Гелзенкирхен – най-бедният град в Германия

"Мръсна дупка" - един английски фен, пристигнал за Европейското първенство по футбол в Германия, беше нарекъл града по този начин в свое видео. По-късно той се извини и похвали "страхотните хора" в града, но в света вече бяха видели кадрите от един град в Западна Германия с купища боклуци, изоставени и порутени сгради – с две думи - от бедняшката колиба на Германия.

Всеки четвърти в Гелзенкирхен, който има работа, получава в допълнение и държавни помощи поради ниския си доход. Това не е учудващо, като се има предвид, че средният годишен доход в града е под 18 000 евро и е най-ниският в цяла Германия, а безработицата от над 14% е най-високата.

От град на германското икономическо чудо до бедняшка колиба

Това е град, в който все повече разочаровани избиратели, които преди винаги са гласували за партията на труда - Социалдемократическа партия на Германия (ГСДП), сега вече дават своя глас на „Алтернатива за Германия“ (АзГ). На последните избори за Бундестаг крайнодясната партия спечели най-много гласове – общо 24,7% от избирателите в Гелзенкирхен гласуваха за нея. Наред с Кайзерслаутерн, Гелзенкирхен е единственият град в старите западни провинции, където АзГ спечели най-много от гласовете, дадени за партийни листи.

В своята история Гелзенкирхен е видял и възход, и падение. Разцветът на града в годините на германското икономическо чудо (1950-те и 1960-те години) е свързан с въгледобива в Рурската област. По онова време градът привлича много гастарбайтери от Полша, Италия и Турция и бързо се превръща в един от най-важните въгледобивни центрове в Европа. В началото на 1960-те години градът е наброявал около 400 000 жители, но в хода на структурната реформа и постепенния отказ от въгледобива населението спада до 258 000 души. През 2008 г. е закрита и последната мина „Вестерхолт“ в Гелзенкирхен. Тогава градът губи и половината от работните си места, казва кметицата на Гелзенкирхен Карин Велге. Подобно на редица други германски градове със сходна история, финансовото положение на Гелзенкирхен е драматично.

Това е сериозен проблем за градските власти, защото инвестициите са крайно необходими точно там, където нещата западат и се рушат“, казва Карин Велге. Когато тя започва работа като общинска съветничка през 2011 г., градските власти са разполагали със 17-18 млн. евро, които да инвестират в развитието на града. Днес парите не стигат за нищо. „От 1970-те години насам в Гелзенкирхен не е построено нито едно ново училище“, казва кметицата.

„Алтернатива за Германия“ се възползва от проблемите на града

Велге формулира трите основни проблема на града така: 80 000 загубени работни места, никакви новосъздадени на тяхно място и почти никакви средства за образование. „След разширяването на ЕС на изток през 2007 г. в Гелзенкирхен пристигнаха много хора от България и Румъния с ниско образование, а тяхната интеграция е пълен провал“, казва кметицата Велге.

Времената, когато германските социалдемократи представляваха интересите на миньорите и печелеха на избори 60% от гласовете в града, са минало. От кризата сега се възползват крайнодесните популисти от „Алтернатива за Германия“.

Велке, която и сама е член на ГСДП, коментира: „Хората казват, че това вече не е техният град, че вече не се чувстват тук у дома си. Формулата, която характеризираше града от много години, а именно, че е средище на имигранти с успешна интеграция, вече не е валидна. А това е покана към радикалните сили, които казват: „За теб няма нормална пенсия, а тези „мигранти“ тук ни ограбват“.

От „No go“ до „To go“: творческият квартал „Бохумер Щрасе“

На „Бохумер Щрасе“ в квартал Юкендорф успешно се борят с тези стереотипи. До неотдавна тази част на Гелзенкирхен се смяташе за абсолютна No go зона – крайно западнал район с висока кланова престъпност и топящо се население. Но ако днес се разходите по „Бохумер щрасе“, ще останете с усещането, че сте попаднали в някой модерен квартал на Берлин с приятни кафенета, галерии и църква, която е превърната в място за събития и срещи.

Много хора се включиха доброволно в усилията за вдъхването на нов живот на квартала, пари дойдоха и от провинция Северен Рейн-Вестфалия. „В продължение на десетилетия чувството на примирение тук беше много силно. Хората имаха усещането, че нищо не се прави, че градът е разорен. Дори само от психологическа гледна точка за хората е много важно сега да виждат, че нещо се случва“, казва за ДВ Франк Екардт. За родения в Гелзенкирхен преподавател това само началото: „Все още сме далеч от момента, в който хората ще си задават въпроса защо им е да напускат Гелзенкирхен, след тук е добро място за живеене.“

Автор: Оливер Пипер