Германия гласува. Ще набере ли скорост най-после икономическият локомотив на Европа

Германия и Франция отдавна са определяни като мотора на Европа. Докато Франция си има собствени проблеми, в Германия всичко по-важно в момента е поставено на заден план заради предстоящите избори. Способен ли е реалконсерваторът Фридрих Мерц да внесе свежия полъх, от който Федералната република се нуждае, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.

След точно един месец, на 23 февруари, Германия избира нов парламент. Но докато най-голямата икономика в ЕС е заета с предизборна надпревара, за истински неотложните европейски въпроси сякаш няма място. В зависимост от изхода от вота може да последват сложни и дълги коалиционни преговори - които да доведат до засилване на политическата парализа и отвличане на вниманието на Берлин от работите на Евросъюза.

В основата на падането на правителството през ноември се оказаха сблъсъците и споровете между канцлера Олаф Шолц и коалиционните му партньори за това кой е най-правилният път към икономическо възстановяване. Досегашното управленско мнозинство се състоеше от Германската социалдемократическа партия, Зелените и либералите от Свободната демократическа партия (СвДП).

ИКОНОМИКАТА, ОЛАФ

През 2024 г. Германия регистрира отрицателен икономически растеж за втора поредна година, според официалната статистика, без особени надежди за бързо възстановяване на фона, и то в момент, когато тази традиционна европейска сила е затънала в политическа криза. Брутният вътрешен продукт на най-голямата икономика на Стария континент спада с 0,2% за миналата година, показват прогнозните данни на Федералната статистическа служба (Дестатис), при 0,3% за 2023 г.

Така Германия се оказва в необичайното за нея положение да бъде на опашката по икономически растеж - при предвиден от Европейската комисия ръст за цялата еврозона от 0,8%, доста над германските показатели.

Структурните проблеми на Германия са многопластови и са свързани с цялостното ѝ икономическо позициониране в ЕС.

"В сравнение с други места по света бремето за компаниите като данъци, бюрокрация и енергийни разходи е високо, обновяването на цифровата, енергийната и транспортната инфраструктура се извършва с по-бавни от нужните темпове, а недостигът на квалифицирана работна ръка е по-ясно изразен", смята Тимо Волмерсхойзер, директор "Прогнози" в германския Институт за икономически изследвания ("Ифо", Ifo), обобщавайки картината към средата на януари.

КОЙ ЩЕ УПРАВЛЯВА ГЕРМАНИЯ

След 23 февруари Германия най-вероятно отново ще бъде управлявана от коалиция, но връщане към така наречената светофарна коалиция между ГСДП, СвДП и Зелените е малко вероятно. Презареждането на германската икономика ще бъде една от основните задачи на всяко ново правителство, което - ако се съди по актуалните социологически сондажи - може да бъде съставено от консервативния блок Християндемократически/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС).

Резултатите от изследванията на общественото мнение пет седмици преди деня на вота сякаш вече очертават доста ясна картина: ХДС и сестринската партия от Бавария ХСС са начело в сондажите на трите водещи агенции с подкрепа от 29-31%, следвани от крайнодясната "Алтернатива за Германия" с 20-21%.

ГСДП на Шолц е едва трета политическа сила според тези сондажи с 16-18%, а електоралният дял на Зелените се движи между 13 и 14%. СвДП в момента е ползва със симпатиите на около 4-5% от имащите право на глас - което означава, че може и да не прескочи 5-процентния праг за влизане в Бундестага. Левичарската формация "Левите" (3-4%) и новото лявоконсервативно обединение "Алианс на Сара Вагенкнехт" (4-7%) също може да остане под чертата.

На въпроса кого биха искали за свой канцлер германските избиратели поравно дават отговор с отчетливо предпочитание към кандидата на ХДС/ХСС Фридрих Мерц и този на Зелените Роберт Хабек (и двамата с по 23%) пред кандидатурата на Шолц (17%). Германският канцлер не се избира пряко.

Най-вероятният развой е коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП. Засега всички партии изключват съставяне на общо правителство с АзГ.

КАКЪВ Е ЗАЛОГЪТ ЗА ГЕРМАНИЯ И ЕВРОПА

Който и да дойде на власт в Берлин, той ще трябва да се справи с огромен списък от задачи. Освен възстановяването на икономиката и рушащата се инфраструктура на страната германците искат по-ниски цени на енергията, като Германия трябва да намали и зависимостта си от изкопаемите горива. Друг е въпросът дали новото правителство би субсидирало построяването на електроцентрали на газ, които да играят ролята на спомагателни мощности при недостиг на енергия от възобновяемите източници.

