Чували с пари: къде потънаха милиардите от бившата ГДР

Бронирани сейфове, натъпкани с долари, кюлчета сребро и монети, необясними смъртни случаи и цяла мрежа от фирми под прикритие: за всички тези факти от края на ГДР се разказва в документален сериал на обществената телевизия MDR, озаглавен "На лов за милиарди". Става дума за изчезналите богатства на източногерманската комунистическа партия ГЕСП - или, както пишат критиците, за най-заплетената криминално-икономическа история след края на Втората световна война.

Все още липсват милиони

Четирите епизода по 30 минути разказват за фирми-пощенски кутии, за тайни сметки с мръсни пари в чужбина и предполагаеми убийства – също като шумните разкрития през последните години от типа на „Панама пейпърс“. И до днес от „червените пари“ на ГДР все още липсват стотици милиони.

Пред портала на обществената медия AРД журналистът Петер Вензиерски казва: „Бях потресен колко изтънчена и същевременно колко проста е била системата. Става дума за опита задкулисно да се укрият пари, които след 1990 година Обединена Германия щеше да вложи във възстановяването на бившата ГДР.“

Вензиерски, който е един от интервюираните във филма, е написал дълга статия по темата в списание „Шпигел“. „Между падането на Берлинската стена, първите свободни избори и валутния съюз през 1989-1990 година преданите партийни другари много лесно се добираха до богатство: пачките от „собствеността на работническата класа“ се тъпчеха в дипломатически куфарчета, в платнени торбички, в краен случай в найлонови пликове и просто се носеха вкъщи“, пише в началото авторът.

Той разказва за един партиен другар, който в две найлонови пликчета от веригата „Алди“ изнесъл 300 000 германски марки от изоставената сграда на ЦК в Източен Берлин и за всеки случай ги увил в партийния орган на комунистическата партия „Нойес Дойчланд“.

Вълнуващо като в шпионски филм

Вензиерски твърди, че в онези години от партийното имущество на ГЕСП са били откраднати поне 6,2 милиарда марки, като парите изтекли към наследничката на ГЕСП, Партията на демократичния социализъм (ПДС) и към други приятелски групировки. Той припомня, че за 40-те години управление в ГДР ГЕСП е натрупала гигантско имущество, включително 1700 имота и фирми, които след валутния съюз са стрували 10 милиарда германски марки.

Грегор Гизи, тогава лидер на ПДС, разказва следното: „Ковчежникът Поол дойде да ме пита: „Има хора в много сериозно финансово затруднение. Когато става дума за стари почтени другари и другарки, може ли да им отпуснем заем?“ За мен това изобщо не беше проблем“.

Вензиерски пише още следното: „Цялата история около изчезналите партийни богатства е вълнуваща като шпионски филм. В нея участват подставени лица и посредници, сенчести и комични фигури, един тайнствен „Трезор 28“, както и ексцентрични представители на западногерманската левица“.

Пари, вложени Лихтенщайн, Швейцария, на Каймановите острови

Журналистът обяснява, че става дума за московски фирми-пощенски кутии, за мръсни пари, вложени в Лихтенщайн, Швейцария или на Каймановите острови. Както и за гедерейски фирми под прикритие на Запад и за един ковчежник, който знаел повече от всички останали – и който един ден съвсем случайно бил прегазен на пешеходна пътека пред своя хотел в Лугано. След неговата смърт списание „Шпигел“ успяло да се добере до документи, съдържащи редица имена на хора, забогатели от онези пари. В документите има ясни указания с каква поверителност трябва да се третират тези пари.

По-нататък в статията на Петер Вензиерски четем: „През 1989 година народът още демонстрираше по улиците, а другарите вече създаваха тайни групировки и протягаха ръце към благините. (…) Но общественото внимание бързо се насочи към друго: към опасността да бъдат унищожени досиетата на Щази. Това развърза ръцете на кадрите“.

Към това в рецензията на обществената медия AРД за документалната поредица „На лов за милиарди“ четем още: „В чували изнасяха парите от централата на ГЕСП. Тъкмо тези сцени убедиха режисьорката на филма Ина-Катрин Хютиг, че тази история трябва да бъде разказана за младата телевизионна публика. Преследването на комунистическите милиони постепенно се оказа „основата за финансовите криминалета“ в германската хроника на престъпленията“.