Внос на стомана и алуминий: Защо Тръмп може и да е сбъркал

"Това е само началото, за да направим Америка отново богата", заяви Доналд Тръмп при обявяването на решението си да въведе 25% мита върху вноса на стомана и алуминий в САЩ. Декретът, който Тръмп подписа, ще влезе в сила от март и ще важи за въпросните суровини, внасяни от всички държави.

"Mитата означават големи загуби за всички"

Много икономисти обаче сериозно се съмняват, че митата ще доведат до нова „златна ера“ за САЩ. „Изследванията по темата стигат до един и същи извод“, казва икономистката Абигейл Хол-Бланко от Университета в Тампа - „Митата означават големи загуби за всички страни“. С въвеждането им Тръмп иска да защити вътрешното производство на стомана и алуминий. Експертите предупреждават, че за американската индустрия - особено за силно зависимите от метали браншове като автомобилостроенето и строителството - разходите ще се увеличат.

Тези разходи почти сигурно ще повлияят на крайните цени за потребителите в САЩ, което ще подсили инфлациятa, докато Тръмп се опитва да я намали. „А хората с ниските доходи - повече от които избраха републиканеца - ще понесат най-сериозни щети от митата“, казва професорката от Кеймбридж Мередит Кроули. „Ако цената на един автомобил нарасне с 1000 долара, някои семейства просто няма да могат да си позволят автомобил.“

Американската стоманена и алуминиева индустрия има структурни проблеми, които намаляват конкурентоспособността ѝ. Сред тях са високите производствени цени, остарялата инфраструктура и ограничените капацитети. Доминиращата позиция на Китай доведе и до свръхналичности. Най-голямата икономика в Азия произвежда над 50% от стоманата и 60% от алуминия в света, а цените често се субсидират от китайското правителство. „Ние в САЩ често внасяме стомана от страни като Китай. Защо? Защото е по-евтино, отколкото да се превозва стомана от Източното до Западното крайбрежие на САЩ“, обяснява икономистката Хол-Бланко.

Опитът от първия мандат на Тръмп не е добър

Още през първия си мандат Тръмп въведе мита върху стоманата и алуминия, но по данни на Федералния резерв броят на заетите в производството въпреки това намалява от 2019 година насам - с 2,6%, което в абсолютни числа означава, че са отпаднали 320 000 работни места. Според проучването, колкото по-силно е засегната дадена индустрия от митата - например чрез по-скъпи изходни суровини или ответни мерки - толкова по-голяма е загубата на работни места.

По време на първия мандат на Тръмп търговската война е струвала на САЩ около половин процент от БВП, а реалният доход на средностатистическо американско домакинство е намалял с 675 долара според изчисления на Oxford Economics от 2021 година.

Икономистката Кроули сравнява ситуацията с 2001 г., когато американските мита върху стоманата доведоха до загубата на десетки хиляди работни места: „Американските производители на автомобили трябваше да съкратят работни места, защото не можеха да произвеждат достатъчно автомобили поради недостиг на вносна стомана. След това тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши започна отново да отменя митата“, припомня експертката.

Контрамерки от Канада и Европа

Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо определи митата като „напълно неоправдани“ и заяви, че страната му ще „отвърне на удара решително и категорично“. Отава е най-големият вносител на стомана и алуминий в САЩ със съответно 6,6 и 3,2 милиона тона за миналата година.

По данни на консултантската фирма „Роланд Бергер“ около 25% от европейския износ на стомана е за САЩ, включително от Германия, Нидерландия, Румъния, Италия и Испания. Въпреки това ThyssenKrupp, най-големият производител на стомана в Германия, демонстрира спокойствие.

„Основният пазар за стоманата на Thyssenkrupp е Европа. Износът на стоманени продукти за САЩ е незначителен“, заяви говорител на компанията. Европейският съюз обаче заплаши с контрамерки. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел ще отговори с „решителни пропорционални контрамерки“.

Редица държави се надяват на изключения

Тръмп може да постигне и „политическа победа“, ако със заплахите си убеди ЕС да намали митата на американски автомобили, които за момента са по-високи, смята Мередит Кроули. „Тръмп търси сделки, свързани с индустрията - за да може след това да изглежда, че е отворил пазари за американските продукти“, казва Кроули.

Някои държави обаче се надяват на изключение. Австралия вече призова за такова. Тръмп заяви, че „би обмислил“ искането на Австралия, тъй като страната има търговски дефицит със САЩ. Британското правителство също се надява страната да бъде освободена от мита. Индийският министър-председател Нарендра Моди, който ще посети Тръмп в Белия дом тази седмица, вече е намалил индийските мита за десетки вносни стоки и според съобщенията подготвя допълнителни намаления, за да угоди на Вашингтон.

Украйна също се надява да заобиколи митата, като може да използва за целта залежите си на редки метали. Това са метали, от които американските технологични компании се нуждаят за производството на електромобили. Миналата година около 58% от износа на украински метали беше за САЩ, което се равнява на около 500 милиона долара. Експерти припомнят, че подобни изключения е имало и при предишния мандат на Тръмп - например за Аржентина, Бразилия и Австралия през 2018 година.

Автор: Николас Мартин