11.1.1919 г.: Румъния анексира унгарската област Трансилвания

На 11 януари 1919 г. Румъния анексира унгарската историко-географска област Трансилвания плюс част от Банат, като по този начин почти си удвоява територията. Така официален Букурещ поставя пред свършен факт другите страни-победителки в Първата световна война и при сключване на Трианонския мирен договор в Париж на 4 юни 1920 г. областта официално е включена в границите на Румъния.

Договорът от двореца Трианон

Присъединяването на Трансилвания към Румъния става в условията на разпадането на Австро-Унгария. На 1 декември 1918 г. започва работата иницииран от Букурещ конгрес на румънците от Трансилвания в град Алба Юлия. На него делегатите издигат искане за присъединяване на територията им към Кралство Румъния. Искането им е удовлетворено, припомня "Блиц".

Обединението е улеснено от избухналия комунистически метеж в Унгария, оглавен от Бела Кун, който провъзгласява създаването на Унгарска съветска република. Отделно от това избухва Чехословашко-унгарска война. През 1919 г. в Трансилвания е открит румънско-унгарски фронт, а през лятото на същата година, румънците достигат Будапеща. Комунистическото правителство на Унгария е свалено, редът в Унгария е възстановен от румънската армия, а след подписване на Трианонския договор присъединяването на Трансилвания към Румъния е узаконено и de jure.
.
Според този мирен договор Унгария се лишава от 2/3 от територията си, която е разпокъсана между Румъния (102 000 км2 територия), Чехословакия (61 хил. км2), Сърбия (42 хил. км2), Австрия, Полша и Италия. Унгария остава едва с 93 хил. км2 територия.

Договорът от Трианон откъсва около 3,3 милиона етнически унгарци от родината-майка; половината от тях остават да живеят в граничните райони (предимно в южна Словакия), а останалите са разселени във вътрешността на съседните на Унгария държави – най-вече в северната част на Трансилвания в Румъния и във Войводина (Северна Сърбия). Предприети са мерки част от придадените територии да се заселят от неунгарци.

Унгарският народ е потресен и шокиран от клаузите на договора, които откъсват от страната региони, принадлежали на кралство Унгария от 11-ти век. Девизът на тогавашните унгарци е “Не! Не! Никога!” (Nem! Nem! Soha!!).

До сключването на Виенското споразумение през 1938 г. знамената в цяла Унгария се издигат в знак на траур само на половината на пилоните. Едва след това започват да ги издигат на две-трети.

През тридесетте години на двадесети век унгарските ученици започват учебните занятия с молитвата, в която се призовава за ревизия на договора и възстановяване на Велика Унгария “(Вярвам в един Бог, вярвам в една империя, вярвам в безкрайната Божия справедливост, вярвам във възраждането на Унгария!)”. В Унгария и сега има партии, които са заложили в програмите си ревизия на границите.

С анексирането на Трансилвания Румъния действа агресивно, водена от прекомерно шовинистични амбиции. Румънската историография не признава друга етническа история на Трансилвания, освен румънската, като извежда корените на румънската държавност от времето на дака (трака) Децебал. Като следствие от тези схващания Трансилвания се разглежда като част от изконната румънска земя, която 800 години е окупирана от унгарците.

Връщане в историята

Румънците имат странно чувство за историята. Истината е, че в Трансилвания първите румънци, наричани тогава власи, се появяват едва през 13 век. През 14 век за първи път възникват техни държавни образувания - княжествата Молдова и Влахия. Всъщност единствено безспорно вярно в техните твърдения е, че през 1600 г. за много кратко време Трансилвания е присъединена от Михаил Витязул към Влашко и Молдова.

Категоричното оспорване на румънските претенции към Трансилвания правят наложително връщането в историята.

Името Трансилвания навлиза в латинската (древноримската) география през I-III в. от н.е. като наименование на област от римската провинция Дакия и означава „зад планината” или „зад гората”. При Великото преселение на народите тук се настаняват славянски племена. Първата заселила се група прабългари участва в състава на аварското ханство. Втората идва по-късно с Аспарух.

След разгрома на Аварския каганат от франките, към 805 г. кан Крум присъединява земите южно от Среден Дунав и Трансилвания (Седмиградско) към България. Градът Пещ, изграден от панонските българи, става погранична крепост с Франкската империя. Тогава към западната част на римската Трансилвания, наричана Банат, се включва и равнинната земя до река Тиса (днес областта Войводина в Сърбия).

