Фрустрацията ескалира: трима младежи за протестите в Турция

Екрем Имамоглу е основният политически съперник на турския президент Реджеп Ердоган. Броени дни преди Имамоглу да бъде официално номиниран за кандидат-президент на опозиционната Републиканска народна партия, създадена от Ататюрк, той бе арестуван и обвинен в корупция и подпомагане на тероризъм.

"В държави с крехка демокрация, чиито институции са податливи на политизация поради липсата на добре развити механизми за реакция и контрол, нерядко се наблюдават целенасочени действия на правоохранителните органи спрямо ярки опозиционни фигури", казва пред ДВ политическият анализатор Беркай Чокджан.

Екрем Имамоглу не е единственият опозиционер под прицел. Издадено бе и разрешение за разследване срещу община Анкара, която е ръководена от Мансур Яваш – друга изключително популярна фигура на опозицията. "Това издава желанието на управляващите да си осигурят служебна победа на следващите избори, елиминирайки реалната си политическа конкуренция предварително", обяснява Чокджан. Според него изразът, който най-добре описва събитията в Турция, е суспендиране на демокрацията.

Достигната бе точката на кипене

Събитията от изминалата седмица предизвикаха масови демонстрации и стотици хиляди турци излязоха по улиците в цялата страна. Айлин не участва в протестите, въпреки че изцяло ги подкрепя. Опасява се от възможни репресии и не желае да рискува собствената си сигурност. Поради тази причина истинското ѝ име в текста е променено.

"В момента полицията използва прекомерна сила срещу младите хора, като се намесва със сълзотворен газ и водни оръдия. Вместо да се усеща като мирен марш, протестът прилича повече на бойно поле. Освен това има много провокатори, които се възползват от тези демонстрации, като се смесват с тълпата и умишлено предизвикват ескалация на напрежението", споделя пред ДВ Айлин.

Демонстрации се провеждат и в други европейски държави. Една от тях е Германия, където живеят около 3 милиона души от турски произход, което прави турската диаспора една от най-големите в страната. "Както в Турция, така и тук студентите играят водеща роля в протестите поради своята динамичност. През изминалия уикенд хиляди хора излязоха по улиците на Берлин", разказва за ДВ Джем, който следва в Германия. Поради опасения за сигурността му и неговото име в този текст е променено.

Беркай, Айлин и Джем са единодушни, че арестът на Имамоглу е просто точка на кипене. Потискани с години, гневът и недоволството на турския народ са породени от редица фактори – огромната пропаст между бедни и богати, продължаващата години наред тежка инфлация, почти ежедневните случаи на насилие и убийства на жени, милионите нелегални мигранти и още.

"Покрай ареста на Имамоглу, когото десетки милиони турци виждат като алтернатива и надежда за промяна, потисканата с години фрустрация просто ескалира", казва Беркай. "Повечето хора са загубили вяра в правосъдието и върховенството на закона в тази страна и се чувстват несигурни", споделя Айлин.

САЩ са снизходителни, Европа надига тих глас

Политическият анализатор Беркай Чокджан вижда снизхождение и дори одобрение от страна на САЩ относно действията на турския президент. Определянето на Ердоган като "добър лидер" и ограничаването на опозиционни акаунти в социалната мрежа на Илон Мъск Х са индикации именно за това. "Дали става въпрос за експлицитна договорка, в която снизходителният поглед на САЩ се използва като разменна монета за нещо друго, например Турция да не се бърка в бъдещите плановете на САЩ за Сирия, или администрацията на Тръмп просто е преценила да поддържа добри отношения с Ердоган, предстои да разберем", допълва Чокджан.

Въпреки че Европейската комисия призова Турция да се придържа към демократичните ценности, мнозина анализатори смятат, че Европа не е достатъчно критична, а обяснението за това е повече от ясно. "В контекста на сложната международна обстановка и необходимостта на този етап от турската армия за гарантирането сигурността на Европа, е твърде вероятно тези осъждания да останат само декларативни, без да последват реални икономически и политически действия, тъй като Европа не би поела риска да загуби съюзник като Турция точно в момента. Текущите обстоятелства позволяват на турския президент да използва украинската карта като гаранция за вътрешнополитически комфорт", обяснява Чокджан.

Според студента Джем, това поставя турския народ пред нелеката задача да извоюва сам демократичното си бъдеще.

Началото на края на Ердоган?

Дали тези протести полагат началото на края на Ердоган? Или турският президент ще успее да смаже протестната енергия и политическите си опоненти и с това да затвърди автократичния си начин на управление?

"Ердоган направи нещо, което опозицията сама не успяваше да постигне - той я консолидира срещу себе си, мотивирайки хора от всички възрасти с различни убеждения, произход и социален статут да излязат по улиците", споделя Беркай. Според него развоят на събитията зависи от енергията и куража на протестиращите, както и от умението на Републиканска народна партия да канализира тяхното недоволство към урните.

Айлин и Джем също споделят мнението, че турският народ е обнадежден и обединен, което може да го направи много силен. "Тук вече не става въпрос за политически партии или за разделение между десница и левица. Повечето от нас просто искат едно по-добро бъдеще. Ето защо смятам, че ако бъдат свикани предсрочни избори, сегашните управляващи най-вероятно ще загубят. Искрено се надявам на това", споделя с надежда Айлин.

Автор: Маргарита Николова