ISW: Военната помощ за Украйна вече е на фронта. Какво следва?

Съветникът на ръководителя на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски Михайло Подоляк заяви, че предоставената от САЩ военна помощ е започнала да пристига на фронтовата линия, но ще отнеме "седмици", докато достигне "критични обеми".

Подоляк каза пред Bloomberg в статия, публикувана на 29 май, че руските сили в момента имат "абсолютно предимство" в снарядите и ракетите и че ще продължат да се опитват да напредват по фронтовата линия, за да се възползват от времето преди да пристигне американската военна помощ достатъчни количества отпред.

Подоляк предупреди, че Русия може да се опитва да принуди Украйна и нейните съюзници да замразят текущата фронтова линия.

Това е ситуация, за която ISW отдавна оценява, че би била изгодна за руската армия време, за да се възстанови и подготви за нова агресия срещу Украйна.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

За допълнителната западна военна помощ също вероятно ще отнеме време, за да достигне фронтовите линии и да бъде правилно интегрирана във формированията на украинските фронтови войски. Чешкият премиер Петр Фиала заяви на 28 май, че първите "десетки хиляди" 155-милиметрови артилерийски боеприпаси, получени чрез водената от Чехия инициатива за Украйна, ще пристигнат в Украйна в рамките на "дни".

На 29 май Швеция обяви своя 16-ти и най-голям пакет военна помощ за Украйна на стойност 13,3 милиарда крони (около 1,25 милиарда долара).

Министерството на отбраната на Швеция (МО) съобщи, че пакетът включва самолети за въздушно наблюдение и контрол ASC 890 (шведската версия на бордова радарна система за ранно предупреждение и контрол и RB 99-AMRAAM със среден обсег въздух-към- въздушни ракети (които също са модифицирани да бъдат земя-въздух) за укрепване на украинските способности за противовъздушна отбрана, допълнителни 155 мм артилерийски боеприпаси и "целия шведски запас" от бронирани превозни средства Pansarbandvagn 302, наред с други провизии.

Западни служители все по-често предполагат, че подкрепят правото на Украйна да използва предоставени от Запада оръжия за нанасяне на удари по военни цели в Русия. Френският президент Еманюел Макрон заяви на 28 май на съвместна пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц, че Франция подкрепя използването от Украйна на предоставени от Франция оръжия за удари по руски "военни обекти, от които се изстрелват ракети" и други руски "военни обекти, от които е Украйна нападнат" на руска територия.

Макрон отбеляза, че Украйна не трябва да нанася удари по "други военни" или цивилни цели в Русия, вероятно имайки предвид руски сайтове, които не участват активно в атаки срещу Украйна. Шолц заяви на пресконференцията на 28 май, че Германия признава правото на Украйна да се защитава срещу руски удари съгласно международното право, докато "регулациите" относно използването на оръжия, предоставени от Запада, са "в рамките на международното право".

Признаването от Шолц на правото на Украйна да нанася удари по военни цели на руска територия е забележително, тъй като то определя въпроса от гледна точка на международните правни норми, но в крайна сметка не отразява промяна в позицията на Германия срещу предоставянето на Украйна на ракети с голям обсег на действие Taurus или позволяването на Украйна да нанася удари по военни цели в Русия с предоставени от Германия оръжия.

Други западни страни наскоро отбелязаха, че не налагат ограничения върху способността на Украйна да използва предоставени от тях оръжия за удари по военни цели в Русия. Канадският външен министър Мелани Жоли заяви на 29 май, че Канада "няма никакви условия за използване на оръжия, доставени на Украйна" и че не се противопоставя на Украйна да използва предоставени от Канада оръжия срещу военни цели в Русия.

Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик заяви, че Полша също няма ограничения върху използването от Украйна на доставено от Полша оръжие срещу военни цели в Русия.

Финландският външен министър Елина Валтонен заяви, че Финландия не е поставила "специални ограничения" върху военната си помощ за Украйна, тъй като Финландия "предполага, че тя ще бъде използвана в съответствие с международното право".

Досега 10 държави са изразили подкрепа за използването от Украйна на оръжия, които са предоставили за удари по военни цели на руска територия с някои или никакви ограничения: Обединеното кралство, Франция, Швеция, Чехия, Полша, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Холандия, и Канада.

Говорителят на Пентагона на САЩ Сабрина Сингх и говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби повториха на 28 май, че няма промяна в позицията на САЩ срещу използването на предоставени от САЩ оръжия за удари по военни цели в Русия.

Руският президент Владимир Путин назначи помощника на руския президент Алексей Дюмин за секретар на Държавния съвет на Русия на 29 май.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Дюмин ще "разрешава въпроси" относно функциите на Държавния съвет, който е консултативен орган, който натоварва и координира изпълнението на вътрешната и външната политика между федералните, регионалните и общинските власти на Русия, включително окупационните администрации в окупира Украйна и съдейства за изготвянето на "стратегическите цели" на Русия.

