За Чърчил, Украйна и най-големия риск по време на война

Сянката на Чърчил

Виталий Портников за zbruc.eu

Образът на Уинстън Чърчил остава един от най-привлекателните образи от ерата на руско-украинския конфликт. Смел политик, който не се страхуваше не само да предизвика Адолф Хитлер, но беше готов да говори честно със сънародниците си за всички страдания и жертви, свързани с войната, Чърчил остава важен пример за политик, способен на действие и готов да поемат отговорност.

Все пак си струва да припомним, че политическият феномен на Чърчил като един от лидерите на свободния свят и безспорен лидер на британците по време на Втората световна война е свързан с друга важна политическа характеристика - националното желание за единство. Нещо повече – ако не беше това желание, Чърчил едва ли щеше да изиграе историческата роля, за която епохата го избра.

В началото на Втората световна война консерваторите имаха неоспоримо мнозинство в Камарата на общините и виждаха министър-председателя Невил Чембърлейн като свой истински лидер. Чембърлейн отказа позицията на ръководител на правителството по една единствена причина: той нямаше възможност да ръководи правителство на националното единство. И лорд Халифакс, друг популярен лидер на консерваторите, не искаше да ръководи това правителство, защото търсеше начини да преговаря, а не да продължи войната с нацистите.

Така че Чърчил дойде на Даунинг стрийт не като национален лидер, а като символ на национален компромис. Националното единство го направи национален лидер. И колкото и да е парадоксално, на първия етап от войната усърдието на Чърчил беше подкрепено от лидера на лейбъристите Клемънт Атли, следвоенния ръководител на правителството, а не от консервативните министри. Отне време на сър Уинстън да стане безспорен лидер на собствената си партия.

Затова трябва да разберем, че националното единство по време на прeдизвикателства не е лозунги и призиви към гражданите, а правилно изградени институции. Именно тази правилна конструкция позволява на военновременните власти да избегнат най-големия риск – загубата на доверие. Една дълга война непременно „изяжда“ това доверие – това е законът на историята. Обществото очаквано се уморява, започва да търси виновните за това, че събитията не се развиват по един или друг фантастичен сценарий. И изборите, същите избори, които са напълно неуместни във време на война. От една страна, имаме очевиден обществен консенсус за нецелесъобразността на провеждането им, а от друга, няма как да не подозираме, че ако изборите бяха днес, страната щеше да се управлява от по-ефективни държавни служители. И те със сигурност биха допринесли за развитието на ситуацията в правилната посока.

И така, какво да направим в такава ситуация? Точно така - да се обединим.

Когато правя това изказване, задължително съм обект на критични оценки от много различни хора. Привържениците на правителството очаквано не виждат необходимост да споделят отговорността с опозицията и обратното. Но наистина ли мислите, че привържениците на Британската консервативна партия са се радвали да имат член на Лейбъристката партия като заместник министър-председател на правителството на Негово Величество? И сега правителството, преформатирано от израелския премиер Бенямин Нетаняху след атаката на терористите от Хамас, включва политици, които посветиха последните години на краха на политическата кариера на премиера. Освен това никой от тях изглежда няма съмнение, че след войната кариерата на Нетаняху трябва да приключи. И какво от това? Ами нищо. Защото когато става дума за спасяване на нацията, значение има само нацията.

Като игнорираме упорито необходимостта от институционализиране на националното единство, ние си правим лоша услуга. Защото ние неволно убеждаваме собствените си граждани и нашите съюзници, че нищо екзистенциално не се случва - но то се случва, факт, защото вие и аз живеем в безмилостната ера на "окончателното решение на украинския въпрос" и трябва да се противопоставим на този зловещ план. А въпросът с легитимността и доверието, който със сигурност ще възникне, трябваше да бъде решен вчера.

Как трябва да изглежда една такава институция е въпрос на обсъждане. Разширяване на състава на СНБО (Съветът на националната сигурност и отбрана - бел. прев.), формиране на военен кабинет, преформатиране на правителството – вариантите може да са много. Но най-важното е, че в навечерието на нови трудни изпитания имаме ефективно, професионално и единно ръководство на воюващата страна.

Чърчил - значи Чърчил.

Бесарабски фронт