"От 10 години сме в Германия. Но ще се върнем в България."

"Интеграцията в Германия не е толкова сложна, но България много ни липсва", казват Юлия Добрева и нейният син Теодор Сашков. Наскоро те отвориха галерия в германския град Бюнде.

И двамата са в Германия от десет години. 47-годишната Юлия Добревае живяла навремето в Самоков. Там се е занимавала първоначално с фризьорство, а по-късно отворила със съпруга си малък бар, работила е и в СПА центрове. Преди десет години обаче почувствала нуждата да започне нещо наистина ново - затова заминала за Германия със сина си, на когото искала да осигури добро образование. "Дойдох, записах се на курс по немски и веднага започнах работа. Компромисът естествено беше голям в сравнение с това, което съм работила в България - в Германия започнах да чистя в едно заведение", разказва Юлия.

С течение на времето обаче майка и син започват да правят планове за нещо по-голямо: да отворят галерия в град Бюнде, провинция Северен Рейн-Вестфалия, в който живеят.

"Знаем какво искаме и сме готови да поемем риска"

"Помещението, в което е галерията, винаги ми е харесвало. И като видяхме, че е свободно, се обадихме да го наемем." Всички ги разубеждавали. Казвали им да не отварят галерия в Бюнде, дори хазаинът, но те били непоколебими - защото са убедени, че изкуството и образованието са бъдещето. "Просто знаем какво искаме и сме готови да поемем риска", обяснява Теодор. Дали си сметка, че центърът на Бюнде има нужда и от цвят, освен от обичайните магазини. И дори не отворили галерията като бизнес, с който искат да забогатеят, а именно с желанието да вкарат малко цвят и светлина в центъра на града.

"Това, което правим, се оценява, постоянно идват нови хора, които ни подкрепят. Казват ни, че е различно, че им харесва - картините и дрехите, които предлагаме. Много от младите хора в Бюнде вече носят нашите дрехи, но имаме и по-възрастни клиенти. Всеки си намира по нещо - стилът не е за всеки, но дрехите са хубави и който е по-открит за по-различното, остава доволен", споделя досегашните си впечатления 20-годишният галерист, който паралелно се обучава за механик след завършването на гимназията.

Майката и синът също рисуват - като хоби, имат и планове за развитие. Те търсят художник, с когото да организират часове по рисуване - за малки и големи. Специално за възрастните клиенти планират и това: по време на рисуването да може да се изпие чаша чай или вино.

А дали смятат, че перспективите за развитие в Германия са по-добри от тези в България? "Не, не смятам, България с нищо не отстъпва на Германия. Смятам и, че в България има по-талантливи хора", казва Юлия Добрева. "Виждам, че и хората в България напредват и който иска, успява. Германците имат повече ресурси и възможности, но не се възползват от тях толкова много, в България пък има много хора, които могат и искат, способни са, но не им се обръща достатъчно внимание - не получават шансове да разкрият потенциала си", казва Теодор.

В Германия важното е човек да знае какво иска и да следва целите си, отбелязва майката, която не крие, че когато дошла, ѝ било трудно. Още повече, че освен с ново място, се сблъскала и с други нрави. "Ние сме открити, по-свободни, по-темпераментни. На мен и до ден-днешен ми липсва България. Не искам да се приспособявам и да ставам германка, не изпитвам нужда да ме приемат", категорична е Юлия Добрева.

Двамата са също толкова категорични, че ще се върнат в България. Предвиждат галерията не само да остане, а да сложи и началото на верига - планирали са откриването на втора в Нидерландия. "Ако се наложи, ще го изгладувам, но ще го постигнем това нещо. Готова съм, макар и с много усилия да удовлетворя желанието на всеки клиент - ако иска определен вид блуза например. Ние сме оправни и всичко можем, знаем и две и 200, че и 2000. Намерих на един човек точно това, което търсеше, и той в крайна сметка си купи две от рисуваните блузи", разказва майката.

"Ще се върнем в България, защото вкъщи си е вкъщи"

Тя смята до пет години да се е върнала в България, защото "вкъщи си е вкъщи". Всичко от България ѝ липсва. Докато говори дори е на път да се разплаче. Според нея именно престоят в чужбина, макар да е трамплин, дава възможност да се разбере колко хубаво е в България. Синът ѝ също би искал след пет години вече да не е в Бюнде. "След пет години, ако всичко върви по план, си представям как живея с едно много красиво момиче в село Стежерово, област Свищов, на 15 км от Дунава, в къщата на дядо ми най-горе на баира. Ще насадим плодове и зеленчуци, ще гледаме животни, няма да гледаме телевизия - ще слушаме радио. В момента там живеят стотина души, а някога са били 5000 - 7000. Ходя там през ваканциите - всичко още си е толкова хубаво. Не искам да казвам, че ще се затворя на село - винаги ще имам отворена врата към Германия, но вместо да оставам завинаги тук, предпочитам да се върна първо в България или да пробвам и нещо ново", споделя плановете си Теодор.

Според него младите хора в България имат повече пречки по пътя си - не получават достатъчно подкрепа. "Моите връстници се справят доста добре в България - не са зле, но ако имаха повече помощ и подкрепа, както е в Германия, щяха да са на друго ниво. Ако не е подкрепа, то поне никой да не мачка и да не те потиска", обяснява Теодор, който има и много приятели германци. "Ние сме се адаптирали и не ни беше трудно да се адаптираме, но сме останали себе си. Интеграцията не е толкова сложна, но много ни липсва България", казва младежът, който предпочита Стежерово пред Бюнде.

Автор: Биляна Михайлова