ISW: Русия не преговаря с Украйна, а иска пълна капитулация

Кремъл повтори исканията си за мир - територии в Източна и Южна Украйна на Русия и да се разпусне украинската армия в бъдеще. Същевременно продължава да изтъква, че не желае сам да прави териториални отстъпки при бъдещи мирни преговори. Руският постоянен представител в Организацията на обединените нации (ООН) Василий Небензя заяви по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН на 17 февруари, че Украйна "безвъзвратно е загубила" Крим, "Донецката и Луганската народни републики" (имайки предвид окупираните Донецка и Луганска области), както и Запорожка и Херсонска области.

Това пише в поредния анализ за Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).

Небензя намекна, че мирните преговори трябва да "коригират" ситуацията в тези области, като Украйна трябва да ги отстъпи изцяло, включително и около 30 процента от общата територия в Донецка, Запорожка и Херсонска области, които Русия в момента не окупира. (Руските сили в момента окупират около 99 процента от Луганска област.) Небензя също поиска Украйна да стане "демилитаризирана" неутрална държава и да не се присъединява към никакви съюзи или блокове за сигурност. Руският външен министър Сергей Лавров отхвърли на 17 февруари възможността Русия да направи териториални отстъпки по време на бъдещи преговори. Руският президент Владимир Путин заяви през юни 2024 г., че Украйна трябва да изтегли силите си от и да отстъпи всички неокупирани територии.

Специалният пратеник на президента на САЩ за Русия и Украйна Кийт Келог заяви по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 15 февруари, че Русия трябва да направи териториални отстъпки по време на преговорите, а държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза на 16 февруари, че президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да види края на войната по начин, който "защитава суверенитета на Украйна".

Лавров и Небензя също така категорично отхвърлиха европейското участие в бъдещи мирни преговори и обвиниха европейските страни в агресивност към Русия. Небензя твърди, че страните от Европейския съюз (ЕС) и Великобритания са "неспособни" да постигнат каквото и да е споразумение с Русия и не могат да бъдат страни по никакви бъдещи споразумения за войната в Украйна.

Небензя обвини европейските страни, че са "заслепени" от русофобия и нереалистични по отношение на мирните преговори. Лавров намекна, че европейските лидери само искат да удължат войната в Украйна, за да победят Русия в бъдеща война.

Руските власти и преди са обвинявали НАТО в заговор. Руските обвинения вероятно са ново усилие на Кремъл да вбие клин между САЩ и Европа, възползвайки се от напрежението на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността.

Небензя повтори искането на Путин, че Украйна трябва да проведе избори преди прилагането на всякакви мирни споразумения, продължавайки усилията на Кремъл да представи невярно сегашното украинско правителство като нелегитимно. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и бившият депутат от украинската Върховна рада Виктор Медведчук, свързан с Кремъл, също наскоро повториха неверните твърдения на Кремъл, че украинският президент Володимир Зеленски е "нелегитимен" и имплицитно, че Русия не е длъжна да спазва споразуменията, сключени с настоящото украинско правителство.

Руската делегация, участваща в руско-американските преговори в Рияд, Саудитска Арабия на 18 февруари, не включва един от членовете на най-близкото обкръжение на Путин, който беше посочен като вероятен преговарящ.

Руската делегация включва външния министър Сергей Лавров, помощника на президента Юрий Ушаков и главния изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции (РПИИ) Кирил Дмитриев. Песков заяви, че разговорите ще се съсредоточат върху "възстановяването на целия комплекс от американско-руските отношения" и подготовката за евентуални бъдещи дискусии за войната в Украйна между американския президент Доналд Тръмп и Путин. Лавров и Ушаков "ще могат да изпращат спешни доклади", докато са в Рияд - което предполага, че целта на руската делегация не е да преговаря от името на Путин.

Лавров е министър на външните работи на Русия от 2004 г., но се твърди, че не е участвал в предишните ключови решения на Кремъл, свързани с руските нахлувания в Украйна. Източници от руското Министерство на външните работи (МВнР) казаха на BBC през август 2023 г., че МВнР не е знаело преди това за ултиматумите на Кремъл към САЩ и НАТО в края на 2021 г., а Financial Times (FT) съобщи през февруари 2023 г., че Лавров е научил за войната няколко часа преди да започне.

