Палестинците след Накба: къде и как живеят те днес

Палестинци има в различни държави от Средния изток. В някои те са добре приети, в други са по-скоро нежелани. Общият им стремеж е да имат своя държава и да се върнат по родните си места. Ето къде и как живеят те днес.

Палестинците в Средния изток са около 7 милиона души и имат различен правен статут - много от тях живеят в Израел, в ивицата Газа, в окупирания Западен бряг, в Йордания, Ливан, Сирия, Египет и други държави. Според Кели Петило - изследователка от Европейския съвет за външна политика, нито близкоизточните държави, нито европейските разполагат с точни данни за броя на палестинците.

Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) заявява, че тази година е предоставила помощ на около 5,9 милиона души в 58 бежански лагера в Йордания, Ливан, Сирия, ивицата Газа и Западния бряг, включително Източен Йерусалим. Организацията обаче не функционира във всички арабски държави, а и не всички палестинци са бежанци.

700 000 души са били принудени да бягат

По време на т.нар. "Накба" (катастрофа, от арабски) през 1948 година близо 700 000 души са били принудени да напуснат родните си места. И до днес много палестински бежанци в чужбина остават без гражданство и поддържат искането си за право на завръщане.

"Стремежът за завръщане се превърна в централен маркер на палестинската идентичност", казва пред ДВ Петер Линтл, сътрудник в отдела за Африка и Близкия изток в Германския институт за международни отношения и сигурност.

Въпреки че правото на завръщане е включено в Резолюция 3236 на ООН от 1974 г. и в Женевската конвенция от 1951 г., то престава да играе важна роля в преговорите от Осло през 1994 г. и изобщо не фигурира в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно конфликта между израелци и палестинци, казва Петило.

Палестинците в Ливан

Според UNRWA около 250 000 палестински бежанци са се намирали в Ливан към юли месец тази година. “Други данни сочат, че са близо 500 000”, казва Петило, уточнявайки, че Ливан не е правил официално преброяване от близо 100 години. “Опасенията на властта са, че преброяването би променило демографски показатели, които са в основата на политиката там”, обяснява експертката.

От 1943 г. насам Ливан се придържа към система, в която властта се разпределя пропорционално на религиозното представителство, а именно: министър-председателят трябва да е мюсюлманин сунит, президентът - християнин, а председателят на парламента - мюсюлманин шиит. “Бих казала, че Ливан е най-враждебната към палестинците държава и въобще към всички бежанци там”, казва Петило.

По информация на UNRWA около 80 на сто от палестинските бежанци в Ливан живеят под местния праг на бедността. Десетилетията на дискриминация на трудовия пазар и забраната за притежаване на имущество сега са подсилени и от сериозната икономическа криза.

Палестинците в Йордания

Йордания е единствената държава, която е дала гражданство на палестинците, които са избягали там по време на Накба. “Повече от половината граждани в Йордания са от палестински произход, кралица Рания също има палестински корени. Затова и въпросът за палестинската държава е подкрепян масово от гражданите и от правителството”, обяснява Петило.

В Йордания живеят и около 2,3 милиона души, регистрирани като палестински бежанци. Крал Абдула II обаче беше категоричен, че Йордания няма да приема палестински бежанци от настоящата война в Газа.

Палестинците в Египет

“Ситуацията за палестинските бежанци в Египет е най-несигурна”, обяснява Петило. “Те живеят в правен вакуум”. UNRWA не функционира в Египет и статистиките за палестинските бежанци са неточни - смята се, че те са между 70 000 и 134 000 души.

Египет е и единствената държава, която има граничен пункт с ивицата Газа освен Израел. Въпреки това египетският президент Абдел Фатах Сиси неколкократно е заявявал, че граничният пункт Рафах няма да се превърне във вход към Египет за палестинците от Газа.

Палестинците в Сирия

UNRWA поддържа девет официални и три неофициални бежански лагера в Сирия, където живеят 438 000 души. Сирийската гражданска война усложнява ситуацията за бежанците там в последните 12 години, а хуманитарната инфраструктура е понесла огромни щети.

Проучване на UNRWA от 2021 година показа, че 82% от хората, които получават финансово подпомагане от тях, все пак живеят в абсолютна бедност, а 120 000 палестински бежанци са направили опит повторно да се изселят в други съседни държави.

Палестинците в Израел, Западния бряг и Газа

Според палестинското Централно бюро за статистика след Накба в Израел са останали 154 900 палестинци. Тях ги наричат най-различно – но най-често „израелски араби“ или „арабски граждани на Израел“. Някои предпочитат да ги наричат “палестински граждани на Израел”, обяснява журналистът и политически анализатор Амджад Ираки, който е палестинец.

“Израелски араби” съдържа в себе си умишленото пренебрегване на палестинската идентичност”, обяснява Ираки. За разлика от трите милиона палестинци в окупирания Западен бряг и останалите 2,2 милиона палестинци в Газа, които UNRWA смята за бежанци, арабските граждани на Израел са “правно привилегировани”, коментира журналистът. Въпреки това те остават “втора ръка граждани” в Израел. “Не се наблюдава подобрение в икономическата и социо-политическа интеграция, но политическите конфликти между евреите и израелските араби се увеличават с овластяването на радикалните десни партии в Израел”, обяснява Петер Линтл. Според него е било “впечатляващо, че след 7 октомври, в самия арабски свят и в Израел, палестинците се дистанцираха ясно от терористичните нападения на Хамас”.