ISW: Война Русия-НАТО! Датското разузнаване очаква това да се случи до 5 години

Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе двустранни телефонни разговори с руския и украински си колеги Владимир Путин и Володимир Зеленски на 12 февруари. Тръмп заяви, че е обсъдил войната в Украйна с Путин и че той и Путин са се съгласили администрациите им "незабавно" да започнат преговори.

Това пише в поредния анализ за Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).

Тръмп информира Зеленски за разговора. Официалният прочит на разговора в Кремъл твърди, че Путин подчертава необходимостта от "елиминиране на първопричините" за войната и че "се е съгласил" с Тръмп, че "дългосрочно уреждане може да бъде постигнато чрез мирни преговори".

Руски официални лица изрично посочиха като първопричини за войната решението на НАТО да напредва на изток в райони близо до границата на Русия. Това показва, че Кремъл остава ангажиран с налагането на волята и интересите си за сигурност на Съединените щати и Европа и не се интересува от компромис с това искане.

Тръмп потвърди телефонния си разговор със Зеленски и заяви, че са обсъдили войната и предстоящата среща на 14 февруари между украинския президент и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността.

Зеленски и Тръмп са обсъдили възможностите за постигане на мир, готовността за съвместна работа и технологичните възможности на Украйна - включително дронове.

Двамата са се разбрали да планират бъдещи двустранни срещи.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев изрично отхвърлиха предложението на Зеленски за размяна на окупирана украинска територия за територия, държана от украинските сили в Курска област по време на бъдещи мирни преговори.

Медведев заяви, че би било "глупост" да се разменят руски и украински територии, а Песков заяви, че Русия "никога няма да обсъжда" размяна на територията си.

Изявленията подкрепят оценката на ISW, че Путин не допуска каквито и да било компромиси по време на бъдещи мирни преговори и ще се съобрази само с мирно споразумение, което изпълнява всички максималистични искания.

Службата за военно разузнаване на Дания оцени, че Русия ще има капацитета да започне мащабна война срещу НАТО през следващите пет години, в съответствие с оценките на ISW за руските усилия да подготви своята армия и общество за бъдещ конфликт с НАТО в средносрочен до дългосрочен план.

В разсекретена оценка на разузнаването от 11 февруари се описва нарастващата руска заплаха за Дания и членовете на НАТО.

Оценката на разузнаването отбелязва, че Русия възстановява армията си, за да се бори с НАТО, подпомогната от финансова и материална подкрепа от Китай, Северна Корея и Иран. В оценката на разузнаването се посочва, че желанието на Русия да рискува война с Алианса може да се увеличи, ако европейските страни не изградят едновременно своите военни способности в отговор на руските усилия за изграждане на капацитет. Британският международен институт за стратегически изследвания съобщи на 12 февруари, че Европа е похарчила 457 милиарда долара за отбрана през 2024 г., а Русия - 462 милиарда долара.

В момента Русия избягва действия, които биха могли да задействат Член 5 на НАТО - ангажимент за взаимна самоотбрана - но това може да се промени, ако усети промяна в баланса на силите в своя полза. Ако Русия смята, че НАТО е отслабена във военно или политическо отношение, тя може да бъде по-склонна да атакува европейски член на НАТО, особено ако Русия се съмнява във военната подкрепа на САЩ за Европа.

Оценката на разузнаването по-специално предупреждава, че прекратяването или замразяването на войната в Украйна при благоприятни за Русия условия ще освободи значителни руски военни ресурси за тяхното участие в друг бъдещ конвенционален конфликт - в съответствие с дългогодишната оценка на ISW. Оценката очертава график за нарастващата военна заплаха на Русия в случай на прекратяване на военните действия в Украйна: Русия може да води локална война срещу съседна държава, различна от Украйна, в рамките на шест месеца; Русия може реално да заплаши страните от НАТО в Балтийския регион след две години; и Русия може да бъде подготвена за широкомащабна война в Европа, ако приемем, че НАТО не се превъоръжи със същото темпо като Русия, след пет години.

ISW по-рано оцени, че усилията на Русия да преструктурира руската армия, да съживи Московския и Ленинградския военни окръзи и да създаде дългосрочни механизми за милитаризиране и радикализиране на руското общество срещу западните идеали и ценности показват, че Русия се готви за бъдещ конфликт с НАТО.

