Фон дер Лайен говори за перспективата на Украйна за членство в ЕС, но Унгария се смята за препъникамък

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изложи вчера визията си за разширяване на Европейския съюз, който да включва Украйна, но Киев все още трябва да извърви дълъг път, за да получи зелена светлина за преговори за членство, а Унгария се разглежда като потенциален възпрепятстващ фактор, се казва в аналитичен материал на Ройтерс.

Фон дер Лайен заяви в речта си "За състоянието на съюза" пред Европейския парламент, че Украйна вече е постигнала "големи успехи", откакто беше определена за кандидат за членство миналата година, въпреки че е заета да се бори да отблъсне руското нашествие. Но за да започнат преговори за членство, страните кандидатки трябва да покрият редица политически и икономически критерии, а преди да се присъединят към ЕС, трябва да изпълнят още по-строги условия по отношение на демокрацията, върховенството на закона и икономическите стандарти.

Още новини от Украйна

Европейската комисия заяви през юни, че Киев е изпълнил две от седемте стъпки по пътя към преговорите, но трябва да положи повече усилия в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и прането на пари, ограничаването на олигарсите и подобряването на отношението към малцинствата.

Дипломати и представители на ЕС твърдят, че двете най-силни страни в блока - Франция и Германия - вероятно ще подкрепят започването на преговори, ако ЕК даде положителна оценка. Нейният доклад се очаква през октомври, но може да бъде отложен за ноември, казват длъжностни лица.

Но Унгария ще бъде по-трудният за разчупване орех за Киев, казват дипломати и служители, особено когато става въпрос за отношението към етническите унгарци в Украйна.

"За Украйна най-голямото препятствие е Унгария и дискусията около националните малцинства", заяви високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност. "От политическа гледна точка това ще бъде най-важното препятствие."

Унгарският министър-председател Виктор Орбан поддържа по-топли връзки с Москва от много свои колеги от ЕС и неведнъж е влизал в конфронтация с Киев, включително по отношение на правото на етническите унгарци да учат на родния си език, след като през 2017 г. Украйна прие закон, ограничаващ използването на малцинствени езици в училищата. Будапеща влезе в конфликт с Киев и заради включването на унгарската банка ОТП (OTP Bank) в украински черен списък на компании, обвинени във финансова подкрепа на войната на Русия - обвинение, което и Унгария, и банката отричат.

През юли унгарският министър на външните работи Петер Сиярто заяви, че следващата оценка на процеса на присъединяване на Украйна трябва да включва проверка на това дали се спазват правата на унгарската общност.

Даването на зелена светлина на преговорите за членство в ЕС ще бъде възприето като победа за Киев в конфликта му с Москва, тъй като той се стреми не само да отблъсне руските сили, но и да се освободи от руското геополитическо влияние и да се обвърже със Запада. Преговорите за членство обикновено отнемат много години и биха били особено сложни за Украйна, като сравнително бедна страна, която все още е в състояние на война, и с население от над 40 милиона души, което би нарушило икономическите и политическите баланси в ЕС.

В речта си Фон дер Лайен очерта визия за Европейски съюз, който ще включва не само Украйна, но и Молдова и страните от Западните Балкани.

Но във впечатляващ контраст с миналата година Украйна не беше централна тема в речта ѝ този път, която Фон дер Лайен произнесе, преминавайки от английски на френски и на немски, отбеляза Франс прес.

Въпреки че приветства големия напредък, постигнат от Киев по пътя към неговото членство в ЕС и потвърди подкрепата на европейците за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо на фона на руската офанзива, тя също така се спря преди всичко на амбициозната Зелена сделка, целяща да намали драстично въглеродните емисии на континента.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който ръководи срещите на върха на лидерите на ЕС, смята, че до 2030 г. трябва да бъдат приети нови държави. В понеделник президентите на Сърбия, Косово, Босна, Черна гора, Северна Македония и Албания също казаха, че разширяването трябва да стане "не по-късно от 2030 г."

Според тях членството е жизненоважно "с оглед на продължаващата руска агресия срещу Украйна и нейния страничен ефект" в региона.

Но Фон дер Лайен настоя, че "присъединяването е основано на заслугите" и че напредъкът, който тези страни постигат в привеждането на законите си в съответствие с правилата и стандартите на ЕС, трябва да диктува темпото на членството, а не някакъв произволен краен срок.