Сунак призова Запада: Да конфискуваме смело замразените руските активи!

Западните държави трябва да бъдат да бъдат по-смели в конфискуването на руските активи, които замразиха след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., заяви британският министър-председател Риши Сунак в статия в британското издание "Сънди таймс", цитиран от БТА, по случай втората годишнина от началото на конфликта.

Той припомни, че Украйна продължава да се нуждае от повече оръжия с голям обсег, безпилотни самолети и боеприпаси, както и от друга помощ.

Още новини от Украйна

"Трябва да бъдем по-смели в нанасянето на удари по руската военна икономика.… И трябва да бъдем по-смели в изземването на стотици милиарди замразени руски активи", каза той.

Миналия месец британският министър на инвестициите Доминик Джонсън се срещна Уоли Адейемо, заместник-министър на финансите на САЩ, за да обсъдят съдбата на замразените руски активи, но подчерта, че всяко решение в тази насока трябва да е в съответствие с международното право.

ЕС, САЩ, Япония и Канада замразиха около 300 миларда долара руски активи на централната банка през 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна.

Страните от Г-7 проучват възможността за конфискация на активите като начин да накарат Русия да плати за щетите които е причинила с нахлуването си в Украйна.

Сунак също така призова САЩ да продължат да предоставят финансови и военна подкрепа за Украйна.

"Никога не трябва да подценяваме това, което САЩ направиха за Украйна и за евроатлантическата сигурност. Призовавам ги да продължат с подкрепата си и съм убеден, че ще го направят", казва още Сунак.

Същевременно британското министерство на отбраната вчера обяви 245 млн. паунда (311 млн. долара) помощ за финансиране на доставката на артилерийски боеприпаси за Украйна.

Междувременно хиляди хора излязоха по улиците на редица европейски градове, за да изразят подкрепа за Украйна днес, когато се навършва втората годишнина от руското нахлуване в тази страна, обобщава Франс прес, цитирана от БТА.

В Германия, в Берлин, около 5000 души се събраха пред Бранденбургската врата, носещи украински знамена и транспаранти, на които пишеше "Защитавайте Украйна" и "Въоръжете Украйна, сега".

Подобни демонстрации имаше в Мюнхен, Франкфурт, Кьолн, Щутгарт.

Във Франция хиляди хора се събраха в Париж, Лил, Ница, Тулуза, Руан, за да изразят подкрепата си за Украйна, носейщи украински знамена.

Във Великобритания няколко хиляди демонстранти се събраха в лондонския "Хайд парк" и потеглиха оттам на шествие по площад "Трафалгар", развели украински знамена.

Подобна демонстрации имаше в Стокхолм, където няколко хиляди души се събраха под мотото "Русия, вън от Украйна!

В Италия няколкостотин души участваха в демонстрация в Милано под наслова "Победа за мира". В същия град се състоя и пропалестинска демонстрация.

В Гърция, в Атина, около 400 души се събраха на проукраинска демонстрация в центъра на столицата.

В Белград, няколкостотин души, сред които и руски граждани, избрали изгнанието в Сърбия след избухването на войната в Украйна, участваха в митинг, начело на който беше украинският посланик в страната.

Демонстрации или бдения имаше и в Португалия, Грузия, Турция, Полша, Финландия, Швейцария, балтийските страни и др.

Въпреки тази мобилизация европейските граждани са песимисти относно шансовете на Украйна да спечели войната срещу Русия, според допитване, проведено в 12 страни от ЕС и публикувано по-рано тази седмица, отбелязва Франс прес.

Проучването е на мозъчния тръст Европейски съвет за международни отношения и според него само 10 процента от анкетираните прогнозират победа на Украйна на терен, а 37 процента смятат, че войната ще приключи с някаква форма на компромис. Но все пак 41 процента от анкетираните мислят, че ЕС трябва да увеличи или да запази своята подкрепа за Украйна на настоящите нива при хипотезата, че американската помощ може да спре при евентуално президентство на Доналд Тръмп.