Борсовият срив от понеделник: какво трябва да знаем

За вчерашния срив на борсите по цял свят, който междувременно бе преодолян, има много причини, пише АРД. Една от тях е несигурността на вложителите, породена от опасността от война в Близкия изток. В САЩ пък цари страх от рецесия, а доколко основателен е той - става ясно от анализ на агенция Ройтерс.

Защо в САЩ се появиха опасения от рецесия?

Изненадващо лошо е положението на пазара на труда. През юли бяха открити само 114 000 нови работни места извън селското стопанство, при положение, че очакванията на икономистите бяха за 175 000. Броят на новите работни места с малко надхвърля нивото 100 000, смятано от експертите за достатъчно, за да се осигури работа на нарастващото американско население в трудоспособна възраст. Безработицата пък се увеличи от 4,1 на 4,3 процента, се посочва в обзора на Ройтерс.

Над две трети от американския брутен вътрешен продукт се дължи на частното потребление. А ако се откриват по-малко работни места и безработицата расте, потребителите стават по-внимателни със своите разходи. Това на свой ред може да накара много компании да станат по-внимателни с новите назначения и инвестициите - което ще обремени конюнктурата.

Колко голяма е вероятността от рецесия?

Икономистите от американската инвестиционна банка „Голдмън Сакс" увеличиха прогнозата си за вероятност от рецесия в САЩ в следващите 12 месеца от 15 на 25 процента. Още по-голям песимизъм проявяват анализаторите от „Джей Пи Морган", според които вероятността от рецесия е 50 процента.

В контекста на отшумяващата инфлация напоследък потребителите проявиха повече щедрост и през юни увеличиха разходите си с 0,3 процента в сравнение с предходния месец, пише „Ройтерс". Но в сектора на услугите нещата не се развиват добре: оборотът през юни е спаднал, а това говори за охлаждане на конюнктурата. Затова вниманието се насочва към чувствителните към потреблението показатели - от броя на подадените в рамките на седмица молби за помощи за безработица до потребителските нагласи.

Как се констатира рецесия?

В Европа за рецесия се говори, ако в две последователни тримесечия има спад в брутния вътрешен продукт. В САЩ решението дали икономиката е влязла в рецесия се взима от Института за икономически изследвания „National Bureau of Economic Research". На него обаче му се е случвало да констатира рецесия едва постфактум. Под рецесия се разбира значителен спад на активността в икономиката като цяло, ако той продължава с месеци. Това се отразява на данните за промишленото производство, заетостта, реалните доходи и търговията на едро и на дребно.

Как се представя американската икономика през тази година?

Изненадващо добре. През второто тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличи с 2,8 процента - двойно повече, отколкото в първите три месеца. За това допринесе нарасналото потребление. Но много индикатори свидетелстват за охлаждане на конюнктурата. Така например през юни американската промишленост за втори пореден месец получи по-малко заявки. Поръчките спаднаха с 3,3 процента в сравнение с предишния месец, информира агенция „Ройтерс".

Дали Централната банка е реагирала адекватно?

Шефът на Централната банка Джером Пауъл изтъкна неотдавна, че в контекста на отшумяващата инфлация банката вече не трябва да се фокусира 100 процента върху повишаването на цените. То е по-скоро вяло вече за продължителен период от време, във връзка с което банката досега се въздържаше от обрат по отношение на лихвените равнища. Включително защото в началото на десетилетието бе определила инфлацията за временен феномен, поради което се оказа неподготвена. С по-твърдата си линия тя иска да охлади икономическия мотор, но не и да го спре. Очевидно обаче сега инвеститорите се съмняват дали това ще ѝ се отдаде. Слабите американски промишлени данни също повдигнаха напоследък въпроса дали Централната банка не е задържала водещите лихви, респективно и кредитните разходи, твърде дълго на най-високото им равнище от 23 години насам.

Как ще реагира банката сега?

Финансовите пазари хранят надеждата, че Централната банка ще промени водещите лихви още на заседанието си през септември. Напоследък те се движеха в диапазона между 5,25 и 5,50 процента. Очакванията са за спад поне от четвърт процент, а дори и за по-голям - половин процент. Икономистите от „Голдман Сакс", цитирани от Ройтерс, смятат, че Централната банка ще се ограничи с намаление от четвърт процент, след което през ноември и декември ще има още две „нормални" стъпки надолу.

Биляна Михайлова (редактор)