33 млрд. евро: за да може Украйна да продължи да се защитава

Западните съюзници на Украйна искат да осигурят финансово страната, за да може тя да продължи да се отбранява срещу руската агресия. През 2024 година Киев ще се нуждае от 33 милиарда евро. Откъде ще дойдат тези пари?

Украинският президент Володимир Зеленски призова западните съюзници на страната му да продължат да ѝ помагат срещу руския агресор и през 2024 година. Тази битка се нуждае и от финансиране. Европейските държави и САЩ подпомагат бюджета на Украйна със солидни суми, страната поучава и щедра военна помощ - съюзниците осигуряват на Киев различни оръжейни системи и боеприпаси.

Украинският финансов министър Серхий Марченко обяви пред "Форбс", че през тази година страната му е получила 38 млрд. евро помощ за бюджета си. Нуждите за следващата 2024 г. той определи на 33 милиарда евро. Марченко е особено загрижен за 2025 г., за която все още няма поети дългосрочни финансови ангажименти.

Г7 проучва печалбите от задграничните активи на Москва

Италианското председателство на Г7, групата на седемте водещи западни демокрации, и Европейският съюз работят, за да могат да поемат дългосрочни финансови ангажименти за украинския бюджет.

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони ще председателства Г7 през следващата година. Тя вече обяви, че иска да направи Украйна една от централните теми на италианското председателство. Нейната подкрепа за Киев е безспорна. Но други десни или деснопопулистки европейски политици, например един Виктор Орбан, застават на страната на Русия. На последната среща на върха на ЕС в средата на декември унгарският премиер наложи вето на дългосрочния финансов пакет на ЕС за Украйна на обща стойност от 50 милиарда евро.

Активите са замразени, но не и конфискувани

Италия иска да лобира пред Г7 (САЩ, Канада, Япония, Франция, Великобритания, Германия и Италия) за финансова помощ и военно оборудване за Украйна. Дали и как точно приходите от замразените руски активи в Европа могат да се използват за тази цел, остава спорен въпрос.

Британският "Файненшъл таймс" съобщи тази седмица, че Вашингтон настоява Г7 да представи план за това как могат да бъдат изтеглени печалбите от активите на руската Централна банка в чужбина, възлизащи на 300 млрд. евро. От тях 191 милиарда евро стоят замразени в клирингова банка в Белгия, но въпреки това те носят приходи. Парите не са конфискувани в рамките на санкциите на ЕС срещу Русия, но стоят замразени. Разбирай: тези активи все още принадлежат на Москва.

Белгия се съгласи да прехвърли на украинския финансов министър дължимия данък върху доходите от руските капиталови печалби. Но на последната среща на върха на ЕС редица държави, в това число Германия, Франция и Италия, изразиха правни и финансови опасения.

Някои от делегациите заявиха, че стабилността на общата валута - еврото - може да бъде застрашена, ако финансовите пазари определят ЕС като място за инвестиции, което не е безопасно. Самата Италия се опасява от руски санкции срещу собствената ѝ индустрия.

Планът за изтегляне на руските печалби първоначално бе отхвърлен от ЕС. Сега обаче, заради натиска на САЩ, Г7 очевидно отново ще го постави на обсъждане. Очаква се специалната среща на върха на Г7 да се проведе около 24 февруари 2024 година. САЩ, Канада и Великобритания подкрепят използването на руските активи, намиращи се в чужбина.

50 милиарда евро от ЕС и без одобрението на Унгария

ЕС работи върху модел за финансиране на Киев със сумата от 50 млрд. евро. Унгария не подкрепя този ход. Европейската комисия желае да поеме ангажимента да разпредели тази помощ на Украйна за следващите три години.

Ако приятелски настроената към Русия Будапеща не бъде убедена да отстъпи на специалната среща на върха на ЕС в Брюксел на 1 февруари, това не означава непременно, че финансовият пакет няма да бъде на разположение на Киев. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел даде това ясно да се разбере на пресконференция в средата на декември. "Парите ще дойдат, независимо по какъв начин, просто е по-сложно", подчертаха и европейски дипломати, които в момента работят по план "Б".

Заеми и помощ за Киев

Европейската комисия (ЕК) предложи дългосрочната "макроикономическа финансова помощ" за Украйна да бъде насочвана през редовния бюджет на ЕС. Този модел вече бе използван през тази година за отпускането на общо 18 млрд. евро на месечни вноски.

Предвижда се тази процедура да стане задължителна за няколко години. Унгария блокира предложението, за да наложи собствените си искания на ЕС. Ако ситуацията не се промени, желаещите страни-членки ще създадат нов фонд за Украйна, извън общия бюджет на ЕС. Европейската комисия ще взема за този фонд заеми, които ще бъдат гарантирани от страните-членки с изключение на Унгария. След това комисията ще превежда тези пари на Киев. Както е било и преди, по-голямата част от тях ще представляват на практика безлихвени заеми, а не безвъзмездни средства.

На теория Киев ще трябва да изплаща тези военни заеми в продължение на 35 години. Според актуалните обсъждания и договорености лихвите по тях ще се поемат от страните-членки на ЕС.

Най-големият финансов донор на Украйна са САЩ. От началото на войната Вашингтон е предоставил 44 млрд. евро само под формата на военна помощ. Американският президент Джо Байдън поиска допълнителни 55 млрд. евро за военна и бюджетна помощ през следващата година. Засега републиканците отказват да дадат необходимото одобрение за това в Конгреса. Ако позицията им не се промени и през 2024 г., нещата за Украйна могат да станат много тежки във финансов план.