В Белград: Мирише на българско вето за Сърбия

Тези дни белградският Blic под заглавие "Българска диверсия срещу Сърбия" пише за изказването на българския президент Румен Радев, който заяви, че "България може да преразгледа подкрепата си за Сърбия по пътя към ЕС". Този тип изказвания и това какво означават са известни тук в Македония! Миризмата на ветото вече се усеща. В обвивката на "преразглеждане на подкрепата" е опакована горчива заплаха с послание: "Не сме доволни от това как зачитате малцинствените права на българите", пише Христо Ивановски на страниците на северомакедонското издание "Нова Македония“. Материалът е предаден без редакторска намеса от "Фокус“.

В Сърбия това твърдение беше прието със съмнение и дори като вид шок в Белград. Защо такъв завой в политиката на София?

"Основният критерий, по който ще преценяваме и подкрепяме напредъка на страните от Западните Балкани, е именно позицията на нашите сънародници във всяка държава, условията за икономическо и социално развитие и най-вече способността им да защитават своята национална идентичност, език, култура и историческа памет“, обяснява българският президент Румен Радев.

Ако погледнем двете вета от Гърция и България, и двете се отнасят за позицията на малцинствата – българското в Македония и гръцкото в Албания. И така, предстои трето вето, отново за позицията на българското малцинство, този път в Сърбия. Ако сега някой ѝ зададе въпроси за положението на македонското национално малцинство в България и Гърция или на албанското в Гърция, това няма да срещне положителен отговор в Европейския съюз. Това е тема табу. Просто, както отбелязаха експерти по правата на човека и малцинствата, проблемите на малцинствата не са актуална тема в ЕС. Затова неговите членове могат да си играят "с камшика или моркова" в периферията на Съюза и да изискват нещо, което самите членове не искат да позволят.

"Европа може да се нарече и континент на малцинствата, защото около 35-40 милиона живеят като малцинства в страните от Европа. Въпреки че е огромен брой, правата на малцинствата не се третират като доминираща тема в ЕС“, казва експерт, който е добре запознат със събитията в Страсбург, центърът на човешките права в Европа.

Гърция и България с преференциален статут на Балканите

Ако това е така, тогава възниква въпросът как Гърция и България получиха своеобразен преференциален статут на Балканите? Дали наистина играят умела, дори перфидна игра от страна на Брюксел, като трябва да бъдат "продължената ръка“ на Съюза в блокирането на процеса на разширяване. Добросъседските отношения са история без край, но и добро алиби за страните кандидатки да бъдат непрекъснато блокирани в интеграционния процес. Анализаторите ясно разделят интеграционните процеси в НАТО и в ЕС. Ако Сърбия твърдо стои на позицията, че не иска да бъде в НАТО, то за Македония е ясно, че тя излезе по-скоро като териториална плячка, отколкото като реална помощна ръка на военния съюз. Защото е ясно при какви условия и с какви маневри Македония влезе в НАТО. И преди да стане член, Македония даде много за НАТО и регионалната сигурност.

Един от събеседниците ни Страшо Ангеловски, лидер на МААК, е уверен, че България и Гърция са водещите играчи не само на ЕС, но и на великите сили, особено Великобритания. Според него сме свидетели на драматични геополитически промени.

"Не изключвам светът да влезе в ревизия на стари споразумения. Това обяви и президентът на САЩ Джо Байдън. Мисля, че ще има ревизия на Вестфалския договор (с който беше постигнат мир в Централна Европа), както и на други стари споразумения“, посочва Ангеловски.

Следва съществена мобилизация за запазване на националните интереси

Повече от очевидно е, че новите власти отдавна, дори като опозиция, са анализирали много дълбоко тектоничните движения на геополитиката, която динамично засяга и нашия регион. Те обявиха, че "вече няма да ходим боси по тръни, когато става въпрос за Договора за добросъседство и ултимативните искания на България".

Темата за промяната на Конституцията и влизането на българи най-вероятно ще бъде актуална, когато Македония и ЕС отворят първа глава, но не е изключено всичко това да е при условие, че процесът приключи, когато Македония стане член на Съюза. Трябва ли това да се разглежда като мобилизация за запазване на националните интереси? Разбира се, да, но можем да очакваме и по-радикални стъпки от наша страна, преди всичко поради събитията в региона.

Според нашите събеседници сега ще последват анализи дали Вашингтон е прочел много сериозно първите негативни реакции към Преспанския договор от новото правителство в Македония? Администрацията на Байдън създаде свой специфичен инструмент за всички, които атакуват тези споразумения – поставя ги в черен списък и следват санкции. Но в период, в който се очакват подобни ходове от страна на сръбските и албанско-косовските лидери, би било нормално Македония да се мобилизира и да се запита - какво постигнахме и какво загубихме с Преспанското споразумение и Договорът с България, които не са гарант за териториалната цялост на Македония, нито гарантират членство в ЕС.

Белград разчете опасна заплаха от София за териториалната си цялост и реагира моментално

Този уикенд се случи събитие, което няма да остане незабелязано в региона, но и в ЕС, както и в някои центрове на властта. А именно Общосръбският събор, проведен в събота в Белград. "Един народ, един съвет – Сърбия и Сръбска заедно“ е посланието, изпратено от сръбската столица, което не трябва да се разглежда само като вътрешен въпрос.

"Днес е важен ден по много причини. Ние, сърбите, често не сме наясно с исторически и значими събития. Спомняме си го едва след няколко десетилетия. И това е важен ден по много причини. Днес беше постигнато споразумение за сръбското единство, което няма да продължи един ден, два или три месеца, а ще продължи вечно“, Вучич в присъствието на президента на Република Сръбска Милорад Додик и висшите представители на Сърбия и Сръбска.

Дали изказването на Радев, че Сърбия ще получи българско вето, беше точно заради Общосръбския събор? Може да се анализира и от тази гледна точка, но факт е, че именно ЕС заклещи Балканите и тяхната европейска перспектива. Сърбия дори отвори няколко глави, но реален напредък няма. Македония и Албания са още по-назад и причината се вижда именно в отношенията между Брюксел, София и Атина.

Анализатори в Белград подозират, че зад правата на малцинствата в заплахата на София всъщност виждат други апетити на България. Кои биха били те? Например, България празнува 3 март като свой национален празник и именно Санстефанското споразумение, постигнато между императорска Русия и Османската империя край Истанбул, с което България получава на хартия огромни територии, като повечето от тях са присъдени от Македония. Дали и Белград прочете опасна заплаха за териториалната си цялост?

С право можем да се запитаме и защо Европа не притисна България да отмени 3 март като свой национален празник, още повече че зад него стои Русия, обявена за най-големия враг на европейския суверенитет, сигурност, ценности и т.н.? Още повече че с тази дата България публично заявява, че има териториални претенции.

Напомняне за Санстефанския мирен договор

Това е договор между Руската империя и Османската империя, сключен в края на Руско-турската война (1877-1878 г.). Той е подписан на 3 март 1878 г. в Сан Стефано (Йешилкьой), село западно от Истанбул от Николай Игнатиев и Александър Нелидов за Руската империя и външния министър Сафет паша и посланика в Германия Садуллах бей от името на Османската империя. Съглашението фактически създава Санстефанска България като независима държава. Договорът създава автономна област в рамките на Османската империя с широки правомощия, християнска администрация и право на собствена армия. Тази територия включва областта между Дунав и Стара планина, района на София, Пирот и Враня в долината на Морава, Северна Тракия, части от Източна Тракия и почти цяла Македония (чл. 6 от договора).