Европейската комисия предприе правни действия срещу България заради 3 сериозни нарушения

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения на европейското законодателство Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията по процедури за нарушения спрямо България са:

Околна среда

Комисията предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията, определени в Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (Директива 91/271/ЕИО). Градовете (агломерациите) трябва да изградят необходимата инфраструктура за събиране и пречистване на своите градски отпадъчни води. През юли 2017 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България, последвано от мотивирано становище през май 2020 г. Комисията счита, че досега усилията на българските органи са недостатъчни и поради това предявява съдебен иск. В България 10 големи агломерации с над 10 000 жители не отговарят на изискванията на директивата относно канализационните системи. В 20 големи агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин. А в 30 големи агломерации България не осигурява по-строго пречистване преди пускането на отпадъчни води в чувствителни зони. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г. Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-вече на националните органи, България и Румъния са се възползвали от значително финансиране от ЕС за пречистване на градските отпадъчни води чрез проекти по линия на политиката на сближаване.

Когато създаването на канализационна система не е оправдано, по-специално защото това би довело до прекомерни разходи, вместо това могат да се използват индивидуални или други подходящи системи, при условие че те постигат същото равнище на опазване на околната среда. Държавите членки трябва също така да гарантират, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерации с най-малко 2000 жители, съответстват поне на нивото на вторично пречистване (състоящо се от пречистване на органични вещества в градските отпадъчни води), преди да бъдат изпуснати в околната среда. Ако дадена агломерация зауства отпадъчните си води в чувствителна зона, тя трябва да гарантира, че те са подложени на пречистване, което е по-строго от вторичното. Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-вече на националните органи, България и Румъния са се възползвали от значително финансиране от ЕС за пречистване на градските отпадъчни води чрез проекти по линия на политиката на сближаване.

Енергетика и климат

Комисията изпрати официално уведомително писмо на България (INFR (2024) 2253) за това, че не е представила своя окончателен актуализиран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК) в съответствие с Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Окончателните актуализирани НПЕК са ключови инструменти, за да се гарантира, че държавите членки определят конкретна пътна карта за постигане на договорените цели на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност. държавите членки трябваше да представят своите окончателни актуализирани НПЕК до 30 юни 2024 г. До момента Комисията е получила 14 окончателни плана. След интензивен обмен на информация след представянето на проектоплановете и приемането на препоръки на Комисията до държавите членки, 13 страни все още не са представили окончателни актуализирани планове, включително България. България разполага с два месеца да отговори на Комисията.

Финансова стабилност, финансови услуги и Съюз на капиталовите пазари

Комисията изпрати мотивирано становище на България (INFR (2024) 0012) за това, че не е уведомила Комисията за пълното транспониране в националното законодателство на изменената Директива за автомобилното застраховане (Директива (ЕС) 2021/2118 за изменение на Директива 2009/103/ЕО). Директивата има за цел да засили защитата на жертвите на ПТП и изяснява обхвата на тази защита, улеснява проверките на задължителната автомобилна застраховка и създава механизъм за обезщетяване на пострадалите в случай на неплатежоспособност на отговорния застраховател. Тя също така улеснява смяната на застрахователите за притежателите на полици, като гарантира еднакво и недискриминационно третиране на удостоверенията за предявени претенции. Срокът за транспониране на директивата в националното законодателство беше 23 декември 2023 г. На 25 януари 2024 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо. Поради липсата на задоволителен отговор Комисията реши да издаде мотивирано становище. България разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки.