Под бомбите в Краматорск: "Нямам никаква надежда"

Много от блоковете в Краматорск са с изпочупени прозорци, поразени от ударната вълна на ракетите. Богдан Суяков и неговият приятел Юри се занимават с ремонта на прозорците – покриват ги с шперплат, дори жилищата да са необитаеми.

Става дума и за отоплението на сградите, посочва пред AРД Суяков. „За да не замръзнат помещенията, покриваме и прозорците на необитаемите апартаменти. Всичко трябва да е добре затворено, защото ако не е, ще се повреди цялата инсталация. След това хората в цялата сграда ще останат без отопление само заради едно жилище“, обяснява Суяков.

В очакване на решение

Междувременно много от жилищата са празни, пише германската обществено-правна медия. Боевете на източния фронт в Украйна се водят само на 20 км от Краматорск. Останалите в града 80 000 души живеят под постоянния шум на артилерийския обстрел - ден за ден, без възможност да се правят планове за бъдещето, както казва Суяков. Това е град в очакване на неизвестното – в очакване на действия от страна на САЩ, на преговори, на някакъв вид решение.

„Нямам никаква надежда. Какво би могла да направи Америка? На практика нищо. Рано или късно войната ще стигне и дотук, трябва да сме готови“, казва Суяков, цитиран от AРД. Той вече се замисля къде би могъл да отведе семейството си. „Вече избягвам да правя някои покупки – не си купувам например нови прозорци. Защо да го правя, щом войната скоро ще дойде и тук?“.

Пари за ново начало няма

Повечето хора обмислят да напуснат града, казва местният журналист Максим Чодушко. Той подчертава, че темата е болезнена – тъй като мнозина вече нееднократно са бягали от руските войски.

Чодушко също е напуснал Краматорск в началото на войната и е наясно с финансовите проблеми на бежанците в Украйна. Той казва пред AРД, че по този въпрос в обществото се говори твърде малко. „Бягайте и се смятайте за късметлии, ако ви подслонят в някоя плевня! Извинете, но хората са напуснали своя дом или ремонтираното си жилище!“.

Хората в Украйна обикновено притежават само по един имот, обяснява германската обществено-правна медия. Чодушко допълва: „Повече не е възможно – финансовите средства не стигат. Но за това също не се говори“. Хората просто нямат пари, за да започнат отново отначало.

Нападения с ракети, дронове и бомби

Това не е първата война за жителите на Краматорск – през 2014 година градът вече е бил окупиран за кратко от т.нар. руски сепаратисти: Въоръжени групи, финансирани и подкрепяни от Русия, са подклаждали безредици в Източна Украйна. В следващите години безброй цивилни граждани пристигат тук от окупирания Донбас. От 2022 година насам Краматорск отново е фронтови град.

Отскоро обаче към редовните нападения с ракети и дронове се добавят и атаките с планиращи бомби. Така ежедневният терор става още по-страшен, казва журналистът Чодушко. „Надявам се да бъде предприето нещо. Но не ми се иска още веднъж да съм принуден да опаковам живота си в две-три чанти.“ Неговите родители и по-малкият му брат са живели осем месеца в един приют в Днипро, след което са се върнали. „Една стая е твърде малко пространство за трима възрастни“, отбелязва Чодушко.

Ще стане ли Краматорск обект на преговори?

Хората в Източна Украйна гледат към Вашингтон и към Доналд Тръмп, пише по-нататък AРД. Мнозина смятат, че решението на техните съдби зависи от американския президент. Краматорск се намира в един от четирите украински региона, които Путин определя като „свои“, макар да не ги контролира изцяло. Дали градът скоро ще стане обект на преговори? Богдан Суяков се надява, че ще може да остане в родината си. „Ако помощите от САЩ спрат, фронтът бързо ще се приближи. След това бързо трябва да търся ново място за моето семейство. Ако има преговори, трябва да се види за какво ще се споразумеят. И от коя страна в крайна сметка ще се окаже Краматорск.“

Суяков подчертава пред AРД, че не иска да живее в Русия – иска да остане в Украйна. И ако Краматорск мине в руски ръце, ще трябва да отведе семейството си на друго място.

Мнозина са убедени, че с военни средства Украйна едва ли би могла да удържи руските части в региона. Но Донбас няма да падне толкова скоро – и това изглежда сигурно почти три години след началото на войната. Руските окупационни войски просто напредват твърде бавно.

Автор: Ребека Барт ARD