ISW: Кремъл се опитва да компенсира с дипломация пълния провал на военните си амбиции в Украйна

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и президентът на Украйна Володимир Зеленски планират да се срещнат в Белия дом на 28 февруари, вероятно за да подпишат американско-украинско споразумение за минералите. Проектоспоразумението на сделката, публикувано преди срещата, обаче не предвижда американска помощ или гаранции за сигурността на Украйна.

Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).

Руски официални лица, пряко участващи в преговорите със САЩ, продължават да настояват, че всяко мирно споразумение за разрешаване на войната в Украйна трябва да се основава на исканията на Русия от 2021 г.

Те също така настояват за предаването на Русия на територията, която украинските сили държат в момента и на която се намират големи градове и над един милион души. Русия настоява Украйна да предаде няколко големи града, които руските сили в момента не заемат и няма изгледи да превземат, като предаде на Русия над един милион украинци.

Става въпрос за Запорожие (706 хиляди души), Херсон (275 хиляди души), Краматорск (147 хиляди души), примерно, които са на територия под контрола на Украйна. Анализатори отбелязват, че окупацията на тези територии би довела до мащабна хуманитарна катастрофа, доколкото Русия ще предприеме репресии, депортации и принудителна асимилация, които вече използва широко във вече окупираните територии. Настояването по дипломатически път и със заплахи и пропаганда Русия да получи тези градове и територии продължава да се случва въпреки, че настъплението на руската армия фактически е спряло - армията търси вече месеци значителни загуби в техника и жива сила.

Реториката на Лавров преди всичко се явява опит по пътя на преговорите да се постигне това, което руските военни не могат да завладеят със сила, пише ISW.

Продължаващите откази на Лавров и други официални представители на Кремъл от прекратяване на огъня и други условия, които президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските лидери определиха като необходими за постигане на траен мир в Украйна, показват, че руският президент Владимир Путин продължава да не се интересува от смислени преговори и преценява, че може да постигне военните си цели в средносрочен и дългосрочен план.

Украинските сили наскоро напреднаха край Торецк и Покровск, а руските сили наскоро напреднаха край Купянск, Часив Яр, Курахово, Велика Новосилка и Роботине.

Руски официални лица предложиха руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), която е наследник на КГБ, да поеме контрола над всички руски следствени арести на фона на съобщенията, че службата за сигурност отговаря за следствен арест, свързан с малтретирането на украински военнопленници.

ФСБ контролира центъра за предварително задържане СИЗО-2 в Таганрог, Ростовска област, за който се твърди, че е център за изтезания на украински военнопленници.

Съобщава се, че ФСБ вербува бивши руски цивилни и военни служители в центровете за предварително задържане и колониите за военните действия в Украйна.

През април 2006 г. Русия прехвърля контрола върху центровете за предварително задържане от ФСБ на Федералната служба за изпълнение на наказанията, за да изпълни изискванията за членство в Съвета на Европа.

Организацията обаче изключи Русия през март 2022 г. в отговор на пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна.