Дюнерът може да изчезне от Германия?

Месото е най-важно: то трябва да е агнешко или от теле на не повече от 16 месеца. Друго месо не може да бъде използвано за дюнер. Такова е настояването на Турската федерация по дюнерите. Тя е внесла искане в ЕС дюнерът да бъде защитен като "традиционен специалитет", което засяга не само месото, но и мариноването, нанизването му на шиша, както и точно определеното време за печене, информира германската обществена телевизия АРД.

Има и точни указания как трябва да бъде отрязано месото от шиша – отгоре надолу, на ивици от два до пет милиметра, със специален нож за дюнер с дължина от около 55 сантиметра. По отношение на другите съставки – хляба, соса и салатата – ограничения няма.

Изискванията са много детайлни

Ако внесената заявка бъде удовлетворена, дюнерът ще влезе в една и съща категория с италианската моцарела или шунката серано – те са сред 90 защитени до момента от ЕС "гарантирано традиционни храни". Оттам следва, че те могат да се произвеждат и продават под съответното име само съгласно критериите, които са били утвърдени от ЕС по искане на заявителя.

Продавачите на дюнер в ЕС ще трябва в бъдеще да се съобразяват с тези критерии. А това или ще доведе до повишаване на цената, или ще се наложи промяна на името, посочва АРД.

Дали в бъдеще дюнерът ще се казва "въртящ се шиш"?

Може да се стигне дотам, че досегашните дюнерджийници в бъдеще да се казват "заведения за въртящи се шишове", ако искането от Турция се увенчае с успех, прогнозира германската обществено-правна медия. "Оттам нататък ще се наложи дюнерите да бъдат наричани другояче, ще се стигне до липса на прозрачност, трудности при разграничаването и правна несигурност", предполагат от Германския съюз на хотелиерите и ресторантьорите.

Поради това оттам смятат, че актуалната инициатива от Турция е само във вреда на клиентите. "Тъй като във внесеното искане не става дума изрично за стандартите за качество, а за това какво се разбира в Германия под дюнер."

А в това отношение стандартите за качество в Германия са фиксирани в разпоредба още от 1992 година: тя предвижда делът на каймата в дюнерите да е максимум 60 процента. Пилешките дюнери изобщо не се споменават, макар междувременно да са широко разпространени.

Германия - центърът на дюнера в Европа

Дружеството на турските производители на дюнер в Европа със седалище в Берлин също се отнася по-скоро скептично към новите правила за защита, но засега се въздържа от официално изявление, пише АРД.

По данни на това дружество в Германия браншът има 2,4 милиарда евро оборот годишно, а в Европа като цяло – 3,5 милиарда. Експертката по защитата на потребителите Ана Кавацини, представителка на Зелените в Европарламента, смята, че в момента в обществения дебат има твърде голяма съпротива. "И това, че и много организации вече са изразили мнението си, ще окаже влияние."

Германската обществено-правна медия припомня тук обаче, че има и други хранителни продукти от държави извън ЕС, които са защитени в Европа като традиционен специалитет – например морската сол от Гвинея и турското кафе.

Много спорове във връзка с произхода

Федералната служба за селско стопанство и прехрана вече е отправила десет "обосновани възражения" от Германия срещу вписването на дюнера като гарантирано традиционен специалитет. Тези възражения ще бъдат предадени на Европейската комисия до 24 юли, пише АРД.

След това комисията ще започне консултативна процедура, която за период от шест месеца трябва да доведе до решение. Това едва ли ще е лесно, смята евродепутатката Марион Валсман: "Именно при дюнера има много спорове относно неговия произход. Така че не е ясно кой би трябвало да получи правата за интелектуална собственост". В крайна сметка Европейската комисия е тази, която трябва да вземе окончателното решение, включително на базата на препоръката на Европейската агенция за интелектуална собственост.

Валсман казва пред АРД, че е "много трудно въобразимо дюнерът да получи защитен статут на гарантирано традиционен специалитет, какъвто е например случаят с неаполитанската пица". Защото макар корените на дюнера да са в Турция, той става популярен благодарение на турските мигранти в Германия – и в различните си варианти почти се е превърнал в германско национално блюдо.

Катрин Шмид (ARD)