Украйна търси стратегически гаранции чрез оръжейна сделка със САЩ

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 9 април, че Украйна се интересува от закупуването на голям пакет оръжия от Съединените щати като гаранции за сигурност срещу бъдеща руска инвазия. Това вероятно ще бъде част от бъдеща сделка за минерални ресурси, предава News.bg.

Според Института за изследване на войната (ISW), Украйна наскоро е предложила да закупи системи за противовъздушна отбрана и оръжия на стойност между 30 и 50 милиарда долара. Киев е готов да закупи тези системи самостоятелно — чрез директно плащане към Съединените щати или чрез фонда, създаден в рамките на бъдещата сделка за минерални ресурси между САЩ и Украйна.

Зеленски наскоро е обсъждал това предложение и с американския си колега Доналд Тръмп.

Продължаващите необосновани обвинения на Русия за нарушения на примирието — свързани с енергийни удари — въпреки липсата на официално споразумение за прекратяване на огъня, показват как Русия може да действа, ако приеме наземното прекратяване на огъня, което Украйна и Съединените щати вече са одобрили.

Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова заяви без доказателства на 9 април, че украинските сили са извършили 32 удара срещу енергийна инфраструктура в "руските региони" между 4 и 7 април. Руското министерство на отбраната (МО) също твърди, че Украйна е атакувала енергийни съоръжения в окупираните територии на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области, както и в Краснодарския край и други региони.

Не е ясно дали тези енергийни съоръжения попадат в обхвата на евентуално прекратяване на огъня, тъй като условията на споразумението не са публикувани. ISW продължава да оценява, че Русия използва липсата на ясно дефинирано споразумение за прекратяване на огъня, за да представи Украйна като неискрен участник в мирните преговори.

Русия продължава да настоява, че Украйна нарушава примирието, подчертавайки необходимостта от подписано и публично достъпно споразумение за прекратяване на огъня, което включва механизми за наблюдение и присъда.

Кремъл използва двустранни преговори със Съединените щати, за да отложи преговорите за войната в Украйна, което показва, че Русия остава незаинтересована от сериозни мирни преговори. Американски и руски делегации се срещнаха в Истанбул на 10 април, за да обсъдят стабилността на двустранните мисии.

Руският посланик в САЩ, Александър Дарчиев, обяви, че Съединените щати и Русия са се договорили за мерки, които улесняват движението на дипломати и ускоряват процеса по издаване на дипломатически визи. Руската делегация също настоява за връщането на конфискувана руска дипломатическа собственост в САЩ.

Съобщава се, че Русия използва социални медии и финансови стимули, за да набира китайски граждани да се присъединят към руската армия. Украинският президент Зеленски заяви, че украинските власти са идентифицирали 155 китайски граждани, които се бият в редиците на руските сили в Украйна, но вероятно има много повече.

Руските сили публикуват реклами в TikTok и други китайски социални мрежи за набиране на китайски граждани. Кандидатите преминават медицински прегледи и кратко военно обучение, преди да бъдат изпратени на фронта в Украйна.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че руски представител е вербувал китайски гражданин, който е подписал договор с руското Министерство на отбраната при пристигането си в Москва през февруари 2025 г.

В същото време, руските сили наскоро са екзекутирали ранен украински военнопленник в района на Лиман. ISW наблюдава рязко увеличение на подобни инциденти през 2024 и 2025 г. и продължава да оценява, че руските военни командири вероятно са съучастници или пряко позволяват екзекуции на украински военнопленници в нарушение на международното право.

Кремъл също така използва обвинения за защита на руски "сънародници в чужбина" и активно се намесва в вътрешните дела на балтийските държави, като обвинява Естония в преследване на православните християни. Тези обвинения идват след като естонският парламент прие поправки в Закона за църквите, които ще принудят Естонската православна църква да прекъсне своите връзки с Московската патриаршия на Руската православна църква.

Kремъл продължава да използва църквата като инструмент за хибридни операции в Украйна и в страните от бившия Съветски съюз, с цел потискане на религиозната свобода и насърчаване на прокремълска идеология.