Войната на Кремъл създава ново поколение руски олигарси

Лидерът на Русия Владимир Путин създава ново поколение руски милиардери. Появява се трета вълна от бъдещи олигарси: магнати, избрани от президента за собственици и управляващи активи, конфискувани от западни компании. Те са по запознати с бизнеса и все така верни на руския лидер, колкото техните предшественици, предават от Reuters.

От началото на първия си мандат руският президент първо заглушил олигарсите в страната от ерата на 90-те години на миналия век, след което "помазал" ново поколение магнати - често избирани сред старите му колеги в руските разузнавателни служби.

Първоначалните олигарсите са натрупвали богатствата си по време на приватизация от началото на 90-те години при тогавашния президент Борис Елцин. На някои им е било позволено да продължат да управляват огромното си богатство, стига да спазват диктата на Путин. Такъв е случаят с Владимир Потанин, собственик на металургичния гигант "Norilsk Nickel" на стойност 24 милиарда долара, както и Олег Дерипаска, ръководител на огромна индустриална империя, с основа неговите активи в бизнеса с алуминий.

Някои от това първо поколение олигарси не се справят толкова добре, посочват от Reuters. Борис Березовски, собственик на компании, свързани с петрол, автомобили и медии, е имал разрив с Путин. Към момента бизнесменът е мъртъв. Михаил Ходорковски, основател на бившия петролен гигант "Юкос" и някога най-богатият човек в Русия, е прекарал 10 години в сибирски затвор заради опит да се намеси в политиката. Други са прехвърлили по-голямата част от богатството си в чужбина, но поддържат добри отношения с Кремъл, като бившия петролен магнат Михаил Фридман, чиито активи сега се управляват от неговата базирана в Люксембург холдингова компания "LetterOne".

Смята се, че Владимир Путин няма много причини да се тревожи за втората вълна от милионери или милиардери, които той издигна, след като стана президент. Тези "приятели и бивши колеги" от дните му като агент на КГБ и местен бюрократ в Санкт Петербург, вторият по големина град в Русия, са наречени "силовики" (човек, започнал политическа кариера, след като е бил част от войската, полицията или службите за сигурност). Те са се облагодетелствали от преразпределението на държавните енергийни активи на руския лидер преди повече от 20 години. Сред тях е Игор Сечин, когото Путин назначи за вицепремиер, преди да го постави начело на държавния петролен гигант "Роснефт" през 2012 г. Николай Токарев, друг агент на КГБ, е станал президент на "Транснефт", най-голямата тръбопроводна компания в света през 2007 г. Алексей Милер, ръководител на руския газов гигант "Газпром", е друг член на тази група.

Въпреки че по-старите поколения не са загубили влиянието си, изглежда е дошло времето за промяна. Преди няколко месеца малцина извън Русия бяха чували за бизнесмените Александър Варшавски или Александър Говор. Първият, собственик на представителствата на "Volkswagen", сега е собственик-оператор на завод, който германската автомобилна група отдавна управляваше в северната част на Русия. Допълнително, той е поел активите на "Hyundai", корейския автомобилен производител. Конфискуваните активи, които Варшавски сега управлява, са донесли близо 7 милиарда долара приходи през 2021 г., според руския независим новинарски сайт The Bell.

Говор е бил собственик на клоновете на "Макдоналдс" в Русия. Заедно с партньора си Арсен Каноков той е наследил веригата ресторанти, както и филиали на "Starbucks" и "Domino"s Pizza". Тези активи са генерирали около 3 милиарда долара годишен приход преди началото на инвазията в Украйна.

Списъкът на експроприираните активи може да нарасне през следващите месеци, докато компаниите се борят да напуснат Русия. Около 1679 западни компании продължават да работят в страната, според последните статистически данни на Киевската школа по икономика.

Тази нова вълна от бъдещи олигарси се различава от предшествениците си по много начини. Повечето от тях имат бизнес опит. Те дори са показвали известна компетентност в съответните си области, като са дотолкова запознати с основите на печалбата и пазарната конкуренция, колкото и с "корумпираната архитектура" на системата. Таймураз Болоев, новият ръководител на бившето подразделение на "Carlsberg Baltika", може би е избран заради дългогодишното му приятелство с руския лидер. Преди това той е управлявал пивоварната в продължение на 13 години - до 2014 г.

Има и изключения. Племенникът на чеченския военачалник Рамзан Кадиров - Якуб Закриев, благодарение на Путин е наследил руските активи на френския хранителен гигант "Danone", макар да няма опит в сектора.

Друга разлика с милиардерите от 90-те години на миналия век е, че работят в сектора на потребителските стоки, услугите и търговията на дребно. Минералните ресурси и енергетиката, над които руският лидер е поел контрол, вече са разпределени между по-старото поколение.

Основната отличителна характеристика на новото поколение е, че те работят в радикално нов контекст. Предишните бизнес елити са зависели от местната икономика, участваща в световната търговия и потопена в глобалната финансова система. Русия е отрязана от чуждестранните кредити, като сега страната има възможност за достъп до цяла гама потребителски стоки, които някога е внасяла или произвеждала единствено на местно ниво под управлението на Запада.

Миналата година президентът наложи 50% отстъпка на активи, продадени от компании, напускащи Русия, ако намерят купувач. Миналия месец Путин предприе по-мащабни мерки, които ще влязат в сила, ако западните индустриални сили се съгласят следващия месец да използват замразените активи на Москва на стойност 300 милиарда долара, за да помогнат на Украйна, посочват от Reuters.

Новите бизнес магнати в Русия не участват във властта, както предишните олигарси. Никой от тях не е достигнал тежест, която да им позволи да се състезават за влияние в Кремъл. В краткосрочен план те могат да растат бързо, като се възползват от благоденствието на военната икономика, със заплати, както и пенсии или социални помощи, увеличени от държавните разходи. Отвъд това, те са ограничени от изолацията на икономиката.

Техните амбиции ще бъдат ограничени и от опасността, че каквото бъде предадено, може да бъде и отнето от Путин. Те няма да могат да балансират, както своите предшественици, диктатите на Кремъл с изискванията на свободния световен пазар. Вместо това ще трябва да работят в система, в която повечето ресурси са мобилизирани за военните усилия, като останалата част от икономиката трябва да споделя остатъчните ресурси.

Предвид войната в Украйна, санкциите и изселването на западни инвеститори, Владимир Путин вероятно няма друг избор, освен да приеме новото поколение. Ако Русия развие индустрии, които ще ѝ помогнат да се отърси от свръхзависимостта си от износа на петрол и газ, новите магнати може дори да помогнат на икономиката. Санкциите, наложени на страната през предходните години, особено след инвазията в Крим през 2014 г., дори са помогнали на Русия да разчита на себе си по отношение на потреблението на храна.

Допълнително, на 23 май руският президент Владимир Путин подписа нов указ, нареждащ на правителството си да идентифицира американска собственост, включително ценни книжа, които могат да бъдат използвани като компенсация за загуби, понесени в резултат на изземване на замразени руски активи в САЩ. В указа се посочва, че руско юридическо лице може да поиска от руски съд да определи дали имуществото му е било неоснователно иззето и да поиска обезщетение.