„Европа може да се разцепи“: защо се разпадна германското правителство

Докато целият свят следеше президентските избори в САЩ, Германия тихо изпадна в политическа криза, пише британската обществена медия Би Би Си, цитирана от БТА в обзор на случващото се в Берлин.

В резултат от сложни политически спорове най-мощната европейска икономика бе оставена без ясна бъдеща перспектива в момент, когато икономическият растеж е в застой, а лидерите на ЕС изпитват несигурност във връзка с предстоящото идване на власт на спечелилия изборите в САЩ Доналд Тръмп, коментира обществената медия. Миналата сряда канцлерът Олаф Шолц уволни министъра на финансите Кристиан Линднер, който е и лидер на една от трите партии от управляващата коалиция. Двама от тримата съпартийци на Линднер в правителството незабавно подадоха оставка, което на практика доведе до разпадане на коалицията.

Канцлерът може да поиска вот на доверие в парламента, за да провери дали все още има достатъчна парламентарна подкрепа, обяснява „Дойче Веле“. След разпадането на коалицията обаче в подкрепа за правителството на Шолц ще гласуват само депутатите от собствената му Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и "Съюз 90/Зелени", което означава, че той няма да успее да събере мнозинство. Ако канцлерът не успее да си осигури мнозинство, той има право официално да поиска от президента да разпусне парламента в срок от 21 дни. След разпускането на парламента трябва да се произведат нови избори в рамките на 60 дни.

Шолц е планирал собствен график за следващите си ходове, който обяви миналата сряда и заяви, че възнамерява да спазва. Той не иска да внася вот на доверие преди 15 януари и дотогава ще продължи да управлява с правителство на малцинството, съставено от ГСДП и "Зелените". Двете партии искат да прокарат още няколко закона преди предсрочните избори, посочва германската медия. Според социологическите проучвания нивото на подкрепата за тях е ужасяващо ниско и управляващата коалиция неотдавна официално стана най-непопулярното правителство в историята на Федерална република Германия.

Никой не може да принуди канцлера да внесе веднага вота на доверие, въпреки че лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц обвини Шолц в прилагане на тактика за забавяне и „протакане поради политическа несъстоятелност“.

Президентът Франк-Валтер Щайнмайер пък призова към предпазливост. „Много хора в нашата страна са обезпокоени от несигурната политическа обстановка в нашата страна, в Европа, в света, дори и след изборите в САЩ“, заяви Щайнмайер в Берлин. „Сега не е време за тактики и схватки, а за разум и отговорност. Очаквам всички отговорни лица да се справят с мащаба на предизвикателствата“, добави той.

Щайнмайер беше министър в предишни правителства на социалдемократите и е заемал други политически длъжности в партията в продължение на около 18 години, преди да стане президент през 2017 година. Оттогава членството му в ГСДП е временно прекратено. Шестдесет и осем годишният президент преди всичко иска да се увери, че няма да бъде заподозрян в пристрастност и подчерта, че ще следи критично по-нататъшното развитие на политическата обстановка, посочва "Дойче Веле".

Шолц уволни финансовия си министър след продължили месеци спорове относно огромната дупка в бюджета на Германия, отбелязва в. „Гардиън“. Канцлерът иска да увеличи разходите, като поеме повече дълг, позовавайки се на последиците от нахлуването на Русия в Украйна. Линднер се противопоставя на това и вместо това настоява за редица съкращения на разходите и на данъците, които според ГСПД и "Зелените" е невъзможно да бъдат приети, тъй като ще торпилират голяма част от правителствената програма. На карта са заложени социалните плащания, спешните мерки за климата и подкрепата за Украйна (Германия е вторият най-голям поддръжник на страната след САЩ).

Шолц сигнализира, че все още иска да изпълни най-важните си проекти, като например стабилизирането на пенсионната система на страната. Като ръководител на правителство на малцинството обаче той ще разчита на подкрепата на консервативната опозиция, която може да реши да не му окаже подкрепа.

Дали Шолц е изпреварил Линднер, като го е уволнил преди финансовият министър сам да подаде оставка, подлежи на обсъждане, коментира британският вестник. И двамата мъже отправиха гневни коментари един срещу друг, като Шолц обвини Линднер, че е „дребнав“ и „егоистичен“ и не вижда по-голямата картина - а именно огромните геополитически предизвикателства пред Германия. Линднер пък обвинява Шолц, че „омаловажава“ тревогите на обикновените германци.

Моментът на разпадането на германската управляваща коалиция изглежда крайно неподходящ на фона на преизбирането на Доналд Тръмп само ден по-рано, което заплашва да вкара Европа и Германия в ера на нестабилност, но в действителност има шанс кризата в Берлин да се окаже добра новина, смята „Форин Полиси“. Коалицията от социалдемократи, зелени и Свободната демократическа партия беше най-нефункционалното, колебливо и страдащо от вътрешни разделения германско правителство от десетилетия насам, отбелязва медията. Членовете на коалицията активно работеха един срещу друг по политики в сферите на Европейския съюз, помощта за Украйна, политиката за Китай и икономическите реформи. Със завръщането на Тръмп в Белия дом Германия и Европа вече няма да могат да си позволят подобна политическа парализа в Берлин.

В ЕС правителството на Шолц е смятано за най-едностранчивото, затворено в себе си и отказващо да си сътрудничи германско ръководство от много време насам, посочва „Форин Полиси“. Берлин не само едностранно възстанови граничния контрол в паническа реакция на засилването на подкрепата за десните популисти след поредица от случаи на насилие с участието на мигранти, но и представителите на германското правителство в ЕС напоследък все по-често се въздържаха от изразяване на каквато и да било позиция, тъй като трите партии от коалицията нямаха единно мислене.

Експертът по политиката на ЕС д-р Ту Нгуен смята, че разпадът на германското правителство е трябвало да се случи, отбелязва „Евронюз“. „Във вътрешнополитически план разпадането на коалицията беше неизбежно. Признаците бяха налице още в предходните седмици, а различията и конфликтите между тримата коалиционни партньори бяха твърде големи, за да бъдат преодолени“, казва тя и добавя, че според нея моментът е неудачен, като се има предвид, че ЕС и Германия се нуждаят от силно лидерство.

Д-р Нгуен все пак се надява, че политическата криза ще бъде временна и ще се облекчи веднага щом на власт дойде друго правителство, въпреки че според нея ЕС трябва да гарантира, че ще „има общ европейски отговор на изборите в САЩ“.

Едно от най-големите притеснения на експерта е, че лидери като Виктор Орбан и Джорджа Мелони могат да „прокарат визия за Европейския съюз, която може би ще бъде по-проруска или по-малко зелена, или дори още по-твърда по отношение на миграцията, защото те ще се почувстват овластени от резултатите от изборите в САЩ“. По думите ѝ рискът в подобен случай би бил, че Европа може да се разцепи още повече: „Без функциониращо правителство в Германия и на фона на значително отслабения френски президент и френско правителство, просто липсва лидерство“, опасява се тя.