Защо Румъния се оказа в толкова незавидно положение

През есента Германско-румънската търговска камара съобщи за отслабнало желание за инвестиции, мрачни икономически очаквания и перспективи за заетост, както и за оплаквания от лошите политически рамкови условия. Оттогава насам ситуацията в най-голямата икономика в Югоизточна Европа се е влошила още повече. Правителството вече представи на парламента мащабна програма за икономии, но има сериозни съмнения, че тя ще бъде изпълнена, пише Андреас Мим във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

Спад в доверието

Проучванията в началото на годината показаха, че е регистриран пореден спад в доверието на 19-те милиона румънски потребители, производството е намаляло както и в двете предходни години, растат само инфлацията и безработицата, разказва германското издание. Анализаторите смятат, че през 2024 година растежът е бил под един процент от БВП. Същевременно в политически план объркване внесоха отлагането на отменените президентски избори след предполагаема руска намеса чрез социалните медии, както и десният завой на парламентарните избори през декември.

Бюджетният дефицит в Румъния за 2024 година надмина 8,7 процента от БВП, с което не само надхвърли прага от три процента, разрешен в ЕС, а дори го надмина почти трикратно. Този показател е далеч отвъд оптимистичните финансови планове на правителството, което първоначално обеща дефицит от 5%, посочва ФАЦ. Германското издание подчертава, че румънският бюджетен дефицит от 8,7 на сто е най-високият сред всички държави в ЕС. Държавните дългове възлизат на 50 процента от БВП. Определеният за Общността максимум за дълговете е от 60 на сто, но и тук румънският показател си остава сред най-високите в Източна Европа.

Тревожен сигнал за инвеститорите

По тази причина рейтингови агенции като Fitch и Standard & Poor's намалиха оценките си за страната в края на миналата година, а това е тревожен сигнал най-вече за институционалните инвеститори, пише ФАЦ. Новото правителство, което до голяма степен остана непроменено, увери ЕС, че в рамките на седем години ще намали задълженията под три процента. За тази година са предвидени седем, след което да спаднат още повече. Експертите от Standard & Poor's обаче са скептични и прогнозират, че ако не се вземат допълнителни мерки, преди 2028 година дефицитът няма да спадне под шест процента от БВП“.

Румънският фискален съвет се съмнява дори в това, че през тази година дефицитът ще спадне до 7% – неговите членове, които са независими експерти, очакват минус от 7,7 на сто. А прогнозираният от правителството растеж от 2,5 процента няма да доведе до достатъчно висок ръст на приходите, включително защото данъчните ставки в Румъния са едни от най-ниските в Европа.

„Нужни са допълнителни мерки“, посочва пред ФАЦ и икономистът Циприан Даскалу. Според него след президентските избори правителството вероятно ще изпробва и други фискални мерки, за да постигне баланс между приходите и разходите, като същевременно подкрепи икономическия растеж.

Курс на икономии

Както отбелязва ФАЦ, в момента Централната банка поддържа водещите лихви неизменно на 6,5 процента. Изглежда тя се фокусира по-малко върху инфлацията, отколкото върху фискалната политика на правителството. Финансовият министър Барна Танцош се стреми към консолидиране на бюджета чрез замразяване на заплатите на държавните служители и на пенсиите, съкращаване на бюджетите на президентството, парламента и на някои министерства, намаляване на субсидиите и по-високи данъци за фирмите, както и разпределяне на 90 процента от печалбите на държавните концерни.

Според синдикатите проектът за икономии включва и пагубни мерки за образованието в Румъния. „Фактът, че Румъния заема второто място след държави като Уганда, Замбия и Бенин по дела от БВП, отделян за образование, трябва да накара правителството сериозно да се замисли“, заявяват те.

Габор Хуня, който е експерт по Румъния във Виенския институт за международни икономически изследвания, е по-скоро скептичен. Пред ФАЦ той отбелязва, че най-новата история на Румъния е пример за „непоследователно спазване на фискалните правила“ и изтъква основните политически рискове, свързани с крехката парламентарна подкрепа за новото коалиционно правителство в Букурещ и с очертаващия десен завой на президентските избори – в атмосфера на настроения, които са все по-критични към ЕС и НАТО.