Страховит затвор в Ел Салвадор: по 80 души в метални кафези

Модерният "Затвор за терористи" CECOT в Ел Салвадор прилича на фабрика, осемте блока напомнят заводски халета. Директорът на затвора Белармино Гарсия не без гордост обяснява пред АРД, че има седем пояса за сигурност: бетонни стени, огради от бодлива тел, стоманени врати, тежковъоръжени надзиратели.

Затворниците, много от които са татуирани по цялото тяло, са членове на прословутите банди „Мара“, сред тях има и серийни убийци. Тези банди тероризираха населението от десетилетия, а след това бяха заловени в рамките на гигантска акция само за една нощ. Някога смъртността в Салвадор беше най-високата в света, днес страната е смятана за една от най-сигурните в Латинска Америка.

Именно в този огромен затвор сега бяха изпратени и членове на венецуелска банда, депортирани от САЩ по нареждане на Доналд Тръмп. По сведения на агенция „Асошиейтед Прес“ САЩ са платили на Салвадор шест милиона долара, за да ги приеме.

По 80 души в килия

В репортажа си от затвора АРД разказва, че повечето арестанти са млади и са затворени зад решетките като в зоологическа градина. Пред всяка килия има тежковъоръжен надзирател с каска, щит и бронирано облекло. Вътре, плътно наблъскани, лежат до 80 души в килия с метални четириетажни легла. Всичко е в бяло – шортите, тениските и обувките. Затворниците нямат друго – нямат матраци, одеяла или възглавници, спят направо на металните нарове.

Във всяка килия има само по две мивки и по две открити тоалетни. Таванът на килията също е с решетки, отгоре патрулират още надзиратели. Светлината не се изключва никога, описва ситуацията германската обществено-правна медия.

"Тотален контрол, никакъв контакт с външния свят"

Контролът е тотален и обхваща всички затворници на сто процента, уверява директорът Гарсия. „Целта е те да нямат никакъв контакт с външния свят. Не са разрешени никакви посещения – нито на семейството, нито интимни срещи, нито адвокати или следователи.“

Действително класическите затвори в Централна Америка са легендарни: едно време затворници са изпращали оттам заповеди за убийства, а вътре са се внасяли оръжия, наркотици, мобилни телефони и какво ли още не. Затова тук дори разговорите със съдебните защитници или съдиите са възможни само виртуално в специални помещения. Изолацията е тотална.

Затворниците имат право да излизат от килиите си по 30 минути на ден, но се разхождат само по коридорите, пише АРД. Хората се движат на малки групи, една след друга, след като преди това са им били сложени белезници: предвидени са половин час физическо натоварване с гимнастика и морално възпитание с Библията.

Особено опасни

Затворници с изцяло татуирани тела са смятани за особено опасни, разказва германската обществено-правна медия и изрежда някои от „героите“: Педро Антонио, шеф на бандата „Мара Салватруча“, осъден на 629 години затвор за множество убийства, отвличания, изнудване и терористична дейност. Или Хосе Маурисио, убиец от бандата „Мара 18“ - осъден на 255 години затвор.

Повечето от останалите така и не са виждали съдия – те са били арестувани след въвеждането на извънредно положение преди три години, общо са 80 000 души, както се твърди официално. Правозащитници твърдят, че някои са напълно невинни. Критики има и срещу условията в затвора. Левият президент на Колумбия Густаво Петро дори говори за „концентрационен лагер“. Директорът на затвора от своя страна подчертава, че арестантите получават медицинско обслужване и храна по три пъти на ден. Това било човешко отношение.

Министърът по сигурността Густаво Вилаторо дори определя затвора като „най-големия паметник на справедливостта“. „Ние гарантираме на обществото, че никой от тези серийни убийци няма дори и един милиметър комуникация с хората в Ел Салвадор. Един подобен тип трябва да е извършил десет убийства, за да стане член на „Мара“. Тук има над 40 000 серийни убийци. Тоест, въпросът е – трябва ли да сме романтично настроени по отношение на ситуацията в затвора и на тези зверове?“.

"Никога няма да излезем оттук"

Кореспондентът на АРД е разговарял с един от затворниците – извършил е и убийства, и кражби, и изнудване, „от всичко по малко“, както казва. „При този максимално строг режим започваш да се замисляш, а през нощта ти идват и сълзите, защото ние никога няма да излезем оттук“, казва той.

Огромният затвор е последната спирка. Той е по-голям от 32 футболни игрища, построен е за 40 000 арестанти, разполага със собствено електро- и водоснабдяване, изграден е само за седем месеца, изцяло от от стомана и бетон.

Автор: Михаел Кастрициус ARD