През 45 г. пр. н. е. за първи път в историята Новата година се празнува на 1 януари, когато влиза в сила Юлианският календар.
Това припомня history.com.
Скоро след като става римски диктатор, Юлий Цезар решава, че традиционният римски календар има остра нужда от реформа. Въведен около VII в. пр. н .е., римският календар се опитва да следва лунния цикъл, но често излиза от фазата на годишните времена и се налага да бъде коригиран. Освен това понтифексът, римският орган, натоварен с контрола на календара, често злоупотребявал с властта си, като добавял дни, за да удължава политическия мандат или да се намесва в избори.
При изработването на новия си календар Цезар се обръща за помощ към александрийския астроном Созиген, който го съветва да се откаже изцяло от лунния цикъл и да следва слънчевата година, както правят египтяните.
Годината е изчислена на 365 и 1/4 дни и Цезар добавя 67 дни към 46 г. пр.н.е., като по този начин 45 г. пр.н.е. започва на 1 януари, а не през март. Той също така постановил на всеки четири години да се добавя по един ден към февруари, като по този начин теоретично предпазил календара си от изпадане в несъответствие. Малко след като Цезар е убит през 44 г. пр. н. е., Марк Антоний променя името на месеца Квинтилис на Юлий (юли), за да го почете. По-късно месецът Секстилис е преименуван на Август (август) по името на неговия наследник.
Празнуването на Нова година през януари отпада от практиката през Средновековието и дори тези, които стриктно се придържали към Юлианския календар, не отбелязвали Новата година точно на 1 януари. Причината за последното била, че Цезар и Созиген не успели да изчислят правилната стойност за слънчевата година като 365,242199 дни, а не 365,25 дни. По този начин грешката от 11 минути годишно е добавила седем дни до 1000 г. и 10 дни до средата на XV век.
Църквата осъзнава този проблем и през 70-те години на XV в. папа Григорий XIII възлага на йезуитския астроном Кристофър Клавий да разработи нов календар. През 1582 г. е въведен Григорианският календар, като за тази година са пропуснати 10 дни и е въведено новото правило, че само една от всеки четири столетни години трябва да бъде високосна. Оттогава насам хората по целия свят се събират масово на 1 януари, за да отпразнуват точното настъпване на Новата година.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Данко
Е - да си го ползват още столетия.
Коментиран от #11
03:47 01.01.2025
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 …да
Всъщност има и наполеонски, грегориански, лунен, еврейски, китайски, “мюслИмански” и какъв ли още не патагонски, но всички днес приемат, че е 2025 г. негласно признавайки, че това е истинското летоброене.
И как да бъде иначе ако Иисус не беше се родил през тази година.
Големи чалъми и фасони, но всеки, ще, не ще, признава Иисус Христос за начало на нова ера.
Което всъщност си е така.
Коментиран от #5, #8
04:20 01.01.2025
4 Бивш от МВР76
04:43 01.01.2025
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Наблюдател
- Има само една Българска Православна църква и тя не е подвластна на американското посолство, нито на фарисеите от Истамбул.
- А от Турско робство и от Фашистко робство ни освобождава все "Дядо Иван".
Коментиран от #12
05:44 01.01.2025
8 Буха ха
До коментар #3 от "…да":
Глу пос тиСъгласно ислямския календар (лунен) годината е 1446, нова година за тях ще e през лятото
08:16 01.01.2025
9 Факт
08:21 01.01.2025
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 а тъй
До коментар #7 от "Наблюдател":
и от zaпора та асвабаждава бай хасан11:05 01.01.2025
13 Хан Тервел
11:07 01.01.2025