8 януари 1918 г. 14-те точки на Уодроу Уилсън за мир в Европа

Речта „Четиринадесетте точки“ на президента Удроу Уилсън е произнесена пред съвместно заседание на Конгреса на 8 януари 1918 г., по време на което Уилсън излага визията си за стабилен и дълготраен мир в Европа, Америка и останалия свят след Първата световна война.

Предложението на Уилсън призовава победените Съюзници да определят безкористни мирни условия с победените Централни сили от Първата световна война, включително свободен излаз на моретата, възстановяване на териториите, завладени по време на войната, и право на национално самоопределение в такива спорни региони като Балканите.

Опустошенията и кръвопролитията на Първата световна война показват на Уилсън неизбежната връзка между международната стабилност и американската национална сигурност.

В същото време той се опитва да успокои американските изолационисти, като заявява, че светът трябва „да бъде направен подходящ и безопасен за живеене; и особено да бъде направен безопасен за всяка миролюбива нация, която, подобно на нашата, желае да живее свой собствен живот, да определя свои собствени институции, да бъде гарантирана от другите народи по света за справедливост и честни отношения срещу сила и егоистична агресия“.

14-те точки на Уодроу Уилсън

1. Открити и публично сключвани мирни договори, след които няма да има никакви частни международни споразумения от какъвто и да било род, а дипломацията ще действа винаги искрено и пред очите на всички.

2. Неограничена свобода на корабоплаването извън териториални води както в мирно, така и във военно време, с изключение на случаите, когато моретата могат да бъдат напълно или частично закрити чрез международни действия в изпълнение на международни договорености.

3. Премахване, доколкото е възможно, на всички икономически бариери и установяване на равни условия за търговия за всички нации, обявяващи се за мир и обединяващи се за неговото поддържане.

4. Взаимни гаранции, че националните въоръжения ще бъдат съкратени до крайния предел, съвместим с вътрешната сигурност.

5. Свободно, непредубедено и абсолютно безпристрастно уреждане на всички колониални претенции, основано на строго спазване на принципа, че при уреждането на всички подобни въпроси, отнасящи се до суверенитета, интересите на засегнатото население трябва да имат еднаква тежест със справедливите претенции на правителството, чиито права трябва да бъдат установени.

6. Изтегляне на войските от цялата руска територия и такова уреждане на всички въпроси, засягащи Русия, което ще осигури най-доброто и най-свободно сътрудничество на другите нации в света, за да се даде на Русия безпрепятствена и пълна възможност за независимо определяне на нейното собствено политическо развитие и национална политика и за да ѝ се осигури искрен и сърдечен прием в обществото на свободните нации при начина на управление, който тя сама избере. Дори нещо повече, гарантиране на всякакъв вид помощ, от която тя би имала нужда и самата тя би пожелала. Отношението на Русия към нейните нации-сестри през следващите месеци ще бъде пробният камък за тяхната добра воля, за тяхното разбиране на нейните нужди като различаващи се от техните собствени интереси и на тяхната разумна и безкористна симпатия.

7. В Белгия, целият свят ще се съгласи, войските трябва да бъдат изтеглени и тя трябва да бъде възстановена без каквито и да било опити да се ограничи суверенитета, с който тя се ползва като всички други свободни нации. Никое друго действие не би могло да послужи повече от това за възстановяване на доверието на нациите към законите, които те самите са установили и определили като ръководство в своите взаимоотношения. Без този оздравителен акт цялата структура и законна сила на международното право ще бъдат завинаги накърнени.

8. Войските трябва да бъдат изтеглени от цялата френска територия, а завладените части – възвърнати. Злото, причинено на Франция от Прусия през 1871 година, що се отнася до Елзас-Лотарингия, което безпокоеше световния мир почти петдесет години, трябва да бъде поправено, за да може мирът да бъде осигурен отново в интерес на всички.

9. Корекция на италианските граници по протежение на ясно различимите гранични линии на базата на народностна принадлежност.

10. На народите от Австро-Унгария, които ние бихме искали да видим със запазено и осигурено място сред нациите, трябва да бъде дадена най-свободната възможност за автономно развитие.

11. Войските трябва да бъдат изтеглени от Румъния, Сърбия и Черна гора, окупираните територии – възвърнати. На Сърбия трябва да бъде даден свободен и сигурен излаз на море и взаимоотношенията между отделните балкански държави трябва да се определят чрез дружеско обсъждане по протежение на исторически установените гранични линии на базата на народностна принадлежност. На отделните балкански държави трябва да бъдат дадени международни гаранции за политическа и икономическа независимост, както и за ненарушимостта на териториалната цялост.

12. На турските региони от настоящата Отоманска империя трябва да бъде гарантирана безусловна самостоятелност. На другите националности обаче, които сега са под турска власт, трябва да се гарантира надеждна сигурност за съществуване и пълна възможност за самостоятелно развитие. Дарданелите трябва да бъдат постоянно открити като свободен път за корабите и търговията на всички нации под международни гаранции.

13. Трябва да бъде създадена независима полска държава, която да включва териториите с безспорно полско население, на която трябва да бъде гарантиран свободен и сигурен излаз на море и чиято политическа и икономическа независимост и териториална цялост трябва да бъдат гарантирани с международен договор.

14. Трябва да бъде образуван един всеобщ съюз на нациите (Общество на народите) въз основа на точно определени договорни клаузи, с цел да се дадат взаимни гаранции за политическа независимост и териториална цялост както на големите, така и на малките държави.

Удроу Уилсън е двадесет и осмият президент на САЩ, от 1913 до 1921 година.

Представител на научните среди, президент на университета в Принстън. През 1919 г. Удроу Уилсън е удостоен с Нобелова награда за мир. 14-те точки изразяват желанието на Удроу Уилсън за установяване на траен и справедлив мир в Европа и в целия свят след Първата световна война. Основополагащи са принципите на равноправие и справедливост при разрешаване на междудържавните спорове, като водещи трябва да са историческото наследство, народността на населението в спорните територии.

Но справедливостта е последното нещо, с което се съобразяват победителките. Договорите (Версайският договор) са така изготвени и подписани, че победените са ощетени и ограбени за сметка на победителите. Не става въпрос само за територии, но и за икономически репарации, политически и военни ограничения и международна изолация.

Диктатът на победителите е до такава степен брутален, че става основа и на последвалата Втора световна война,

припомня cao.bg. Един от лозунгите на нацистите в Германия е да се отмени несправедливия мирен договор от 1919 г. Неслучайно германският представител, който го подписва, казва на излизане от залата: „Това не е мир, а примирие за 20 години”. Много лошо, но вярно пророчество. Точно след 20 години на 1 септември 1939 г. официално започва Втората световна война.

14-те точки се оказват наивни за европейската политическа действителност от онова време. Те са така формулирани, че да защитават интересите и на победените държави, а това е в пълно противоречие с политиката на победителите. Както великите сили - Великобритания и Франция, така и по-малките държави-победители като Сърбия, Румъния и Белгия иската да присвоят повече територии и да получат по-големи репарации и договорни политически клаузи.

Мирните договори са изготвени без участието и знанието на победените държави. Техните делегации са изолирани от процеса и дори една от друга, а след изготвянето на текстовете на мирните договори те само са извикани да ги подпишат и то отделно една от друга.