Руски блогъри също твърдят, че Кремъл не е уведомил Лавров за пресконференцията на Путин през юни 2024 г. в МВнР, по време на която Путин поиска украинските сили да се изтеглят от останалите територии на четири украински области.

Ключов съюзник на Путин ще отсъства значително от срещата. Bloomberg съобщи на 14 февруари, че източници, запознати с въпроса, са заявили, че ръководителят на Руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин ще участва в руската делегация, която ще посети Саудитска Арабия - доклади, които в крайна сметка се оказаха неверни.

Наришкин е близък съюзник на Путин, който според съобщенията е участвал в руско-украинските преговори малко след началото на войната през 2022 г. и дискусии с бившия директор на ЦРУ Уилям Бърнс в Анкара през ноември 2022 г.

Путин също така заяви, че е решил да започне първоначалната инвазия на Русия в Украйна през 2014 г. след консултация само с "ръководителите на руските специални служби и министерството на отбраната". Никой от членовете на руската делегация в Саудитска Арабия изглежда не е сред най-близкия вътрешен кръг, който Путин вероятно би упълномощил да участва в сериозни преговори от негово име, но Путин може да възнамерява да включи повече доверени лица в бъдещи кръгове от преговори или може да има повече доверие на тези лица в тези конкретни преговори.

Украинските сили продължават да извършват удари с дронове срещу руски енергийни съоръжения, снабдяващи руската армия. Ръководителят на украинския Център за борба с дезинформацията лейтенант Андрий Коваленко съобщи, че украинските сили са ударили петролната рафинерия Илски в Илски, Краснодарски край на 17 февруари и че рафинерията има годишен капацитет за рафиниране от около 6,6 милиона тона и е специализирана в производството на гориво, мазут, битум и газьол.

Коваленко отбеляза, че петролната рафинерия снабдява руските сили, особено в Южна Русия и окупираната Украйна. Коваленко съобщи също, че украинските сили са ударили нефтената помпена станция Кропоткинская в Кавказки район, Краснодарски край на 17 февруари и че станцията е най-голямата помпена станция в Каспийския тръбопроводен консорциум.

Консорциумът потвърди, че седем дрона са ударили станция Кропоткинская, което накара властите да извадят станцията от експлоатация. Украинското издание Suspilne съобщи, че източници от украинските специални служби са заявили, че Службата за сигурност (СБУ) и Силите за специални операции на Украйна са извършили ударите с дрон срещу петролната рафинерия Илски и петролната помпена станция Кропоткинская.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев заяви, че падащи отломки от дронове са повредили къщи в Илски и Славянск на Кубан. Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските сили са свалили 70 дрона през нощта, включително 24 дрона над Краснодарски край.

Руските командири продължават да издават заповеди на руските сили да екзекутират украински военнопленници на фронтовата линия. Украинският омбудсман Дмитро Лубинец съобщи на 17 февруари, че кадри показват как руските сили екзекутират трима предали се украински военнопленници на неопределено място, след като руски командир нарежда на войниците да убият двама от военнопленниците.

ISW отдавна е оценил, че руските командири на бойното поле са или съучастници, или позволяват на своите подчинени да екзекутират украински военнопленници.

Неуточнени източници казаха на Bloomberg, че Русия изглежда е близо до сделка със сирийското временно правителство за поддържане на "намалено" военно присъствие в Сирия.

Източниците казаха, че Русия е "близо" до сделка, която ще задържи поне част от персонала и оборудването в Сирия. Русия се надява да запази същите военновъздушни и военноморски бази, които използва преди падането на режима на Башар ал Асад, вероятно имайки предвид авиобаза Хмеймим и военноморската база в Тартус, макар да разполагаше и с други. Други сили, като сирийското временно правителство или подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили, превзеха много от тези бази след евакуацията на руските сили.

Тонът между Русия и сирийското временно правителство значително се промени през последните седмици, което подкрепя твърденията на източниците, че Русия може да се договори със Сирия. Временният президент на Сирия Ахмед ал Шара подчерта "силните стратегически отношения" по време на скорошен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин на 12 февруари.

Временният министър на отбраната на Сирия Мархаф Абу Касра наскоро предположи, че може да се позволи на Русия да запази въздушни и военноморски бази, ако има "ползи" за Сирия.