Как Русия си присвои над 90 тона румънско злато

По време на Първата световна война Румъния изпраща в Москва над 90 тона злато - в очакване на мирните времена. Но съкровището и до днес си остава в Русия. Сега ЕС иска да помогне на Румъния да си върне златото.

Вече повече от сто години Русия дължи на Румъния над 90 тона злато. Букурещ многократно се опитва да си върне златото, но винаги удря на камък. На 14 март Европарламентът обаче прие резолюция, която ясно поставя на целия Европейски съюз задачата да бъде върнато "румънското национално богатство".

Това са не само въпросните 91,5 тона злато от резерва на румънската Национална банка. Не, тук влизат още колекции от кралски скъпоцености и сбирка от редки монети, плюс други културни и исторически ценности: държавни архиви, безценни исторически ръкописи, картини, редки книги и колекции от фондовете на държавни учреждения и частни притежания. Всичко това събирано в продължение на повече от пет века!

Как обаче всичко това е попаднало в Русия?

Това е история, която няма прецедент в света. По време на Първата световна война Румъния предава тези съкровища за съхранение в Царска Русия - предава ги на единствения си съюзник, с когото има обща граница.

Сега Европарламентът иска да възстанови справедливостта и призовава Русия да върне на Румъния въпросните богатства. В своята резолюция евродепутатите говорят за "безпрецедентен международен случай на незаконно присвояване на златен резерв и обекти на културно наследство". Руската федерация е правоприемник на СССР, който пък е продължил международноправната субектност на Царска Русия, поради което днешна Москва е длъжна да върне активите, принадлежащи на Румъния, установяват европейските депутати.

Как се случило всичко преди повече от 100 години?

През август 1916 година Румъния встъпва във войната, присъединявайки се към Антантата - Франция, Великобритания и Русия. След първите победи обаче положението на Румъния постепенно се влошава, защото страната води война на два фронта: срещу Германия и Австро-Унгария на северозапад и срещу България, Османската империя и Германия на юг, по протежение на Дунава. Към края на 1916 година Румъния се оттегля в Молдова, част от която тогава принадлежи към румънската територия. В този момент две трети от цялата територия на страната, включително и Букурещ, вече са окупирани, а всички централни румънски учреждения се преместват в източната част на страната, в град Яш. И понеже е заплашена от пълна окупация, Румъния се вижда принудена да изпрати съкровищата си в Москва. Освен общата граница, двете държави са свързани и по монархическо-роднинска линия: румънската кралица Мария е братовчедка на руския император Николай Втори.

На два етапа през 1916 и 1917 година румънското национално богатство е превозено с над 40 жп-вагона до Москва - в очакване на мирните времена. Представителите на румънското и руското правителство подписват протокол, в който се казва, че богатството принадлежи на румънската Национална банка, а за съхраняването му гарантира правителството на Руската империя. Съставен е и пълен опис, подписан и подпечатан от двете страни.

Само че на власт съвсем скоро идват болшевиките. Те арестуват румънския посланик и конфискуват съкровищата на Националната банка на Румъния заедно с културно-историческите ценности. По съветско време, през 1935 и 1956 година, част от тях са върнати на Румъния, но съществената част и целият златен резерв остават в Москва - независимо от всички подписани документи.

През 2003 година двете държави учредяват съвместна румънско-руска комисия по двустранните отношения, включително и по въпроса за румънското национално богатство. Комисията успява да се събере само пет пъти, за последно през 2019 година. В подписаните протоколи Русия признава както основателността на румънския иск, така и истинността на документите, техния статут на международен договор, с който румънското национално богатство е било предадено на съхранение в Москва.

Как ЕС иска да помогне на Румъния

Сега Европейският съюз е готов да помогне на Румъния да си върне националното богатство, макар че от Брюксел предупреждават, че между ЕС и Русия в момента не съществува необходимото равнище на доверие, за да се очаква някакъв значим резултат. Заради нападателната война на Русия срещу Украйна в момента механизмите за сътрудничество са замразени, но въпреки това ЕС е готов да се заеме с проблема, когато това е възможно.

А Румъния очаква от Москва и лихвите, които са извлечени от богатството в хода на всичките тези години. "СССР, а после и Русия са се ползвали и продължават да се ползват от тези ценности, независимо дали са материални или духовни. Интересно е дали изобщо някой се изненадва от жестокостите на Москва? Какво по-добро доказателство от факта, че независимо от политическите режими в Русия тяхното поведение никога не се променя?" - емоционално възкликна по време на дебатите в Европарламента румънската депутатка Рована Плумб.

Няколко депутати заявиха, че най-добрият начин да се възстанови румънското национално богатство е като се конфискуват руски активи, замразени на територията на ЕС.