В Атина: Ще субсидираме с 360 млн. евро тока на българите

България е намерила странен начин да увеличи държавния си приход и да подпомогне собствените си потребители на природен газ и електричество, се посочва в коментарен материал на гръцкия в. „Катимерини“, информира БТА.

Изненадващо със закон, одобрен миналия петък от българския парламент, беше наложена такса от 10,20 евро на мегаватчас върху руския газ, внасян в България или транспортиран през България до други страни, включително Гърция, пише в статията, публикувана в електронното издание на вестника.

Според българските медии, чрез новата такса държавата очаква да получи допълнително приходи от 1,2 млрд. евро годишно в касата си. Тази сума ще дойде от таксите, наложени на страните, които получават руски газ от газопровода „Турски поток“ през България, като например Гърция, отбелязва изданието.

"На практика домакинствата и предприятията в Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия, Румъния и други страни от Югоизточна Европа ще бъдат натоварени с повишаване на цените на електричеството и природния газ, за да субсидират българските потребители", коментира гръцката медия.

В материала се посочва, че 10,20 евро на мегаватчас при природния газ означава 20 евро за всеки мегаватчас електроенергия, произведена от газа, който е основно гориво за производство на електроенергия в Гърция.

Гърция внася между 3,5 и 6 млрд. куб. м природен газ на година през България. Допълнителните разходи за тези количества, свързани с налагането на новата такса, се оценяват на годишна база на около 360 млн. евро – сума, която ще бъде заплатена от гръцките потребители.

Въпреки че България не внася природен газ директно от Русия, тя остава важен маршрут за намалените количества, доставени от Русия за Европа през 2022 г. С необичаен ход в европейския контекст за свободно движение на стоки и услуги България реши да наложи тарифа, като увеличи разходите за енергия в редица южноевропейски страни в началото на зимния сезон и в момент, когато събитията в Близкия изток предизвикаха нова вълна от увеличения и нестабилност на енергийния пазар, коментира изданието.

Според европейските медии реакциите на Сърбия и Унгария са били незабавни. Засега обаче няма съответна реакция от гръцкото правителство, поне публично, отбелязва още в. "Катимерини".