Азербайджан отбелязва 35-та годишнина от трагедията на 20 януари

На 20 януари 2025 г. Азербайджан отбелязва 35-та годишнина от военното нахлуване и зверските убийства на цивилни граждани в Баку, извършени от силите на Съветската армия. В тази трагична нощ на 1990 г., в опит да потисне нарастващото движение за национална независимост, съветското ръководство изпраща около 26 000 войници, въоръжени с тежка военна техника. Насилственото потушаване отнема живота на повече от 150 граждани и оставя около 800 тежко ранени. Нападението се отличава с особена жестокост, непощадявайки дори деца, жени и възрастни хора. Тази тъмна страница остава записана в историята на Азербайджан като „Черният януари“.

Произходът на трагедията от 20 януари се корени в териториалните претенции на съседна Армения, която иска анексирането на бившата Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО) на Азербайджан. Незаконното решение на Върховния съвет на Арменската ССР от 1 декември 1989 г. да обяви „обединение“ на Арменската ССР и НКАО довежда до значителното ескалиране на напрежението.

По това време цялото азербайджанско население на Арменската ССР бива насилствено прогонено от земите на предците си. В кампания за етническо прочистване около 350 000 етнически азербайджанци от Арменската ССР са подложени на брутални актове на насилие, включително убийства, изтезания и преследване, които ги принуждават да бягат от мястото си на постоянно местоживеене, търсейки убежище в Азербайджан. Много от тези разселени лица, лишени от домовете и прехраната си, се заселват в Баку и околните райони. През следващите години жертвите се обединяват в т.нар. „Западноазербайджанска общност“, която след конфликта официално се обръща към арменското правителство с молба то да гарантира тяхното безопасно и достойно завръщане по историческите им земи в Армения, откъдето са били насилствено прокудени. Този им апел така и не получава отговор.

В наскоро публикуван видеозапис от реч на първия президент на Армения Левон Тер-Петросян, произнесена на 27 юли 1993 г. след окупацията на азербайджанския град Агдам и адресирана до членове на военизираната организация „Йеркрапа“, се предоставят ясни доказателства, че етническото прочистване на азербайджанци от различни региони на Армения, включително райони около Зангазурския коридор, където азербайджанците някога са съставлявали мнозинство от населението, е представлявало целенасочена политика на правителството на Армения.

През 1989 и 1990 г. стотици хиляди азербайджански граждани се събират на митинг на централния площад в Баку, настоявайки за прекратяване на незаконната и агресивна политика на Армения, включително решението за анексиране и актовете на етническо прочистване. Те също така протестират срещу пренебрежителната и безотговорна позиция на Съветския съюз и неспособността му да защити азербайджанците. На 13 януари 1990 г. азербайджанските опозиционни лидери засилват призивите си за независимост и предлагат референдум за отделяне на Азербайджан от Съветския съюз, акт, който отбелязва ключов момент в стремежа на страната към суверенитет.

През януари 1990 г. лидерът на СССР Михаил Горбачов използва вълненията в Баку, за да оправдае намесата на Съветската армия. На 19 януари 1990 г. централната власт на СССР въвежда комендантски час в Баку, започващ от полунощ на същия ден. Съветските войски навлизат в града, без да информират населението. В навечерието на щурма специалните сили овладяват сградата на държавната телевизия, като прекъсват излъчването на всички предавания и по този начин гражданите са оставени в неведение за въведения комендантски час и пристигането на войските. Официално съобщение постъпва, след като над сто души вече са били убити или ранени. Войници безразборно стрелят по цивилни, включително жени, деца и медицински персонал. Танкове премазват цивилни автомобили и линейки, а болниците са прекъснати от електрозахранване, за да се възпрепятства осигуряването на медицинска помощ за ранените.

Такова насилствено смазване бива меко казано неоправдано особено предвид ужасните страдания на които са подложени цивилните. В доклада на Human Rights Watch за събитията от „Черния януари в Азербайджан“ се посочва, че насилието, използвано от Съветската армия в нощта на 19 срещу 20 януари, е толкова несъразмерно със съпротивата, оказана от азербайджанците, че би могло да се определи като осъществяване на колективно наказание. Съветски официални лица са заявявали публично, че целта на намесата на съветските войски е била да се предотврати свалянето от власт на комунистическото правителство на Република Азербайджан от националистически настроената некомунистическа опозиция, а наказанието, наложено на Баку от съветските войници е трябвало да послужи като планирано предупреждение към националните движения не само в Азербайджан, но и в останалите републики на Съветския съюз.

Изминаха 35 години от това тежко престъпление, което все още не е получило международна политическа и правна оценка, макар и да се явява грубо нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Международния пакт за граждански и политически права и други международни правни норми. Съгласно международното право събитията от 20 януари трябва да бъдат признати за престъпление срещу човечеството, а инициаторите и извършителите трябва да бъдат подведени под отговорност.