Руските сили нанесоха удар с ракети и безпилотни летателни апарати, насочени основно към град Киев и Кривий Рог, Днепропетровска област в нощта на 11 срещу 12 февруари. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли седем балистични ракети Искандер-М/ракети за противовъздушна отбрана С-400 от Брянска област и окупирания Крим и 123 Шахед и дронове-примамки от Милерово, Ростовска област; Приморско-Ахтарск, Краснодарски край; и Орловска, Брянска и Курска области.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските ракети са насочени към град Киев и Кривий Рог. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че украинските сили са свалили шест ракети и 71 дрона над Харков, Полтава, Суми, Киев, Черкаси, Чернигов, Кировоград, Житомир, Днепропетровск, Херсон и Николаевска област и че 71 дрона-примамка са били "загубени", вероятно поради намеса на украинската електронна война.

Украински официални лица съобщиха на 12 февруари, че руските ракети са повредили сгради в районите Оболонски, Святошински, Дарницки и Холосиивски на град Киев и Бориспол, Киевска област, и има пет жертви. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 12 февруари, че руски балистични ракети и дронове са повредили гражданска инфраструктура и са убили най-малко един човек в град Киев.

Южното оперативно командване на Украйна съобщи на 12 февруари, че руска ракета е ударила централен Кривий Рог и е повредила гражданска инфраструктура. Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Игнат подчерта, че Украйна се нуждае от осигурени от САЩ системи за противовъздушна отбрана Patriot за противодействие на удари с балистични ракети.

Украинското министерство на отбраната (МО) наскоро стартира програмата за доброволно набиране "Контракт 18-24", насочена към набиране на украинци на възраст от 18 до 24 години в украинските въоръжени сили.

Министерството на отбраната на Украйна официално стартира програмата на 11 февруари и отбеляза, че програмата предлага на 18- до 24-годишните възможност да се присъединят към армията с едногодишен договор и опцията или да се запишат отново след една година, или да се върнат към цивилния живот. Украинското МО ще плати на доброволците 4700 долара при подписване на едногодишен договор и допълнителни 19 120 долара по време на службата им в допълнение към месечната заплата от 2870 долара.

Доброволците ще преминат три месеца обучение, преди да се разположат на фронтовата линия. Украинското правителство ще субсидира бъдещи ипотеки, образование и медицински грижи за доброволците и ще позволи на доброволците да пътуват в чужбина след една година служба. Програмата също така освобождава доброволците от мобилизация за 12 месеца след изтичане на едногодишния им договор.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви, че програмата "Контракт 18-24" е част от продължаващите усилия на Украйна за създаване на професионална армия. Говорителят на украинското МО Дмитро Лазуткин заяви, че МО ще плати около 23 900 долара на всички украински военнослужещи, които са били на възраст под 25 години, когато са подписали договор за доброволна военна служба.

Руският президент Владимир Путин проведе първия си официален разговор с временния президент на Сирия Ахмед ал Шара на 12 февруари след падането на подкрепяния от Русия бивш сирийски президент Башар ал Асад. Путин потвърди подкрепата на Русия за единството и териториалната цялост на Сирия и подчерта необходимостта от диалог между политическите и етно-религиозните групи в Сирия.

Путин обеща продължителна социално-икономическа помощ и икономическо сътрудничество със Сирия, а Путин и Ал Шара обсъдиха последните преговори между временното сирийско правителство и руската делегация, която посети Дамаск на 28 януари.

Тази делегация обаче не успя да постигне споразумение със сирийското правителство относно правата за базиране на руските военни в авиобазата Хмеймим и пристанището на Тартус.

Русия вероятно ще продължи да се ангажира с временното сирийско правителство в опит да осигури присъствието си в тези бази.

Народното събрание на Армения одобри на 12 февруари на първо четене проектозакон за започване на процеса на присъединяване към Европейския съюз (ЕС).

Няколко арменски граждански организации инициираха законопроекта чрез петиция, която събра достатъчно подкрепа (поне 50 000 подписа) за парламентарно разглеждане.

Законодателството призовава арменските власти да започнат преговори за присъединяване към ЕС в съответствие с волята на арменския народ.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна "суверенното право" на Армения да се стреми към членство в ЕС, но призова арменците да помислят дали ЕС споделя тази цел. Песков също подчерта "ползите", които Армения печели като член на водения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС).

Руски официални лица и коментатори на информационното пространство по-рано твърдяха, че движението на Армения към членство в ЕС е сигнал за нейното оттегляне от ЕАЕС.

Армения продължава да укрепва връзките си с ЕС и Запада като цяло на фона на ескалиращото напрежение с Русия и опасенията, че е ненадежден партньор в областта на сигурността на Армения.