Израел, Хамас, Газа: какво казва международното право?

Войната е жестока. Тя представлява насилие. И по-точно - използване на организирано насилие за постигането на политически цели. Целта на международното право е да ограничи насилието чрез правила. Но когато това се отнася за тежката действителност в Израел и Газа, става сложно.

По отношение на бруталното нападение, извършено от терористите на Хамас спрямо Израел на 7 октомври, при което бяха убити над 1300 души и отвлечени близо 200, цари яснота. Експертът по международно право професор Щефан Талмон принципно определя това като "масово убийство". Но с оглед на десетилетните битки между Израел и палестинците заключава: "Тъй като нападението от 7 октомври бе с такива измерения и интензивност, международното право стига до извода, че в случая става дума за въоръжен конфликт".

След нападението израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви състояние на война и заяви категорично: всички места, където има бойци на Хамас, ще бъдат разрушени. Оттогава Израел бомбардира Газа. По данни на британския Economist за шест дни са били хвърлени около 6000 бомби.

По данни на Хамас оттогава насам са били убити най-малко 3000 души. Стотици хиляди са се впуснали в бягство в рамките на регион с площ от само 365 кв. км - колкото германския град Кьолн. От помощната организация Norwegian Refugee Council съобщават, че една четвърт от жилищните сгради в Газа са били разрушени.

Самоотбрана - да, но в определени граници

Правото на Израел да се защитава срещу въоръжено нападение е безспорно, съгласно член 51 от Хартата на ООН. Това право обаче е ограничено от международното хуманитарно право. Но има и един много важен принцип: враждуващите страни трябва да правят разлика между цивилни граждани и бойци, между граждански обекти и военни цели. Това обаче означава само, че цивилните граждани или цивилните цели не трябва умишлено да бъдат цел на нападението. Т.е. избиването на цивилни граждани е забранено само тогава, когато е извършено доказано умишлено.

На практика, както посочва експертът по международно право Талмон, това означава следното: "Ако Хамас разположи ракетна установка в цивилен жилищен район, Израел има правото да я атакува - въпреки че това може да нанесе ужасни колатерални щети сред цивилното население. А тези щети могат да бъдат и много големи в зависимост от военната цел."

Изискването на международното право да се прави разлика между цивилни и военни цели е почти неприложимо в ивицата Газа. Това е един от най-гъсто населените и гъсто застроените райони на земята. Тунелите на Хамас минават и под жилищни блокове, бюра на терористичната организация има в жилищни и офис сгради. Международното право не отчита това обстоятелство.

Ако Хамас се разполага и се укрива в училища, джамии и болници, ако поддържа там командни центрове, то тогава те са легитимни военни цели, обяснява Щефан Талмон. Същевременно обаче важи следното: ако Хамас заема военни позиции в цивилни райони, то това се оценява като военно престъпление.

Забрана за колективното наказание

Израел наложи блокада на ивицата Газа, отрязвайки достъпа на областта до електроенергия, вода, храна и горива. Заради мащабите на въздушните удари и на блокадата израелската правозащитна организация B´tselem обвини Израел във военно престъпление. Хуманитарната организация "Лекари без граници" говори за противоречащо на международното право "колективно наказание на Газа".

Според професор Талмон повечето експерти по международно право смятат, че пълната блокада - без достъп до храна, вода, горива и медицински продукти - не се покрива от международното право. "В международното право има забрана на т.нар. колективно наказание - в случай става дума за колективно наказание на цялото палестинско население на ивицата Газа. Не всички хора там са членове на Хамас и не всички носят отговорност за нападението, но са засегнати от тази реакция на Израел - при това без да се прави разлика."

Трябва да се отбележи и това, че международното право изрично забранява довеждането на цивилното население до глад. "Ако наложа тотална блокада, в един момент храната или водата ще свършат и населението ще бъде застрашено от глад. Това е забранено от международното право", подчертава Талмон.

Евакуацията е легална, прогонването - не

На 13 октомври израелските военни призоваха над един милион цивилни граждани от северната част на ивицата Газа - почти половината от цивилното население - да се преместят в южната част на областта. Същото важи и за международните организации. Хамас от своя страна призова населението да остане - и по данни на израелската армия пречи на бягството.

Тъй като инфраструктурата на ивицата Газа е съсипана и има твърде малко места, към които могат да се насочат толкова много хора, ООН преценява евакуацията като невъзможна. Ян Егеланд, бивш външен министър на Норвегия, а днес президент на помощната организация Norwegian Refugee Council, както и Международният червен кръст определиха заповедта за евакуацията като правонарушение.

При това следването ѝ по никакъв начин не гарантира сигурност, тъй като бомбардировките продължават. Проверени от Washington Post кадри показват множество хора, сред които и немалко деца, които очевидно са станали жертви на израелска атака, докато са бягали на юг.

Щефан Талмон посочва, че принципно евакуацията на цивилното население от страна на една окупационна сила е допустима. "За да се гарантират защитата и сигурността на населението и да се създадат възможности за военни операции". Становището на Талмон е, че в този случай Израел не се държи в противоречие с международното право.

Хуманитарното международно право е "архаично"

"По линия на международното право би било забранено, ако Израел се опита да прогони населението от цялата ивица Газа. Но в рамките на територията на врага биха могли да се предприемат евакуации или принудителни премествания на населението заради неговата собствена защита и сигурност", допълва експертът.

Като цяло международното право или международното военно право, както е било наричано по-рано, е архаично, казва Щефан Талмон. "То е направено от държави за държави - и то от държави, изхождащи от това, че един ден наистина ще водят война. Никой не е искал да се налагат правила, които не би могъл да спазва."

Автор: Матиас фон Хайн