12 февруари 1922 г. Гробницата на Тутанкамон и раждането на проклятието на фараона

На 12 февруари през 1922 г. в Долината на царете е открита гробницата на Небхеперура Тутанкамон - египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия. Гробът му, разкрит от английския археолог Хауърд Картър, е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.

В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон.

Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

Тутанкамон е последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен е в 4 позлатени ковчега, поставени един в друг, 3 саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит, отбелязва в. "Марица".

Тутанкамон се възкачва на престола на 8 г. и умира на 19. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак - инфекция след счупване на крака, съчетана с усложнения от малария.

Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през 1968 г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначния стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т. е.

фараонът не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло.

Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието, така и на т. нар. „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията.

Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.

Всичко започва пет месеца след откриването на криптата лорд Джордж Хърбърт Карнарвън, който финансирал начинанието, бил ухапан от комар по бузата, здравословното му състояние се влошило и довело до неговата смърт поради отравяне.

По-малкият брат на граф Карнарвън – Обри Хърбърт, умира по необясними причини през 1923 г., след обикновено изваждане на зъб.

През 1923 година умира и Джордж Голд – най-близкият приятел на граф Карнарвън.

Същата година умира от загадъчна болест и канадският архитект Ла Флъор, пристигнал в Египет, за да помогне на Картър, припомня dariknews.bg.

През 1926 г. проклятието застига и Бърнард Пайн Гренфел – специалист по древни ръкописи, консултант на Карнарвън в преводите на египетските текстове.

Частният секретар на лорд Карнарвън – Ричард Бетел, е намерен мъртъв в леглото си през 1929 г. Бетел помагал на Картър в работата по каталогизирането на съкровищата на Тутанкамон, а истинската причина за смъртта му е останала завинаги загадка.