Дългата ръка на Кремъл и урановата политика

Потенциалните загуби на Европа след държавния преврат в Нигер са победа за Путин, се казва в анализ на агенция "Блумбърг".

Арлит, мрачен град в южния край на пустинята Сахара, изведнъж се превърна в отправна точка на нова геополитическа битка, а именно борбата за контрол над урана - горивото, което захранва ядрената индустрия.

Именно там, в сухите пространства на Северен Нигер, френските геолози откриват този радиоактивен материал през 50-те години на миналия век. Оттогава френските държавни компании го добиват от бившата си колония, превръщайки Нигер в седмия по големина производител на уран в света. През 2022 г. мините в района на Арлит осигуряват 25 % от вноса на уран в ЕС.

Но държавният преврат в бедната африканска страна изложи на риск доставките на уран.

Уранът попада в заглавията на вестниците много по-рядко от петрола, природния газ или дори въглищата, но той играе изключително важна роля в един свят, който отчаяно се нуждае от енергия без въглеродни емисии.

Въпреки че Кремъл не изглежда да е пряко замесен в държавния преврат в Нигер, неговата пропагандна машина продължава да подклажда антифренски и антиамерикански настроения в Сахел, регион на юг от Сахара. Не е изненадващо, че от 2020 г. насам в тези територии се наблюдава вълна от държавни преврати, включително в Буркина Фасо, Чад, Гвинея, Мали и Судан.

В столицата на Нигер Ниамей тълпи от поддръжници на преврата развяваха руски знамена в знак на протест срещу френския империализъм. Евгени Пригожин, ръководител на ЧВК „Вагнер“, приветства завземането на властта от военната хунта в Нигер. Бойци на „Вагнер“ провеждат операции и в съседно Мали след държавния преврат там. Дългата ръка на Кремъл се намесва в енергийната геополитика по различни начини, които често не са най-очевидните.

Добивът на уран е само началото на т.нар. ядрен горивен цикъл. Въпреки че Русия е шестият по големина производител на уран в света, нейната истинска мощ идва на друг етап от цикъла - превръщането на добития уран в годни горивни елементи за ядрени реактори за гражданска употреба, чрез т.нар. конверсия и обогатяване.

По данни на Световната ядрена асоциация на Русия се падат почти 45 % от световния пазар за конверсия и обогатяване на уран. Именно този факт е причина за това, което американски официални лица наскоро нарекоха „стратегическа уязвимост“, която води до „неустойчивост“. Около една трета от общото количество обогатен уран, консумиран в Съединените щати през миналата година, е внесен от Русия - на обща стойност близо един милиард долара за компания, пряко контролирана от Кремъл. Измина повече от година от началото на войната на Москва в Украйна, но Вашингтон все още не е забранил вноса на руско ядрено гориво.

През първите 50 години на ядрената ера Америка беше напълно самостоятелна, но след края на Студената война тя до голяма степен се отказа от добива на уран и, което е от решаващо значение, от осъществяването на сложните процеси на преработка и обогатяване. Според Джон Уагнър, ръководител на Националната лаборатория в Айдахо към Министерството на енергетиката на САЩ, днес Съединените щати са до голяма степен „зависими от международни източници на доставки на ядрено гориво, включително от страни, които не споделят нашите основни интереси“.

Начинът, по който Русия успява да доминира в производството на ядрено гориво, е резултат от комбинация от геополитически късмет, инженерни иновации и дипломатическа сделка, сключена от Москва и Вашингтон веднага след разпадането на Съветския съюз, която се основава на напълно добри намерения.

Първо, Русия разполага с няколко големи находища на уран, което я прави естествен участник в индустрията. Второ, нейните инженери бяха разработили метод за обогатяване на радиоактивен материал, който беше много по-малко енергоемък от метода, предпочитан от френските и американските инженери, т.е. беше много по-евтин. Само тези два фактора позволиха на Русия да играе значителна роля в добива, преработката и обогатяването на уран. След това, през 1993 г., Съединените щати и Русия се споразумяха за така наречената програма „Мегатони към мегавати“, в рамките на която високообогатен уран от съветски ядрени бойни глави беше преобразуван в нискообогатен уран, който беше изпратен в Съединените щати, където беше използван в граждански ядрени електроцентрали. Казано по-просто, урановата промишленост на САЩ не можеше да се конкурира с руската промишленост и постепенно избледня поради пълната липса на интерес както от страна на републиканските, така и на демократичните лидери.

Още преди руската инвазия в Украйна американската ядрена индустрия биеше тревога за прекомерната си зависимост от чуждестранни доставки. Оттогава ръководителите на индустрията и държавните служители говорят за истинска криза. Като прибавим към това и тревожните събития в Нигер, ситуацията започва да прилича на извънредна.

Решаването на този проблем няма да е лесно и ще изисква интензивно сътрудничество между Съединените щати и Франция - двете западни сили, които са най-застрашени от събитията в Нигер.

Вашингтон и Париж биха могли да разработят план за увеличаване на производството чрез повторно отваряне на спрените заводи за производство на ядрено гориво и да засилят дипломатическата и военната подкрепа за страните производителки на уран, като започнат с Нигер. Това ще бъде свързано с висока цена. Но след като Путин открито демонстрира готовността си да използва изкопаемите горива като нефт и газ като оръжие, Западът трябва да действа, преди Кремъл да реши да използва като оръжие и мирния уран, тъй като това допълнително би усложнило прехода към безвъглеродна енергия.