Изгубено поколение: защо младите хора бягат в чужбина

Наричат ги изгубеното поколение: само за десет години повече от 600 000 млади гърци са напуснали страната. Всички те са висококвалифицирани - лекари, инженери, IT специалисти, учени. Заминали са за страни като Германия, Нидерландия или Великобритания, за да правят там кариера. Така започва репортажът на телевизия "Арте", посветен на изтичането на мозъци в Европа.

Авторите му ни срещат с Айрини, която следва физика в Атинския университет. Както много други нейни връстници, младата гъркиня работи на няколко места, за да се издържа. И все по-често се замисля дали да не замине за чужбина.

"Чувствам се безполезна"

"Има дни, в които ми се събират по 12 часа работа. Така е и при моя партньор. Като попарени сме, когато пресметнем какво бихме могли да си позволим, ако работехме толкова много в чужбина. Чувствам се безполезна. Общото усещане е именно за безполезност", казва младата жена.

Специалистите бягат - навсякъде в Европа наблюдаваме тази тенденция. Особено засегнати са 82 региона - 30 процента от населението на Стария континент опитват късмета си в други страни. Причината: заплатите във въпросните региони са под средните за Европа. В Гърция те са дори два пъти по-ниски - там годишната заплата е около 17 000 евро.

"Тези хора не са безработни. Те напускат страната, защото печелят твърде малко и защото не виждат перспектива", казва в репортажа на "Арте" професорът по икономика от Атинския Институт за алтернативни политики (ENA) Лоис Лабриандис.

Как да бъдат задържани младите висшисти?

За да върнат тези хора обратно, някои страни залагат на данъчни облекчения. В Португалия например младите хора от 18 до 35 години не плащат никакъв данък общ доход през първата година, след като са започнали работа. А през следващите десет години ставката постепенно нараства. Италия пък намалява наполовина данъка за срок от пет години, а раждането на дете осигурява допълнителен бонус от 10 процента. Това обаче важи само за висококвалифицираните кадри, без значение дали са италианци или не. Условието е да се ангажират да работят в страната поне четири години.

В Гърция залагат на Job Dating - онлайн платформа, която посредничи между фирмите и гръцката диаспора, за да улесни връщането на младите хора в страната. Правителството пък се ангажира да субсидира заплатите им с до 70 процента, което гарантира брутен месечен доход от 3000 евро. Работи ли обаче този модел?

"Данните от последните години показват, че финансовите облекчения не са достатъчни. Този модел функционира само при едно условие - икономиката също трябва да расте. В противен случай тези мерки не работят", казва проф. Лабриандис.

Получава се омагьосан кръг: по-малко трудещи се, застаряващо население, по-малко данъчни приходи, необходими за финансиране на здравеопазването и образованието или за инвестиции в сектори, ориентирани към бъдещето. Резултатът от това е още по-малко стимули за квалифицираната работна ръка, обяснява "Арте".

При това Европейският съюз харчи една трета от бюджета си за намаляване на териториалните различия в развитието - общо 379 милиарда евро за период от шест години. Но ЕС не може да спре бягството на кадри.

Парите не са всичко

"На европейско равнище изтичането на мозъци се разглежда като обикновена циркулация на висококвалифицирани кадри в рамките на една общност. Но за съжаление това не е така, защото ЕС все още функционира на принципа на отделните държави, на взаимно конкуриращи се държави", посочва професорът по икономика Лоис Лабриандис.

Парите обаче не са всичко. През последните десет години всеки втори квалифициран служител, заминал за чужбина, се е върнал обратно в Гърция. Според актуално проучване основната причина за това решение са семейството и приятелите, но също така и гръцкият начин на живот. Така че "поколението диаспора" не е безнадеждно изгубено за Гърция.