Гърция бе на дъното. Сега изненадва със силна икономика

През 2014 година дълговите проблеми на Гърция бяха най-голямата финансова и икономическа тема за Европа. Тя бе обект на редица кризисни срещи на върха, всевъзможни споразумения и помощни програми, припомня „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Изданието изтъква, че на фона на тази предистория развитието на днешна Гърция е истинска изненада.

От 2021 година насам показателите за растежа на Гърция са такива, че държави като Германия могат само да мечтаят за нещо подобно. Икономическият ръст от 8,1 процента през 2021 година все още се обясняваше с възстановяването след шока от пандемията и с ниската изходна база, от която започва новото развитие на гръцката икономика. Но и през следващите години тя продължи да расте повече от средните за Европа равнища: за 2024 година се очаква плюс от 2,1 процента, докато ЕС като цяло вероятно ще постигне едва 0,9% ръст, а в Германия дори се очаква минус от около 0,2 процента, посочва ФАЦ.

На какво се дължат успехите на Гърция?

Политиците, и особено актуалното правителство на министър-председателя Кириакос Мицотакис предприеха редица мерки, които биха били необходими и в Германия: администрацията на страната до голяма степен бе дигитализирана, междувременно там вече не е никакъв проблем да си поръчаш паспорт онлайн. Същевременно правителството използва по-успешно, отколкото в други страни, средствата от Европейския фонд за възстановяване, с който ЕС подпомага развитието на европейските икономики след пандемията.

„Страната използва относително ефективно парите от фонда – например за инвестиции във възобновяеми енергийни източници“, казва пред ФАЦ експертът по проблемите на Гърция Александър Критикос от Германския институт за икономически изследвания.

По-добрите рамкови условия доведоха и дотам, че някои IT-компании се установиха в Гърция. Всичко това едва ли би било възможно, ако не бяха настъпили някои същностни промени, коментира германското издание.

Доверието на инвеститорите се върна

Страната още дълго ще трябва да изплаща помощните кредити от кризисните времена, но важни показатели сочат, че посоката е правилна. Докато държавните дългове в големи европейски страни като Франция и Италия напоследък отново нараснаха, гръцките дългове намаляват – макар и от едно високо ниво. Ако през 2020 година те възлизаха на почти 210% от БВП, сега са 160%. По-високата инфлация от последните години със сигурност облекчи покриването на дългове. Но по-важното е, че се върна доверието на инвеститорите – както се вижда от доходността на държавните облигации с десетгодишен срок: в момента Гърция трябва да плаща на инвеститорите минимално по-ниска лихва по тези облигации, отколкото Франция или Италия.

По този повод Александър Критикос посочва пред ФАЦ: „Ново възпламеняване на гръцката дългова криза според мен е почти изключено“. Към всичко това се добавят и някои положителните изненади, съобщени в края на миналата година от гръцкия финансов министър. Ако се изключи дълговото бреме, страна стигна до бюджетен излишък, при това значително по-висок, отколкото бяха предварителните очаквания. Какво се случи? „Положителното развитие всъщност илюстрира какво става, когато една държава последователно дигитализира данъчната си администрация“, коментира ФАЦ.

Самите гърци още не са усетили подема

Укриването на данъци дълго време бе голям проблем за Гърция, докато сега нарушенията са вече значително затруднени. Тази е една от основните причини за увеличението на държавните приходи. Въпреки това успехът на Гърция не бива и да се преувеличава, подчертава ФАЦ. Тъй като дори безработицата от 9,6 процента да е доста по-ниска от предишни години, самите гърци до момента почти не усещат икономическия подем. Заплатите остават ниски и дори са намалели в сравнение с нивото от 2009 година - последната преди дълговата криза, а инфлацията остава висока. Накратко: гърците са станали значително по-бедни.

Експерти като Александър Критикос се тревожат и от това, че промени в основните икономически направления на страната почти не са настъпили – зависимостта от туризма все още е твърде висока. Освен това остава открит въпросът дали гръцките политици ще успеят да продължат процеса на реформи със същото темпо, макар Европа вече да не държи страната толкова под око, както по време на дълговата криза.