Българите вместо латинското наименование Трансилвания установяват за северната ѝ част наименованието Седмиградско, по имената на крепостите Сибин, Барсил (днес Брашов), Ръжнов (днес Ръшнов), Бълград (днес Алба Юлия), като имената на останалите днес не могат да се уточнят със сигурност (вероятно Дева, Клуж, Меркуря Чук). Географията на Седмиградско се ограничава от Карпатската дъга на юг и на запад и от планината Пояна Руска на север и изток. Общата площ на областта е 61 500 км2,

В края на 10 век Седмиградско след кръвопролитни войни е завзето от унгарците. През 1003 г. Трансилвания става част на Унгарското кралство. Ръководител на областта е "трансилванския войвода", назначаван от унгарския крал.

В 1241 г. татаро-монголите на хан Бату унищожават Унгария, но след няколко години Бела IV възстановява кралството. В средата на 13 век унгарците успяват да завземат и северната част на Банат, наименован тогава "Унгарски Банат". Унгарците наричат областта Erdély (оригинално унгарско произношение е "ердел", а днешно унгарско произношение е "ердей"). Името Ердей е точен превод на латинското име Трансилвания в значение „зад планината” или „зад гората”. На унгарски думата Erdély значи "земи зад гората" от унгарската дума erdő (гора).

В началото на 13 век. в унгарската провинция Ердели (Трансилвания) прииждат множество немци, наричани тук саси или шваби. В този период местните българи все още не са асимилирани, а румънците не са се появили по тези земи. Придошлите саси заемат от българите името Седмиградско, което превеждат с германското Siebenbürgen (Седем града). Едва през 13 век се появяват и първите румънци в областта.

Княжество Трансилвания като самостоятелно държавно образувание съществува за първи път между 1571 и 1711 г. Първоначално е васално княжество в границите на Кралство Унгария под управлението на унгарския род Батори. През 1600 г. княжество Трансилвания е обединено от Михай Храбри с румънските княжества Влашко и Молдова, но това обединение трае едва една година. По-късно е завладяно от Османската империя, а по-сетне отново върнато на Унгария след битката при Виена. През 1711 г. то е ликвидирано като самостоятелно и е присъединено към Австрийската империя.

През 1848-1849 г. Трансилвания отново става част на Унгарското кралство. През 1849 г. тя възстановява статута си на отделна област. През 1867 г. обаче пак е присъединена като част на Унгария. През последните два века в областта прииждат множество българи, наричани според българското делене на района банатски българи и седмиградски българи.

Поглед в новата история

В Първата световна война Румъния се присъединява на страната на Антантата с условието, че съюзът ще признае властта ѝ над Трансилвания. На 15 август 1916 г. румънски войски навлизат в Австро-Унгария и започват Битката за Трансилвания - първата мащабна операция по време на Румънската кампания от войната. Тя е опит на румънските въоръжени сили да превземат спорната област и евентуално да изкарат Австро-Унгария от войната. Операцията е водена вяло, а след българската атака над Добруджа (превземането на Тутраканската крепост) и по-късно успешното немско-австро-унгарско контранастъпление принуждават румънците в края на ноември 1916 г. да отстъпят, а по-късно армията им бяга в Молдова при руснаците.

През 1940 г. северната част на Трансилвания е присъединена към Унгария, но след края на войната отново е отстъпена на Румъния (1947 г).

През периода 1952-1968 г. унгарците в Източна Трансилвания имат автономия - Унгарска автономна област, в която са 77% от населението.

Според последното преброяване съставът на населението на Трансилвания е:
• румънци - 5 684 142 - 73,6 %;
• унгарци - 1 603 926 - 20,8 %;
• цигани - 202 665 - 2,6 %;
• други (украинци, сърби, българи, хървати, чехи, евреи, и др.) - 123 563 - 1,6 %.

Особено голям е броят на нерумънците в окръзите Харгита (85%), Ковасна (74%) и Муреш, където преобладава унгарската етническа група секеи. Сепаратистките настроения сред секеите са ясно очертани, не дават никакви признаци да стихнат и са сериозен проблем за румънското държавно ръководство.