измислена по времето на Путин. Оттам и Евразийският икономически съюз с упоритото желание на Кремъл да създаде в него някакви „наднационални органи“. Оттам и „Руският свят“ и знамената на страните от ОНД до трона на патриарх Кирил.

Дори сега, в 18-тия месец от пълномащабната война на Русия срещу Украйна, много западни политици и експерти имат удивителната надежда, че рано или късно ще бъде възможно да се постигне споразумение с Путин, само той да разбере безперспективността на войната или пък ако е възможно да се задоволят някакви негови интереси и да се разсеят опасенията за сигурността на Русия.

Но Путин и тези, които го подкрепят, имат само един реален интерес - да достигнат границите на "истинската Русия", тоест Съветския съюз от 1991 г., и да поправят всички "грешки на историята". Грешката на Владимир Ленин, провъзгласил "части от Русия" за съюзни републики с право на излизане от СССР. Грешката на Йосиф Сталин, който увеличи броя на тези републики. Грешката на Михаил Горбачов, чийто „либерализъм“ доведе до „парад на суверенитетите“. Грешката на Елцин, който договори в Беловежката пуща ликвидирането на СССР. И ако част от хората, живеещи на територията на тази "историческа Русия", я възприемат като суверенна Украйна и не искат да се върнат под властта на Москва, толкова по-зле за тези хора.

Екзистенциалният характер на този конфликт е, че той не започна с Украйна и може би няма да завърши с Украйна. Просто войната на бившата „първа република“ на Съветския съюз с бившата „втора република“ е най-големият конфликт от тези, които минаха, и от тези, които всички ние тепърва ще преживеем.

Именно затова сега има шанс да спрем Путин. Ако Западът помогне на Украйна да освободи окупираните си територии, възстанови международното право и осигури на Киев надеждни гаранции за сигурност, тогава ще имаме надежда за предотвратяване на нови конфликти в постсъветското пространство, и Кремъл да се откаже от нелепите си в ХХІ век имперски амбиции. Но всеки нов ден, всеки нов месец, всяка нова година от тази война ще ни доближава до нови войни - може би не толкова мащабни, но не по-малко ужасни.

Превод: Desislava Jovanovich
Виталий Портников – за Радио Свобода

Бесарабски фронт