Наскоро Путин назначи Дюмин в надзорния съвет на държавния отбранителен конгломерат Rostec и конкретно възложи на Дюмин да подпомогне усилията на Русия да осигури на руската армия необходимото оръжие и оборудване и да наблюдава руската отбранителна индустриална база.

Някои руски блогъри разшириха новината за новата длъжност на Дюмин, а един руски блогър заяви, че Дюмин притежава "всички най-добри качества" на скандалния съветски директор на Съветския народен комисариат по международните въпроси (НКВД) Лаврентий Берия.

Блогърът вероятно има предвид по-малко известната роля на Берия в разширяването на отбранителната продукция на Съветския съюз чрез мобилизиране на робски труд в ГУЛАГ на Съветския съюз - система от трудови лагери и затвори, в които са затворени милиони престъпници и политически затворници - като намеква, че Дюмин ще успее по подобен начин за разширяване на руското отбранително производство.

Русия обвини Украйна за неотдавнашното няколкомесечно спиране на размяната на военнопленници на фона на съобщенията за всеобхватни руски малтретирания срещу украински военнопленници. Назначеният от Кремъл руски комисар по правата на човека Татяна Москалкова обвини Украйна в отправяне на "пресилени искания", които са причинили пауза в обмена на военнопленници през последните няколко месеца. Твърди, че Русия е направила всичко възможно да поддържа диалог с украинското правителство и Международен комитет на Червения кръст (МКЧК) по отношение на въпросите на военнопленниците.

Представителят на украинския координационен щаб за лечение на военнопленници Петро Яценко отбеляза през ноември 2023 г., че Русия преди това е спряла обмена на военнопленници през лятото на 2023 г. по неуточнена причина.

Последният обмен на военнопленници между Русия и Украйна се състоя на 8 февруари 2024 г. с помощта на Обединените арабски емирства.

Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) отбеляза на 29 май, че Украйна е трябвало да отвори трети лагер за руски военнопленници отчасти поради "действителното блокиране на обмена от руска страна" и отчасти поради нарастващия броя на руските дезертьори, които стават военнопленници, в съответствие с няколко скорошни украински изявления, че руски служители са тези, които се противопоставят на продължаването на размяната на военнопленници.

През последните месеци след последния обмен на военнопленници, Русия извърши поредица от очевидни злоупотреби срещу украински военнопленници, включително незабавно екзекутиране на украински военнопленници и използване на военнопленници като живи щитове на бойното поле (и двете нарушения на Женевската конвенция за военнопленниците) и предполагаемо провеждане на " черен пазар" за продажба на украински военнопленници на руски паравоенни групировки. Русия също използва батальон, състоящ се главно от украински военнопленници, за да се бие в Украйна, друго крещящо нарушение на Женевската конвенция за военнопленниците.

Обвинението на Москалкова, че Украйна е страната, отговорна за прекратяването на размяната на военнопленници, може да е опит риторично да се прехвърли вината към Украйна и да се прикрие литания от добре документирани руски злоупотреби с украински военнопленници, потенциално да подклажда недоволството в украинското общество или да обезсърчава Запада подкрепа за Украйна. Изглежда, че Кремъл използва политиката на размяна на военнопленници като друг реторичен инструмент за подкопаване на вземането на решения в Украйна.

Руският президент Владимир Путин продължава усилията си да подготви руското население за продължителна война. Путин заяви по време на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти на Русия и комисията на Държавния съвет за социално-икономическо развитие на 29 май, че всички руснаци трябва да разберат, че преживяват уникален и исторически момент и трябва да "работят така, сякаш те са на фронтовата линия" и "се чувстват мобилизирани" Русия да постигне целите си. Служители на Кремъл често се позовават на митовете за Великата отечествена война (Втората световна война), за да вдъхнат подкрепа и доверие във военните усилия на Русия. Путин вероятно възнамеряваше да извика подобни спомени за съветската жертва и мащабна социална и икономическа мобилизация.

ISW по-рано оцени, че решението на Путин да назначи Андрей Белоусов за руски министър на отбраната е значително развитие в усилията му да мобилизира икономиката на Русия за продължителна война срещу Украйна и евентуално да се подготви за бъдеща конфронтация с НАТО. Вероятно ще продължи различни информационни и риторични усилия да подготви руското общество за по-голяма икономическа мобилизация, ако възнамерява да следва такава непопулярна политика на по-нататъшна икономическа и социална мобилизация в средносрочен и дългосрочен план.

Беларус прекрати участието си в Договора за обикновените въоръжени сили (CFE) от епохата на Студената война в Европа на 28 май.

Беларуското министерство на външните работи (МВнР) заяви, че Беларус ще възобнови прилагането на ДОВСЕ, ако страните членки на НАТО също прилагат ДОВСЕ.

Русия се оттегли от ДОВСЕ през 2023 г. и съответното спиране и оттегляне на Беларус и Русия от договора вероятно са част от продължаващите опити за възпиране на Запада да предостави военна помощ на Украйна и да позволи на Украйна да използва предоставени от Запада оръжия, за да удари военни цели в Русия.

Руски официални лица разкритикуваха спирането на Договора за CFE от Молдова през март 2024 г. и твърдяха, че то е против руските интереси.