Доклад на ПАСЕ: Отношенията между София и Скопие са се влошили още

Съветът на Европа публикува Доклад за напредъка на държавите членки по мониторинговата процедура на ПАСЕ, предаде NOVA.

Документът е изготвен от латвийската депутатка Занда Калинина-Лукашевска и предстои да бъде приет в края на януари в рамките на първата годишна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – ПАСЕ.

Докладът посочва, че към момента Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава изпълнението на 40 решения на Европейския съд по правата на човека, касаещи Северна Македония, включително 18 „водещи“ дела. Три решения са под засилена процедура на наблюдение: дела, свързани с малтретиране от страна на полицията и липсата на ефективно разследване в тази връзка (група дела „Китановски“), делото „X.“ относно липсата на законодателство за условията и процедурите за промяна на пола на транссексуални лица в актовете за раждане, както и дела, свързани с отказа да се регистрират определени сдружения като религиозни организации (група „Православна Охридска архиепископия“).

Припомняме, че едно от най-знаковите твърдения на премиера Християн Мицкоски пред международната общност е, че Северна Македония няма нито едно неизпълнено решение на Съда по правата на човека в Страсбург и че страната е „отличник“ в защитата на правата на човека.

През май 2024 г. Комитетът за предотвратяване на изтезанията на Съвета на Европа- КПТ публикува доклад, в който заключи, че няма подобрение в третирането на лишените от свобода от полицията от 2019 г. насам. Въпреки че КПТ е отчел някои подобрения в затворите в Скопие, Щип и Прилеп, положението в затвора „Идризово“ остава тревожно. Докладът подчерта наличието на физическо малтретиране от страна на персонала, продължителна изолация на трудни затворници, високи нива на насилие между затворниците, нехигиенични и опасни условия, както и разпространена корупция и фаворизиране от страна на персонала.

КПТ заключи, че здравната грижа в затворите е неадекватна и че стратегическата реформа на затворническата система трябва да се фокусира върху премахването на корупцията сред персонала и професионализирането на управлението чрез прозрачни, базирани на заслуги и деполитизирани назначения.

По отношение на присъединяването на РС Македония към Европейския съюз, докладът посочва, че „процесът продължава да бъде забавен от спор с България относно балканската история, език и култура“. Предишното правителство е приело „българско искане“ за включване в конституцията на Северна Македония на препратка към българско етническо малцинство, но не разполагаше с необходимото парламентарно мнозинство, за да извърши промяната.

Условието за вписването на българите в Конституцията на Северна Македония като държавотворен народ, наред с другите седем общности, беше включено в Преговорната рамка за членство в ЕС по настояване на гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание.

Новият министър-председател заявява, че правителството му ще промени конституцията, само ако България първо одобри членството на Северна Македония в ЕС. Г-н Мицкоски също така е посочил факта, че България все още не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на човека, свързани с регистрацията на сдружения на македонци, живеещи в България.

Докладът посочва още, че отношенията на Северна Македония с България, както и с Европейския съюз, са станали още по-напрегнати, след като на срещата на посланиците на ЕС в Брюксел на 25 септември 2024 г. беше решено да се ускори процесът на присъединяване на Албания към ЕС, независимо от този на Северна Македония (и двете страни започнаха преговори за присъединяване на 19 юли 2022 г.)