Русия: избраха статистите за изборите на Путин

Издигането на президентски кандидатури в Русия приключи. И както се очакваше – в бюлетините няма да има никаква несистемна опозиция. Защо така и не се потвърдиха слуховете, че срещу Путин ще бъдат издигнати поне първокласни статисти като Генадий Зюганов?

Защо не бе допусната Дунцова?

Още новини от Украйна

За няколко седмици основно събитие в този имитационен електорален спектакъл стана Екатерина Дунцова - бивша общинска съветничка, журналистка, жена от провинцията, която по никакъв начин не е свързана със столицата, противничка на започнатата от Путин война. Броят на абонатите в нейните социални мрежи нарасна стремително, достигайки бързо няколкостотин хиляди души. Мнозина видяха в нея реална алтернатива на действащата власт.

Експертите в един глас казваха, че макар тя да не е кремълски „троянски кон“, със сигурност няма да я регистрират като кандидатка на тези псевдоизбори. Защото това не са избори, а формално гласуване с един-единствен възможен отговор, предназначен да продължи с още шест години всевластните пълномощия на Владимир Путин. И нито на президентската администрация, нито на него самия, както и на спецслужбите не им трябва намесата на човек, който би могъл да обедини всички протестни гласове.

Така и стана. Централната избирателна комисия обяви представените от екипа на Дунцова документи за недостатъчно достоверни и дори не я допусна да събира нужните 300 000 подписа. В един от аргументите се превърна подписът на член от инициативната група избиратели като котешка муцунка. Това, че неговият автор потвърди достоверността му, показвайки в социалните мрежи същия подпис в паспорта си, не направи впечатление на ЦИК. Този аргумент всъщност така или иначе има символично значение – котенцата са безсилни там, където се стреля и се бомбардира.

Дори и изкуствена интрига нямаше

От началото на есента Кремъл практически всяка седмица пускаше слухове за подготовката за псевдоизборите. На обществото и на медиите постоянно се предлагаше да обсъждат ръководителя на предизборния щаб на единствения реален кандидат – Владимир Путин. Натрапвана им беше дискусия за неговата програма и за неговите доверени лица. Т.е. теми, които по никакъв начин не бяха свързани с основния проблем – липсата на алтернатива, нито пък със самите избори като демократична процедура за делегиране на власт от народа към неговия представител.

На финала, към края на годината, в името на подгряването на вялия интерес към поредното преизбиране на Путин, бе повдигната темата за условно алтернативните кандидати за президентския пост. Путин разговаря с основателя на партията „Яблоко“ Григорий Явлински, който обмислял издигането на кандидатурата си. Действащият президент се срещна и с лидерите на парламентарните партии.

Същевременно президентската администрация се правеше, че изнася страшни тайни на медиите: например, че на вече не толкова младия диктатор уж му търсят още по-възрастни съперници. Заради липсата на реални новини за вътрешната политика на Русия много медии не закъсняха да публикуват тази измишльотина.

В крайна сметка Кремъл не разреши да се явят на изборите не само на 79-годишния лидер на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов, но дори и на 57-годишния Алексей Нечаев от псевдолибералната партия „Нови хора“. Вместо тях бяха издигнати двама слабо известни депутати. Всичко това напомня изборите от 2004 година, когато по линия на тези две партии също бяха издигнати неизвестни личности.

На Путин не му трябва демократична легитимност

Т.е. дори и формалните съперници на Владимир Путин на тези избори ще бъдат изключително безлични. Актьорите на втори план не бива да засенчват солиста. Той даже не смята да имитира борба, за да повиши демократичната си легитимност.

Путин неслучайно обяви плановете си да се балотира за президент в обкръжението на военни, които изпълняват престъпните му заповеди в Украйна. Кампанията по избора на статисти за изборите на Путин показа, че неговата легитимност е войната, която води срещу Украйна. И друга не му трябва. Каквото и да се опитва да измисли неговата администрация – то ще е ненужно, сценарият за изборите е прост и безалтернативен.

Автор: Иван Преображенский