Потенциалният нов канцлер Мерц се очаква да смени курса по няколко ключови политически въпроса - природозащитниците се опасяват от отстъпление. Мерц например е скептичен към енергийния преход към производството на така наречената зелена стомана, а партията му вече обеща да върне земеделските субсидии за гориво. Но макар и наскоро да каза, че "съжалява" за отказа от ядрената енергия, вече може би е твърде късно за обрат и по този въпрос. Мерц подчерта, че остава верен на пътя на Германия към енергиен преход и отказ от изкопаемите горива.

КАКВО ИСКА МЕРЦ

Лидерът на консерваторите смята себе си за по-добре поставен относно евентуални преговори с президента на САЩ Доналд Тръмп от Шолц, който е по-критичен към новата власт зад океана - най-вече заради неотдавнашните намеси на съюзника на Тръмп Илон Мъск в предизборната надпревара в Германия.

По-добрата комуникация с Тръмп и екипа му, за която християндемократът претендира, че е способен да води, може да се окаже крайъгълен камък в усилията за туширане на конфликта, в случай че републиканецът реши да наложи нови мита на германския износ. Германия се страхува, че може да се окаже прифронтова държава при евентуална нова американско-европейска търговска война, която ще удари тежко експортно-ориентираната икономика на Федералната република.

"Стига членовете на ЕС да останат единни, те ще бъдат уважавани по света, включително и от САЩ. Ако сме разединени, никой няма да ни взема на сериозно", каза лидерът на ХДС Фридрих Мерц.

На среща на Европейската народна партия (ЕНП) в Берлин на 18 януари той добави в коментар за встъпването в длъжност на Тръмп в понеделник, че това е събитие, което ще даде тласък на европейските "усилия за обединение и единодействие".

Тръмп ще очаква от Германия - а и от ЕС - да се позиционира по-ясно против Китай. Новото ръководство в Берлин ще трябва да открие начин как да реагира на това и други искания на Вашингтон.

Мерц подчерта, че Германия и Европа трябва да играят лидерска роля. По негово мнение е от ключова важност да бъде прието търговското споразумение с няколко южноамерикански държави (МЕРКОСУР), каза той вчера.

Европейските правителства трябва да повишат сътрудничеството си и по отношение на закупуването на военна техника. "Има много възможности пред нас европейците, от които не се възползваме", добави Мерц. Привеждането на германските въоръжени сили в добро състояние след години на орязване на парите за тях е друга задача, която стои пред новото правителство.

Докато правителството на Шолц се разкъсваше от вътрешни противоречия за това в каква степен да се помага на Украйна, Мерц остава горещ поддръжник на увеличаването на военната помощ за поставената в тежко положение източноевропейска страна.

Той обвини Шолц в политически маневри с предизборна цел заради отказа му да одобри военни доставки за Киев за около 3 милиарда евро. Мерц - и бившите коалиционни партньори на Шолц - са на позиция, че е възможно помощта да бъде третирана като "извънреден разход" и така да не се налага да се прибягва до поемането на нов държавен дълг.

Канцлерът обаче настоява да бъде изтеглен нов кредит, което би нарушило така наречения дългов таван (или "дългова спирачка", както наричат това ограничение в Германия). Очаква се да се наложи Украйна да чака за решение, докато минат изборите на 23 февруари.

Мерц се обявява и за по-твърда линия към миграцията. На срещата на ЕНП той посочи, че другите държави от ЕС са излезли с редица нови инициативи за подобряване на европейските правила в тази област. "Нуждаем се от по-строги мерки по отношение на незаконната имиграция към Европа", каза той. Италия и Нидерландия постигнаха напредък по въпроса, добави консеративният политик. "Германия, за жалост, прави само малки стъпки."

Освен по големите теми като миграцията и отбраната другите членове на ЕС гледат към Германия и по някои конкретни аспекти на сътрудничеството:

В Швеция например консервативното правителство се надява на по-добро партньорство с Федералната република в енергетиката. Енергийният министър Ебба Буш иска Германия да раздели територията си на ценови зони за електричеството, което би могло драстично да намали сметките за електроенергия в скандинавската страна. Същевременно Буш остава силно критична към становището на Берлин за ядрената енергия.

"Едно е Германия да не иска да има ядрена енергия, но друго е да пречи на другите да използват (европейско) финансиране за (този енергиен отрасъл). Това е лицемерие", каза Буш в Брюксел през декември.

В Европа Швеция разчита много на Германия, за да прокара виждането си за по-голяма спестовност. Правителство и опозиция са единни в съпротивата си срещу всякакви намерения за теглене на общи европейски заеми и искат бюджетът на ЕС да бъде възможно най-малък. Но Швеция е подложена на засилен натиск да последва примера на Финландия и Дания, където други традиционно пестеливи правителства промениха гледището си.