Европа и мигрантите: как ЕС си затваря очите

Тунис, Египет, Мароко, Либия, Мавритания, а сега и Ливан: списъкът става все по-дълъг. В опит да спре бежанците, ЕС влиза в договорки с отделни страни, затваряйки очите си пред проблема с миграцията, пише АРД.

Разбира се, че малката островна република Кипър има огромни проблеми с тях: само от началото на годината около 4 000 сирийци са стигнали до острова с лодки от Ливан. Бежанските лагери в Кипър са безнадеждно препълнени, а молбите за убежище вече не могат да бъдат обработвани, посочва АРД.

Но проблемът на Кипър, както и този на Гърция, Италия и Малта, е по-голям: другите от клуба на ЕС не помагат - или помагат твърде малко и твърде бавно. Кипър е оставен да се справя сам и зове за помощ, пише авторката на коментара Катрин Шмид.

Страни с тоталитарни управници

На фона на всичко това виждаме сега председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен да влиза в ролята на амбулантен търговец. Тя обикаля граничещия с Общността средиземноморски регион, а в багажа си е приготвила милиарди и красиви думи. С тях сега за общата кауза трябва да бъде спечелен Ливан.

Това, което обаче не се казва, е че така се влиза в договорки със страни, управлявани авторитарно. Така например в Ливан сега ЕС разговаря с един държавен глава, който оставя бежанците от Субсахарска Африка направо в пустинята и без вода. Освен това още не беше изсъхнала семейната снимка с гостите му от ЕС, когато държавният глава на Ливан даде да се разбере, че страната му няма да приема "нищо, което прилича на милостиня".

Много деца са принудени да работят

Сега и Ливан – една страна, изпаднала в тежка икономическа криза, с хронична политическа и икономическа корупция и с население, изправено пред все по-големи трудности. По данни на УНИЦЕФ всяко десето семейство в Ливан е принудено да изпраща децата си на работа. А Хюман Райтс Уоч разполага с доказателства за това, че сирийците са дискриминирани от ливански служители, а в някои случаи даже са измъчвани, за да бъдат принудени да се върнат обратно.

Всичко това е добре известно, но ЕС оставя другите да си мърсят пръстите вместо него, коментира АРД. Сега кипърският президент настоява да се преразгледа въпросът дали части от Сирия вече не могат да бъдат обявени за безопасни и хората да бъдат връщани там. Според Агенцията на ООН за бежанците отговорът е „не".

А правилата за предоставяне на убежище?

Ако обаче ливанският президент сега "свърши работата", ЕС ще си спести един болезнен дебат. Очевидно е, че Европа залага на издигането на стени. Вероятно ще минат още една-две години, преди наскоро приетият пакт за убежище и миграция да влезе в сила.

От години ЕС не успява да изработи нови, работещи правила за предоставяне на убежище. Същото важи и за солидарността между 27-те държави-членки на елитния клуб. Тъй като и това едва ли ще се случи в бъдеще, вече могат да помогнат само мръсни сделки, които са желани от повечето страни членки, пише още Катрин Шмид в коментара си за АРД.